Решение № 2228 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2228 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20221110120612 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от .........., заедно и поотделно, чрез адвокат Г. Х., със съдебен адрес - гр. София, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15, ет. 4 против С. Б.

Т., ЕГН **********, с адрес - град С, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните съществуването на следните вземания: сумата от 2748,25 лева - главница - част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност главница, представляваща сбор от непогасените вноски за главницата, в левова равностойност, за периода 30.10.2015 г. — 30.09.2018 г., ведно със законна лихва върху нея; сумата от 507,66 лева - лихва за просрочие /в размера на законната лихва/ върху главницата от 2748,25 лева, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност лихва, за периода от 30.09.2018 г., до 23.10.2020 г., включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.01.2021 година по ч.гр.дело № 52674/2020 година по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че между ответника С. Б. Т. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ “АД/ бил сключен „Договор за потребителски кредит № FL462498“ от 30.09.2008 г. Съгласно чл. 1 от договора, банката одобрила и предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 3300,00 евро, кредитирайки разплащателна му сметка с IBAN: ............1, така както страните уговорили в чл. 2 от договора. С предоставянето на разрешения кредит чрез захранване на разплащателната сметка на ответника на 30.09.2008 година, било изпълнено задължението по договора за предоставяне на кредит в размер на 3300,00 евро, левовата равностойност на 6454,24 лева. Твърди, че съгласно чл. 6 и чл. 7 срокът на действие на договора бил 120 месеца, за периода от 30.10.2008 г. до 30.09.2018 г. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на 120 /анюитетни/ месечни вноски, всяка в размер на 1

46,30 евро, от които последната изравнителна в размер на 46,37 евро, дължими на 30 - то число на месеца, съгласно уговореното в договора и погасителния план към него. Твърди, че съгласно чл. 3 кредитополучателят дължи на Банката лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент/БЛП/ на „Юробанк и Еф Джи България“ АД“ за потребителски кредитите в евро, 7,70 % за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,75 /три цяло и седемдесет и пет пункта/, като годишният процент на разходите е 12,85 %. Твърди, че между ответника и банката било уговорено, че банката има право да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице. Сочи, че на 18.01.2016 г. по силата на „Договор за възлагане на вземания“ ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към С. Б. Т.. Сочи, че длъжникът е уведомен за цесията, като след датата на цесията — 18.01.2016 г., до депозиране на настоящата искова молба, нямало постъпили суми по сметка на „ЕОС МАТРИКС". Твърди, че на 30.09.2018 г. настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл. 6 от договора, като считано от тази дата вземането на ищеца било изцяло дължимо. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищеца.

Твърди, че съгласно чл. 15 от Договора за потребителски кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата, вземането на банката за възстановяването на целия кредит ставало предсрочно изискуемо. Твърди, че изискуемостта настъпвала автоматично, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В този смисъл счита, че вземанията на банката са станали изискуеми много преди 30.09.2018 г., с оглед на което поддържа, че вземането на „Юробанк България” АД към С. Б. Т. е изцяло погасено по давност. С отговора на исковата молба се прави възражение и за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за всички вземания, включващи главница и лихви, датиращи от 3 години преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК - 29.10.2020 г.

Твърди се, че вземанията по договор за банков кредит по своята същност представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. С отговора на исковата молба се оспорва заемната сума да е била предадена на ответника и се оспорва представеното с исковата молба - Бордеро № 4365035/30.09.2008 г. Сочи се, че в това бордеро не била посочена банкова сметка на С. Б. Т., липсвал негов подпис, както и нямало данни за издателя на твърдения документ. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискано и приложено ч.гр.дело № 52674/2020 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, от материалите на което се установява следното:

Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК против С. Б. Т., ЕГН: ********** на 29.10.2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.01.2021 г. за следните суми: 6457.06 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит Nº ........ година, сключен с "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с предишно наименование "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ И ЕФ ДЖИ" АД И "ПОЩЕНСКА БАНКА" АД, който е цедиран в полза на заявителя, ведно сь законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 1354.19 лв. за периода от 30.9.2018 г. до 23.10.2020 г. и 276.23 лв. разноски по делото, а именно: 156.23 лв. държавна такса и 120 лв. вьзнаграждение на адвокат.

В срок е постъпило възражение от длъжника, с оглед на което е предявен настоящият 2 установителен иск. Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице субективен идентитет, като в настоящото производство са предявени искове за част от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, във връзка с което и на осн. чл. 415, ал.4 ГПК с Определение № 20037701 от 23.05.2022 г. частично е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.01.2021 г. за сумите, за които не е предявен установителен иск.

По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски паричен кредит № .......... с Погасителен план към него, от които се установява, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ “АД/ като кредитодател и ответника С. Б. Т., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 3300,00 евро, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да го върне чрез плащане на 120 броя месечни вноски, всяка в размер на 46,30 евро, от които последната изравнителна в размер на 46,37 евро, дължими на 30 - то число на месеца, първата от които платима на 30.10.2008 г., а последната – на 30.09.2018 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 11,45 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 12,85 %, , като общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 5556,07 евро.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че на 30.09.2008 г. по сметка в евро BG 07 BPBI 7940 14 61898601 с титуляр С. Б. Т. са отпуснати 3300,00 евро.

Отпуснатият кредит е усвоен изцяло на 01.10.2008 г. Няма данни за извършвано погасяване по кредита.

На 18.01.2016г. по силата на „Договор за продажба и прехвърляне на вземания", „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към ответника С. Б. Т. /л.56/.

По делото е приложено и нотариално заверено пълномощно от 19.02.2021 г., от което се установява, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е упълномощило ищцовото дружество и адв.

Г. И. Х. да извършат всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. /л.58/

Видно от уведомително писмо цедентът, чрез адв. Г. Х., е отправила уведомление до ответника за извършената цесия. Няма данни същото да е получено от последния. Исковата молба и приложенията към нея, в това число уведомление за цесията, са връчени на ответника чрез неговия упълномощен представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1/ наличие на сключен между страните валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ изпълнение на задължението по договора за предоставяне на парична сума в уговорения размер на ответника; и 3/ настъпила изискуемост на вземането за връщане на заемната сума.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, 3 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК :

За установяване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото е представен писмен договор за заем от 30.09.2008 г., саморъчно подписан от ответника, авторството на чийто подпис не се оспорва в настоящия съдебен процес, поради което съдът приема, че същият го обвързва. Съгласно приетото по делото заключение на ССЧЕ, кредитът в усвоен на 01.10.2008 г. Титуляр на банковата сметка е ответника. Ето защо, съдът приема, че по делото е установено сключването на процесния договор за потребителски кредит с посочените по-горе параметри, като кредитополучателят е усвоил заемната сума, с което за него е възникнало насрещното задължение да я върне съгласно уговорения от страните погасителен план, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.

По отношение активната материална легитимация на ищеца, следва да се отбележи, че видно от представените писмени доказателства, на 18.01.2016 г. ищецът и кредиторът на ответника са подписали Приложение № 1 към индивидуален договор за цесия от същата дата. С това приложение са прехвърлени редица вземания на „Юробанк България“ АД, сред които е и това от ответника по процесния договор за кредит. За целта, въз основа на извършеното изрично упълномощаване от цедента в полза на цесионера, последният е изпратил до ответника уведомление за цесия, като няма данни за датата на изпращане на това уведомление, както и дали същото е достигнало до длъжника и кога.