Решение № 283 от 24.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Шумен, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.ова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500354 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №418 от 01.06.2023г. по гр.д.№1216/2022г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният от Етажните собственици на сграда със смесено предназначение, находяща се на адрес: гр.София, ул.“.....“ №15Г, вх.В, комплекс „......“ с представител на Управителния съвет, иск по чл.422 ГПК вр. чл.6, ал.1, т.8 и 10 вр. чл.11, ал.1,т.11 от ЗУЕС за признаване за установено, че М. Д. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Шумен, ул.“.....“ №3, ет.2, ап.2 дължат солидарно сумата 1990,29 лева, в качеството им на собственици на недвижим имот, апартамент №3и паркомясто №2, за периода 01.10.2018г. до 31.12.2021г., за портиерска услуга ползвана в жилищната сграда, находяща се в гр.София, ул.“.....“ №15Г, вх.В, за която сума е издадена е издадена Заповед за изпълнение №221/04.03.2022г. по ч.гр.д.№20/2022г. по описа на ШРС.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като на първо място сочи доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност, и моли съда да го обезсили, евентуално отмени и постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Представят писмени бележки, с които оспорват доводите на жалбоподателя.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

1

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът - Етажните собственици на сграда със смесено предназначение, находяща се на адрес: гр.София, ул.“.....“ №15Г, вх.В, комплекс „......“ е предявил искова претенция по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.6, ал.1, т.8 и 10 вр. чл.11, ал.1,т.11 от ЗУЕС срещу М. Д. С. и С.

С. С., в която излага, че ответниците са собственици на апартамент и паркомясто в етажната собственост и дължат следните вноски на етажната собственост: За собствения им апартамент № 3 във вход В: - Съгласно Решение № 7.2. от Протокол № 3/10.07.2018 г. от заседания на ОС на двете ЕС вх. Г и Д, и вх. В се дължи вноска за портиерска услуга, като съгласно справка - разпределение на бюджет от 10.07.2018г. - 27 месечни вноски за периода от 01.10.2018г. до 01.12.2020г., всяка от по 44.43 лева на месец или общо -1199.61 лева.

Съгласно Решение № 1.5 от Протокол от 05.11.2020г. от Съвместно ОС на двете ЕС - вноска за портиерска услуга, съгласно справка за разпределение на бюджет от 01.01.2021г. - 10 месечни вноски за периода от 01.01.2021г. до 31.10.2021 г., всяка от които по 44.43 лева на месец или общо 444,30 лева. Съгласно Решение 2.2 от Протокол от 13.10.2021г., от заседания на Общото събрание на ЕС на вх. Г и вх. Д и Общото събрание на ЕС на вх. В вноска за портиерска услуга, съгласно справка - разпределение на бюджет от 01.11.2021г. - 2 месечни вноски за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2021г. от по 56.19 лева на месец или общо - 112.38 лева. Общо, задължението за апартамент №3 във вх. В за периода от 01.10.2018 - 31.12.2021г. възлизало на 1756,29 лева. За собственото им подземно паркомясто № 2 във вход В - Съгласно Решение № 7.2. от Протокол № 3/10.07.2018 г. от заседания на ОС на двете ЕС вх. Г и Д, и вх. В - вноска за портиерска услуга, съгласно справка разпределение на бюджет от 10.07.2018г., за този обект (по см. на §1, т.1 от ДР на ЗУЕС) се дължали 27 месечни вноски за периода от 01.10.2018г. до 01.12.2020г. от по 6 лева на месец или общо 162 лева. Съгласно Решение № 1.5 от Протокол от 05.11.2020г., от Съвместно ОС на двете ЕС се дължи вноска за портиерска услуга, съгласно справка - разпределение на бюджет от 01.01.2021г., - 10 месечни вноски за периода от 01.01.2021г. до 31.10.2021г. от по 6 лева на месец или общ 60 лева . Съгласно Решение 2.2 от Протокол от 13.10.2021г., от заседания на Общото събрание на ЕС на вх. Г и вх. Д и Общото събрание на ЕС на вх. В за този обект се дължали вноска за портиерска услуга, съгласно справка - разпределение на бюджет от 01.11.2021г., т.е. - 2 месечни вноски за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2021г. от по 6 лева на месец или общо 12 лева. Общо, задължението за паркомясто№ 2 във вх. В за периода от 01.10.2018 — 31.12.2021г възлизало на 234 лева. Поради неплащане на дължимите вноски в бюджета на ЕС, от страна на ответниците, ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №20223630100020/2022г. по описа на PC - Шумен, по което била издадена заповед за изпълнение на горното задължение. В законоустановения срок, длъжниците - ответници в настоящото производство подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, 2 което обусловило интереса от предявяване на настоящия иск.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който я оспорват изцяло, като заявява, че решенията, на които се позовава ищцовата страна били отменени.

Процесния имот закупили на 26.07.2018г. Излагат, че Общото събрание от 10.07.2018 г. било решило, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост ще се разпределят на база бруто площ на апартаментите. Решение 7.2 на ОС било отменено като незаконосъобразно с Решение №116550/16.05.2019 по гр.д.

