Решение № 210 от 16.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пазарджик, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500011 по описа за 2022 година

Производството е по чл.250 и чл.248 от ГПК.

В молба по делото от 4.05.2022 година , процесуалния представител на „Костал България Аутомотив“ ЕООД ИСКА допълване на постановеното въззивно решение ,чрез потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за разноските.

ИСКА още изменение на въззивното решение в частта за разноските като бъдат присъдени разноски на молителя в размер на 6000 лева , така както били претендирани. Това представлявали разноски , които били направени , както било посочено и в представения списък на разноски , такива направени за защита срещу приетата от съда за неоснователна въззивна жалба.

В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците намират молбата за неоснователна. В решението си съдът вече потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. На стр. 35 на въззивното решение, изрично било посочено ,че се потвърждава въззивната решение , съответно и в частта за разноските.

Евентуално счита , че ако са налице основания за допълване ,то следва 1 да се потвърди първоинстанционното решение и в тази част.

Нямало основание за изменение на въззивното решение чрез присъждане на разноски в размер на 6000 лв. Съдът приел, че въззивните жалби на ищците, ответника и третото лице-помагач са неоснователни и с оглед изхода на спора правилно е приел, че разноски помежду си страните не си дължат. Счита, че когато жалбите и на двете страни се явяват неоснователни, разноски не следва да бъдат присъждани на нито една от страните.

Невярно било твърдението , че разноските били претендирани само във връзка със защита по жалбата на другата страна.

Никъде по делото не било правено такова разграничение. Напротив, ищците са представлявани не само като жалбоподатели и това е видно от депозираните отговори на въззивните жалби на работодателя и на третотолице помагач. Също така те били представлявани и във всички открити съдебни заседания по делото, където също им е оказана защита по отношение на жалбите на ответниците.

Евентуално подържа възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителят на жалбоподателя – ответник пред въззивната инстанция.

Съдът , като прецени направените искания и доводите на страните, взе предвид следното:

И двете молби са допустими, разгледани по същество са неоснователни.

По искането по чл.250 от ГПК: Приложението на този текст е допустимо , когато съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора , по „основния“ предмет на спора.

В конкретния случай съдът е изложил съображенията си по съществото на спора ,с което мотивира като краен резултат потвърждаване на решението.

Това включва в себе си и потвърждаването съответно в частта за разноските, което изрично е посочил съдът в мотивите си и няма нужда да го сочи изрично в диспозитива , тъй като присъждането на разноски е „последица“ от изхода на спора.

Въззивният съд може да прави корекция относно разноските, присъдени с първоинстанционното решение ,само в хипотезата на развило се 2 производство по чл.248 от ГПК пред Районния съд и съответно – сезиране с частна жалба против първоинстанционното определение.

По изложените съображения , съдът намира ,че молбата по чл.250 от ГПК е неоснователна.

По молбата по чл.248 от ГПК: Съдът е изложил съображенията си, че разноски се дължат само по повод обжалване на постановено решение по чл.250 от ГПК и е присъдил такива.

Тъй като и двете страни са подали жалби ,които съдът е приел за неоснователни,то не са присъдени и разноски на страните.

В молбата се ИСКА присъждане на сторените разноски от ответника – жалбоподател , като се твърди, че има такива, направени само срещу защита по жалбата на другата страна. Не са такива представените по делото доказателства. В представения списък на разноски адв.У. разделя възнаграждението си от общо 12 000 лева ,като половината претендира , като такова по въззивната жалба , а останалата част , като платено за защита по въззивната жалба на другата страна. Представени са доказателства за размера на уговореното възнаграждение ,както пред първата , така и пред въззивната инстанция, както и доказателства за плащането му. От представените доказателства обаче изводи какво е възнаграждението за представителство по подадената жалба и по защита по подадената от другата страна жалба , изводи не могат да се направят. Не могат да се направят изводи и при съобразяване нормата на чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение ,като се отчете материалния интерес по двете жалби и съответно , предвиденото възнаграждение според т.5 на този текст.

Разделянето в списъка на разноските от самия процесуален представител не е достатъчно. Това е въпрос на уговорка между представител и представляван , а такава по делото няма.

Тъй като по молбата по чл.250 от ГПК се дължи произнасяне със съдебен акт решение,то и с такъв акт съдът се произнася и той в частта по молбата по чл.248 от ГПК има характер на определение.

По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адв.У. , като представител на „Костал България Аутомотив“ ЕООД за допълване на решението по делото по реда на чл.250 от ГПК и за изменение на решението в частта относно разноските – по реда на чл.248 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта му , имаща характер на определение, с която съдът се е произнесъл по молбата по чл.248 от ГПК и в едномесечен срок в останалата част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4