Решение № 245 от 02.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 671/2025
- Вид
- Решение № 245
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 245 гр. Варна, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200671 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от А. М. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0442-001377 от 14.12.2023 г., издадено от *** *** „*** ***“, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото не е бил надлежно уведомен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено писмено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2023 г., в 16.36 ч., в с. Бенковски, обл. Варна, при движение по ул.
Искър, посока гр. Варна, управляван от въззивника А. М. л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.
№*******, рама №****, бил спрян за проверка от Н. Н. и С. Д. – **********, ОД МВР Варна, при която било констатирано, че управлението се извършва при нА.чие на отразено от 22.09.2023 г. в автоматизираната информационна система „АИС KAT“ служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП – поради неизпълнение на задължението за регистрация на превозното средство в двумесечен срок от неговото придобиване. В хода на проверката била изготвена справка от 1 информационна система „АИС КАТ – Регистрация“, сочеща нА.чие на регистриран за л. а.
„Фолксваген Пасат“, рег.№*******, договор за продажба №****от 21.07.2023 г. по опис на Нотариус №***, визиращ извършено прехвърляне на собствеността върху превозното средство за купувач въззивникът А. М. по писмен договор с нотариална заверка на подписите и липса на регистрация на новия собственик в установения двумесечен срок.
Преписката, била изпратена до РП Варна за преценка относно нА.чие на престъпление по чл.345, ал.2 НК и с Постановление №15925/2023 г. от 08.12.2023 г. прокурор при РП Варна постановил отказ да образува досъдебно производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2, НК поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е знаел за служебно извършената дерегистрация и липса на данни, собственикът или водачът да са уведомени за служебната дерегистрация.
Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до *** ******РУ, ОД МВР Варна за преценка относно необходимостта от налагане на санкция по ЗДвП, при което наказващият орган издал спрямо въззивника процесното НП, за това, че на 05.11.2023 г., в 16.36 ч., в с. Бенковски, обл. Варна, управлява л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№*******, при нА.чие на отразено в автоматизираната информационна система „АИС KAT“ служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС от 22.09.2023 г. съобразно чл.143, ал.15 ЗДвП.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №23-0442-001377 от 14.12.2023 г., Заповед №8121з1632 от 02.12.2021 г., справка рег.№442р-34096 от 10.11.2023 г., писмо рег.№819р-36259 от 10.11.2023 г., справка с регистрационни данни за л. а. рег.№*******, справка за рег.
№Х5006АК към 22.09.2023 г., протоколи за разпит от 05.11.2023 г. на Н. Н. и на С. Д. по ДП №2297/2023 г. по опис на ******, ОД МВР Варна, обяснение от 05.11.2023 г. от А. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** група в *** „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
По същество не е спорно между страните и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното МПС, за което от 22.09.2023 г. била отразена служебно дерегистрация, извършена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП – поради непререгистриране на МПС в установения едномесечен срок от датата на придобиване на автомобила от въззивника А. М. с договор за продажба №6093 от 21.07.2023 г. При тези констатации, съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
По силата на чл.145, ал.2 ЗДвП, от датата на придобиване на лекия автомобил на 21.07.2023 г. приобретателят А. М. е бил длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация по постоянния адрес или адрес на 2 регистрация на собственика. Въззивникът не е изпълнил това свое законово задължение в указания срок, а така също, не е изтъкнал основания за изключението по чл.145, ал.2 ЗДвП, касаещо придобиване на пътното превозно средство от търговец с цел продажба, поради което, след изтичане на два месеца от придобиването е осъществено служебно прекратяване на регистрацията чрез автоматично отбелязване в информационната система на КАТ, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.
Тъй като регистрацията на превозното средство се прекратява по силата на закона, законодателят не е включил изискване за уведомяване на собственика. Като правоспособен водач въззивникът е бил длъжен да знае задължението по чл.145, ал.2 ЗДвП за регистриране на придобития автомобил в едномесечен срок от закупуването му, т. е. до 21.08.2023 г. Неизпълнението му обуславя пряк умисъл при извършване на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, което е доказано и от обективна страна.
Следва да се има предвид, че е неотносима към процесното нарушение съдебната практика, касаеща нарушения, възникнА. поради липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", в която хипотеза служебна дерегистрация на автомобилите се извършва по различни правила, посочени в чл.143, ал.10 ЗДвП.
Служебната дерегистрация на автомобилите по чл.143, ал.15 ЗДвП поради неспазване на задължението по чл.145, ал.2 ЗДвП е напълно различна санкция, регламентирана по друг начин от законодателя в сравнение със служебната дерегистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП поради неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Разликата е изрично отразена и в Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на смесен състав на ВКС и ВАС по тълкувателно дело №3/2022 г., където е се изтъква, че "не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".
Наказващият орган правилно е определил съответстващата на нарушението санкционна норма по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, предвиждаща две кумулативно приложими наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв и е наложил всяко от тях в минималния предвиден размер.
При така изтъкнатите фактически и правни изводи, оспореното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 150.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 40.90 евро (80.00 лв).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0442-001377 от 14.12.2023 г., издадено от *** *** „*** ***“, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на А. М. М., ЕГН **********, са наложени административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца и административно наказание „глоба“ в 3 размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 40.90 евро (четиридесет евро, 90 цента.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4