Протокол № 501 от 15.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 501 гр. Пазарджик, 15.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220103177 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

С. С. Д. (ищец), редовно призован чрез адвокат С. В. М. (4000006844 Адвокатска Колегия - Пазарджик) от АК-Пазарджик, не се явява. За него се явява адвокат С. В. М., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.

„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД (ответник), редовно юрисконсулт А. С. Г., не изпращат представител. призован, чрез

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 3474/06.02.2026 г. от „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Балша“ 17, партер, представлявано от управителя Б. Н., чрез юриск. А. Г..

Становище: във връзка с насрочено о.с.з. на 13.03.2026г. от 10:40 ч., молят, в случай, че не се яви представител на дружеството да бъде проведено откритото съдебно заседание в тяхно отсъствие.

I.

По доклада:

Не възразяват срещу доклада.

II.

По хода на делото:

Няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания.

По повод разноските. Възразяват срещу претендираното от адвоката възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съществува пречка да се 1 присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото оспорват съществуването на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Твърдят, че Д. не е материално затруднено лице, доколкото по делото липсват доказателства в тази насока. При кандидатстване за сключване на процесния договор той е бил осигуряван на доход от 4000.00 лв.. Като това е над максималния осигурителен доход за този период. Като няма данни след сключване на договора той да е бил отстранен от работното си място, да е станал родител, да е заболял, да гледа болен роднина или друго обстоятелство, което да го поставя в по-неблагоприятно финансово съС.ие, отколкото към датата на сключване на договора. Видимо това е злоупотреба от страна на Илиев или неговия процесуалния представител. В тази връзка, молят да бъде задължен да представи някакви доказателства за предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Доколкото адвокати като представляващи Д. винаги сключват договорите си по чл. 38 от ЗА. Едва ли този адвокат някога е сключвал договори по общите разпоредби. Поради което е редно, този който се възползва от изключението на чл. 38 от ЗА да докаже проявлението на предпоставките, поради които може да се позове на това изключение. Странно е как адвокати, като този, винаги сключват договорите за процесуално представителство само въз основа на изключенията на даден закон, не и по неговите „основни“ разпоредби.

Считат, че в случай, че бъде прието, че трябва да се присъди адвокатско възнаграждение, то следва да се редуцира под размера по НМРАВ. По делото адвоката е предоставил искова молба в обидния размер от 3 стр.. Като е пълна с неясноти. Приложените доказателства не са документи. Като с тях не се доказва нищо. Няма ангажирани доказателствени искания. Видимо това не са действия по „защита“ и не подлежат на възнаграждаване, камо ли пълно такова. Това или се дължи на некомпетентност или се цели ново дело, което пък сочи за злоупотреба. И в двата случая това не е поведение присъщо на един адвокат. Също така ако адвоката не се яви в о.с.з., то той не би могъл да окаже защита съизмерима със случая, в който ще се яви по делото. При такова развитие адвоката няма да окаже пълна защита, като съответно не му се полага и пълно възнаграждение по НМРАВ. Вследствие на това считат, че следва да се приложи Решение С–438 на СЕС, като ако въобще се присъди адвокатско възнаграждение, то същото да е под законоустановения минимум.

III.

По същество: Молят, да се отхвърли исковата молба, като 2 неоснователна.

От справка в регистрите на БНБ е видно, че съобразно ОЛП към месеца на сключване на договора за кредит – април 2025г. то ОЛП е 1.81 %. Като максимално допустимия ГПР е 59.05 %, като по процесния договор този размер е по-нисък. При изчислението му е включената такса ангажимент и договорната лихва. Което са всички вземания по договора.

Такса ангажимент се дължи за това какъв лихвен процент да бъде по договора. Начисляването и няма общо с усвояването или управлението на кредита. Таксата е дължима поради действия в етапа на преговори за сключване на договора. Т.е. това е етапа преди въобще да има сключен договор. Видно от чл. 10 а от ЗПК, то с оглед граматическото тълкуване на „усвояване“ се разбира, че не следва да се налага такса за това по какъв начин да се предостави сумата. Т.е. не се следва такса за това че потребителя ще усвои сумата по посочен от него начин. Като под „управление“ се има предвид че не се дължи такса при предсрочно погасяване, такси за предоставяне на данни по кредита и други подобни. Т.е., че не се дължи такса за действие, което кредитодателят е длъжен да извърши по време на съществуване на кредита.

Процесната такса се дължи за това какъв да е видът на договорната лихва. Т.е. това касае параметрите на договора и е свързана с етап преди въобще да има договор и какво да се усвоява по него и какво да се управлява.

