Решение № 492 от 05.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330122161 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 /правоприемник на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” КЧГ/, представлявано от ****** П. Н. Д.. и Д. Б. Ш., с която са предявени кумулативно съединени искове срещу П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 893,87 лв. – неплатена главница, дължима по Договор за потребителски кредит ****** от 30.06.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България и П. А. М., предсрочно изискуема, като „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 06.06.2023 г.; и сумата от 492,77 лв. – мораторна лихва за периода 18.07.2024 г. – 07.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 7098/20.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14401/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 476,96 лв., представляваща възнаградителна лихва по процесния Договор за кредит, начислена за периода 01.09.2023 г. – 07.08.2024 1 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” КЧТ в качеството му на кредитор, от една страна и П. А. М., в качеството му на кредитополучател, от друга страна, бил сключен по реда на ЗПФУР процесния Договор за потребителски паричен кредит ****** за заемна сума от 6000 лв., за срок от 30 месеца, при лихвен процент от 27.96 % и ГПР от 34.79%. Във връзка с чл. 2 от Договора бил подписан и Сертификат № ****** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, по силата на която застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и “Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу уговорена застрахователна премия от 1067,40 лв. се съгласили да застраховат процесния кредит. Застраховката била сключена с посредничеството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, съгласно сключен между страните по кредита договор за застрахователно посредничество.

Твърди се, че на 01.07.2022 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит, по посочената в договора банкова сметка, като от общия размер на кредита служебно била удържана сумата от 150 лв. с основание „Такса ангажимент“, дължима съгласно чл. 2 от Договора, като остатъкът от 5 850 лв. бил преведен по сметката. Изложени са съображения относно характера на таксата.

Предвид горното се поддържа, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и ответника П. А. М. са възникнали описаните облигационни правоотношения по договор за кредит. По силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., настоящият ищец банка „Юробанк България“ АД придобила на основание чл. 15 и сл. от Търговския закон собствеността върху цялото търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” КЧГ, в това число и правата по процесния кредит.

Предвид неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, който трайно бил преустановил плащанията по погасителния план, то кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от банката, за което длъжникът бил уведомен 02.07.2024 г. В условията на евентуалност от ищцовата страна се заявява, че с настоящата искова молба се уведомява длъжникът за предсрочната изискуемост. Дължимият остатък от главницата бил в размер на 3 893,87 лв.

Предвид настъпилата забава се претендира мораторна лихва за периода 18.07.2024 г. – 07.08.2024 г. в размер на 492,77 лв. За процесните суми била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, срещу която било депозиране възражение по чл. 414 ГПК. Дължала се и възнаградителна лихва за периода 01.09.2023 г. – 07.08.2024 г. в размер на 476,96 лв., за която сума се предявява осъдителна претенция.

С оглед на гореизложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

2

Заявени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П. А. М., чраз адв. И. С., със становище за неоснователност на исковата претенция. Изтъква се, че длъжникът има качеството на потребител, поради което се ползва и от уредената в ЗПК и ЗЗП потребителска закрила. В тази насока се поддържа, че процесният договор за кредит страдал от пороци, които го правят недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а от тук следвал извода, че на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита. По-конкретно, било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като бил неясно посочен ГЛП и не можело от съдържанието на договора да се определи дали размерът му е коректно дефиниран и съответстващ на действително приложимия в отношенията между страните. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било неясно, некоректно и неточно посочен процента на оскъпяване на кредита. Също некоректно бил изготвен и съставения от банката погасителен план в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Развиват се съображения и относно размера на общата дължима сума, посочена в договора, както и на чистата стойност на кредита, като според ответника последната реално е равна на сумата от 5 850 лв., колкото е преведена по банковата му сметка. От тази сума следвало да се приспадне и стойността на всички вноски, направени от М. по кредита, без да се дължат други суми от него. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

С Определение от 19.02.2025 г. по делото е конституирано дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 /правоприемник в резултат на прехвърляне на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ КЧТ с ЕИК 204915054/. В тази връзка и с оглед конституирането му като трето лице-помагач от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са представили молба от 18.02.2025 г. и становище от 14.04.2025 г., с които се излагат съображения за основателност на исковата претенция и се представят доказателства за настъпилото правоприемство в хода на процеса относно титулярството на процесното вземане.

