Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1987 от 15.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4915/2021
Вид
Решение № 1987
Подписан
15.11.2021
В сила
09.12.2021
Състав
Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1987 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330204915 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. Г. АЛ. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4596038 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че наложеното издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е неправилен и незаконосъобразен. В Писмено становище процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат И. поддържа жалбата, като сочи, че в електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, както и е нарушена процедурата по връчване на фиша, който въпрос е по законосъобразността на наложеното наказание, предвид възможността да се направят писмени възражения пред директора на съответното ОД МВР. На следващо място взема становище, че в електронния фиш не са посочени иманата и длъжността на издателя, същият 1 следва да бъде издаден от овластен орган, в който смисъл се сочи разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Сочи, че липсва и дата на издаване на електронния фиш. Взема становище, че не е посочено въз основа на какво е прието, че разрешената скорост на движение е именно 60 км/ч., както и че не е установено дали на въпросното място е поставен пътен знак, указващ осъществяването на контрол, в който смисъл се сочи Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС. Също се развива становище относно отношението на легалната дефиниция за „електронен фиш“ и текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН, като и значението на последното, а също и се сочи, че не са посочи всички обстоятелства във връзка с надлежното описание на нарушението, включително вида на знака, местоположението му спрямо мястото на извършване на нарушението, обхвата му на действие. Предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъден направените разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива технически средства или системи. Взема становище, че е отчетен толеранс от 3 км/ч., както и че техническото средство е от одобрен тип и е премнинало съответната проверка Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 22.06.2021г.

- видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 05.07.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват 2 данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 10.03.2021г., в 17:05 часа, на Републикански път II-64, км. 49 + 800 – в посока към с.Труд, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на лек автомобил марка „Фиат Браво“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 85 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 60 км./ч., съгласно въведеното ограничение с пътен знак В-26, като превишението било в размер на 25 км/ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 88 км./ч. – превишение с 28 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 10.03.2021г. и час - 17:05:37ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената 3 скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя З. Г. АЛ..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочената стойност. Наличието на същия пътен знак на мястото на нарушението се установява от Писмо на Директора на Областно пътно управление изх.№ 11-00-855 от 13.10.2021г., както и приложената към последното снимков материал. От последното се установява, че знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. с поставен на км. 49 + 860 и действието му се изчерпва до 49 + 736, от което е видно, че място на нарушението - км. 49 + 800 попада в обхвата на знака. Установява се още, че същият знак е бил наличен към 10.03.2021г..

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й 4 заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h - с глоба в замер на 100 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“ при Български институт по метрология, същото техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46.

Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 10.0.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е към с.Труд .

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – „Фиат Браво“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя З. Г. АЛ..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Фиат Браво“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 10.03.2021г..

Съдът намери за неоснователно изложеното в писменото становище възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, предвид това, че в електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок 5 и пред кой съд, както и е нарушена процедурата по връчване на фиша, който въпрос е по законосъобразността на наложеното наказание, предвид възможността да се направят писмени възражения пред директора на съответното ОД МВР. В този смисъл очевидно е, че въпросът за връчването и обжалването на електронния фиш не касае неговата законосъобразност по същество, а е свързан с последващото упражняване правото на обжалване същия. Отделно от това, в случая е неприложима нормата на чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН, доколкото последната е обща и касае наказателното постановление, докато реквизитите на електронния фиш имат специална уредба в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а в последния текст на закона не фигурира изискване за описване на реда, по който същия се обжалва – независимо дали се касае за възражението по административен ред във вр. с чл.189, ал.6 от ЗДвП или пред съда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

На следващо място, съдът намери на неоснователно и възражението, че в електронния фиш не са посочени иманата и длъжността на издателя, същият следва да бъде издаден от овластен орган, в който смисъл се сочи разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП.

Тук следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния фиш няма „издател“, който да бъде сочен с имена, длъжност и т.н.. В същия смисъл е и разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП, в която са изброени реквизитите на електронния фиш, сред които не фигурира отразяване на „издател“.

Именно предвид горното и същността на електронния фиш - като показание на техническо средство, на което законодателят придава правно значение, то неоснователно е и възражението, че няма датата на издаване на същия, доколкото същата дата на издаване не може да бъде различна от датата на извършване/отчитане на нарушението от техническото средство.