Поради това ограниченията на чл. 10 а не се отнасят до конкретния случай.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК се изисква по договора за кредит да е уреден лихвения процент. Като законодателят предвижда няколко възможности, като референтен лихвен процент, фиксиран, различен размер според различни обстоятелства и т.н.. Видимо трябва да се избере една от множеството възможности. Като не съществува пречка да се избере най-благоприятния от тях, като потребителя да заплати такса за това, че лихвения процент е възможно най-облекчен за него. В случая е важно да се спомене, че таксата не е по повод това какъв да е размера на лихвата, а за нейният вид. Поради което тя не е опит да се заобикаля размера на лихвата да се „крие част от нея“ или нещо подобно. Тъй като референтен лихвен процент би бил много по-близо до максималния ГПР, отколкото настоящата такса. Поради което от икономическа полза на „Изи финанс“ ЕООД е референтният лихвен процент, а 3 не фиксиран такъв и размерна таксата за избора лихвения процент да е фиксиран. Поради това по договори когато се „крие“ някаква печалба под друга някаква формална клауза, като смисълът е друг. То целта е да се надхвърли максималният размер на ГПР, като обаче клаузата, с която се надхвърля този размер да не следва да се включва в него. Поради самия вид на тази клауза не подлежи на включване в ГПР – както е неустойката по договорите на други дружества. В случая както се вижда от договора и при евентуално изготвяне на СЧЕ, то начислените вземания по процесния договор са в границите на законоустановения ГПР към датата на сключване на договора. Поради което в наличието на такса „ангажимент“ не следва да се търсят някакви аналогии със стари практики. Тъй като, ако беше така то размера на таксата щеше да е много над ГПР и като цяло дружеството нямаше да има никакъв смисъл да спазва една от част от ЗПК, а друга не, след като резултатът е един и същ – недействителност на договора.

Молят, да се има предвид и следното противоречие. Максималният допустим размер на ГПР е 5 пъти законната лихва (като този размер често е над 50.00%). И след като според съдията всичко което не е лихва е „скрита лихва“ и въобще такси по чл. 10 а не може да има (особено с конкретното ниво на познаване на съдържанието на разпоредбата). Както и след като остарялата практика на ВКС допуска 30.00% договорна лихва при необезпечени договори. То кога и как точно може да се стигне законния таван на ГПР на поне 50.00 % ГПР, ако всичко което не е лихва от 30.00 % би се приело за „скрита лихва“ и подлежи отхвърляне поради това? Или ако всяка такса не отговаря на чл. 10 а от ЗПК, защото самата разпоредба е абсурдно неясна. Видимо така се стига до парадокса поради съвпадение на няколко разминавания в закона да се стига до неговото неприлагане, ако се следват разбиранията на съдебна практика от преди 25 години и разпоредба без ясно съдържание.

Дори да се приеме, че таксата противоречи на закона и е недействителна, то това не води до недействителност на целия договор поради следното. Както се спомена размерът на ГПР на договора е под максимално допустимия. Същевременно в Решение от 30.06.2022г. по дело С – 171 на СЕС, „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т.И.Т се разглеждат правомощията на съда за издаване на заповед за изпълнение, произнасянето по неравнорпавни клаузи и правомощията на съда за това произнасяне. Като по повод отговора 4 на първи, втори и трети въпрос се разглежда следното, по повод възможността да се прогласява целия договор за недействителен поради наличие на неравноправна клауза, става дума за пар. 35, който се намира на стр. 9 от приложения екземпляр от решението: „Всъщност целта, която се преследва с тази разпоредба, и по-специално с втората част от нея, е не да се отменят всички договори, съдържащи неравноправни клаузи, а да се възстанови равновесието между страните, като се оставят без приложение клаузите, счетени за неравноправни, но същевременно се запази по принцип валидността на останалите клаузи от съответния договор. По принцип договорът трябва да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи. Така посоченият договор може да бъде запазен, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност за запазване на действието на същия договор без неравноправните клаузи (вж. в този смисъл решения от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C-96/16 и C-94/17, EU:C:2018:643, т. 75 и от 29 април 2021 г.,Bank BPH, C-19/20, EU:C:2021:341, т. 83 и цитираната съдебна практика).“. Видно е че отговорът по това преюдициално запитване надхвърля заповедното производство и се простира и в исковите такива. С цитираното решение на СЕС всъщност споделя виждането, че при недействителност на клаузата за неустойка то се стига до частична недействителност на договора за кредит съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Поради което дори такса ангажимент да е недействителна клауза, то тя не води до недействителност на целия договор за кредит. С отговора на исковата молба твърдят същото.

Приложение:

1.

Препис;

2.

Списък по чл. 80 от ГПК;

3.

Съдебна практика: Решение от 30.06.2022г. по дело С – 171 на СЕС – екземпляра от EUR – Lex.

АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

5

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

АДВОКАТ М. – Поддържам подадената Искова молба срещу „Изи Финанс“ с изложените в петутима искания,както в главното, така и това, което е в условията на евентуалност. Да се приемат представените по делото доказателства, приети са с определението за насрочване.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по делото доклад с определение № 294 / 28.01.2026г.

АДВОКАТ М.: –Възражения по доклада нямаме, да се обяви за окончателен. Няма да сочим други доказателства. Единствено представяме удостоверение за банкова сметка .

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение № 294 / 28.01.2026 г.

ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените писмени документи с молба вх.№ 3474/06.02.2026 г. от „Изи Финанс“ ЕООД:

Списък по чл. 80 от ГПК;

Съдебна практика: Решение от 30.06.2022г. по дело С – 171 на СЕС – екземпляра от EUR – Lex, както и представената в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца адвокат М.:

Справка за IBAN на клиент на Банка ДСК - С. В. М..

АДВОКАТ М.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.

Представям Списък на разноските по реда на чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото: Списък на разноските 6 по реда на чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от процесуалния представител на ищеца.