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14401/2024г г. на Районен съд Пловдив, VI гр. състав, образувано по депозирано от „Юробанк България“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящата установителна претенция е издадена заповед № 7098/20.08.2024 г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в месечния срок, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В 3 законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Допустим е да се разгледа в настоящото производство и осъдителния иск за възнаградителната лихва, доколкото претенцията произтича от същото договорно правоотношение, като искът се предявява за парично вземане. Затова искове, с които е сезиран съдът са допустими.

По основателността на предявените искове:

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между П. А. М., като кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитодател, Договор за потребителски паричен кредит ****** от 30.06.2022 г., с посочено в исковата молба съдържание и параметри – главница от 6000 лв., договорна лихва при фиксиран лихвен процент от 27,96 %, и посочена в договора обща стойност на плащанията от 9 480,90 лв., при ГПР от 34,79 %. Предвидено е заплащане на такса ангажимент в размер на 150 лв.

Крайният срок на договора, съобразно погасителния план е 01.01.2025 г.

Изрично в чл. 2 от Условията по договора се сочи, че таксата ангажимент се удържа при отпускането на кредита от общата сума по главницата. В този член е уредена и покупката на застраховка „Защита на плащанията“, както и че застрахователната премия по застраховката ще бъде изплатена директно на застрахователя.

Именно във връзка със застрахователното правоотношение са представени договор за застрахователно посредническо между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като посредник, и П. А. М., като клиент, както и сертификат № ****** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателя на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ във връзка с процесния договор. В сертификата са описани условията по застраховката, вкл. и общите условия, като съобразно параметрите по договора за потребителски кредит и с оглед съдържанието на сертификата – таблица на стр. 2, е видно, че размерът на дължимата ежемесечна застрахователна премия е 0,585 % от финансираната сума. За отбелязване е, че по делото не е представен договорът за застраховка с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ или „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“, предвид това, че сертификатът е разписан единствено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като застраховащ, и П. А. М., като застрахован.

Приложени са към исковата молба и приложения към договора за кредит (Стандартен европейски формуляр, съгласие за обработка на лични данни и декларация за предоставянето на лични данни, ведно с условията за 4 тяхната обработка) и договора за застраховка (информационен документ за застрахователния продукт и общите условия по застраховката).

По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, кредитополучателят е усвоил по банков път сумата от 5 850 лв. на дата 01.07.2022 г. Данните за усвояването на сумата от 5 850 лв. по кредита се потвърждават и от представено с исковата молба платежно нареждане от банката кредитор. До този размер на предоставената сума се стига, след като от разрешения кредит от 6000 лв. е удържана такса ангажимент от 150 лв.

Задълженията на ответника по процесния договор за паричен заем, след извършени плащания от него, са както следва: 3 893,87 лв. главница и 868,11 лв. възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.09.2023 до 31.01.2025 г.

Изплатена била от ответника сума от общо 4114,06 лв. в периода 02.08.2022 г.

– 22.08.2023 г. След сезирането на съда не са извършвани плащания от страна на ответника. Посочено е в експертизата, че задължение по застраховка „Защита на плащанията“ не е включено като разход при изчисляването на ГПР по кредита, но тази застраховка би оскъпила кредита с 15,31 % или до достигане на размер на процента на разходите от 50,1034 % на годишна база. В посочения в договора ГПР от 34,79 % като разходи са отчетени единствено възнаградителната лихва и таксата ангажимент. Досежно таксата ангажимент се сочи, че същата оскъпява кредита с 3 %.