№52525/2018г. на СРС, потвърдено по в.гр.д.№13215/2019г. на СГС. На следващите общи събрания на ЕС, цитирани от ищеца – на 25.06.2019г. и 29.07.2020г. не било взето решение за разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части.

Разпределението продължавало да е на база бруто площ, въпреки решението на съда. На 18.08.2020г. в полза на ЕС - комплекс „......“ спрямо тях била издадена издадена Заповед 788/18.08 2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от Районен съдШумен по ч.гр.д. №1696/2020г., за заплащане на сумата 2214,27 лева, представляваща неизплатени бюджетни вноски за покрИ.е на разходите за услугите за административно управление и поддържане на общите части и вноска за обособяване и поддържане на фонд ремонт и обновяване на жилищна сграда, съгласно решение на проведеното ОС на 10.07.2018г. От ответниците, в качеството им на длъжници било подадено възражение по чл.414 от ГПК. В резултат на горното, и доколкото кредиторът не предявил иск, издадената заповед била обезсилена. На 05.11.2020 г. било проведено ОС на ЕС с основна точка – промяна начина на образуване вноска бюджет. На това ОС било взето решение да бъде приет вариант, при който разпределението на вноските за охрана и административна вноска да бъде по равно на обект, а всички останали разходи да бъдат разпределени процентно съобразно идеални части, които всеки обект притежава. По заведен от тях иск било образувано гр. дело №60392 по описа на СРС за 2020г. за отмяна на горното решение. По делото било постановено решение от 19.05.2021 г.на СРС, с което е отменено атакуваното решение. На 13.10. 2021 година било проведено Общо събрание на ЕС, на което отново не бил преразгледан начинът на разпределение на вноските, съобразно изискванията на ЗУЕС.

Със процесната заповед №221 за изпълнение на парично задължения по член 410 от ГПК по ч.гр.дело №20223630100020 по описа на Районен съд-Шумен, било предявено искане за част от сумата, която фигурирала по предходната обезсилена заповед.

Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /чл.422 ГПК/ съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - гр.Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№20/2022 г.

/по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния казус/, или с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на Решение № 7.2. от Протокол № 3/10.07.2018 г. от заседания на ОС на двете ЕС вх. Г и Д, и 3 вх. В, Решение № 1.5 от Протокол от 05.11.2020г. от Съвместно ОС на двете ЕС, Решение 2.2 от Протокол от 13.10.2021г., от заседания на Общото събрание на ЕС на вх. Г и вх. Д и Общото събрание на ЕС на вх. В. С уточняваща молба преди съдебното заседание в първата инстанция ищеца е посочил, че претендираните вземания се основават на Решения на Съвместно общо събрание на двете Етажни собствености, находящи се на адрес гр.София, ул...... 15Г, а именно ЕС на вх.В и ЕС на вх.Г и Д, които решения не били оспорвани. С нотариален акт №161, том II, рег.№19144, дело №319/2018г., на 26.07.2018г. ответниците закупили апартамент №3 и подземно паркомясто №2, находящи се в сграда в град София, ул. ..... №15Г, вх. В. С Решение № 7.2. от Протокол № 3/10.07.2018 г. от заседания на ОС на двете ЕС вх. Г и Д и вх. В е избрано разпределение на разходите за съвместно управление и поддръжка в ЕС да се осъществява съгласно предложения Вариант 1 от Приложение №5, неразделна част от протокола, и са определени размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като за процесния апартамент №3 е посочена месечна вноска с ДДС - 83,13 лева, а за ППМ - 20 лева. С Решение №1.5 от 05.11.2020г. съвместното ОС на двете ЕС потвърдило приетото решение на ЕС на вх.Г и вх.Д и ЕС на вх.В, а именно - вариант 2, при който разпределението на всички разходи на етажната собственост да бъде равно на обект, съобразно броя обекти или по 84,20 лева за всеки обект месечно, считано от 01.01.2021г.. С Решение 2.2 от 13.10.2021г. ОС на двете ЕС вх. Г и Д и вх. В е прието продължаване на куриерската услуга с увеличаване на цената. От приложените по делото гр.д.№52525/18г. на СРС, в.гр.д.№13215/2019г. на СГС, гр.д.

№10091/2019г. на СРС, и гр.д.№60392/2020г. на СРС, се установява, че са отменени като незаконосъобразни решения по т.7.2, взето на 10.07.2018г. от ОС на етажните собственици на ЕС на сграда в гр.София ул...... 15Г, вх.Г и Д, и тези на ОС на ЕС, взети на 05.11.2020г. от ОС на етажните собственици на ЕС на сграда в гр.София, ул.“.....“ №15Г, вх.В – ...... и ЕС на сграда в гр.София, ул.“.....“ №15Г, вх.Г и Д.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо място следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателя за недопустимост на атакувания съдебен акт е неоснователен. Подадената на 26.09.2022г. молба от ищеца в първоинстанционното производство не съдържа искане за изменение на основание или петитум на искова молба, а дори и да е имало такова, същото би било недопустимо предвид характера на установителното производство по чл.422 ГПК /респ. чл.415 ГПК/. Съгласно постановките на т. 11б от ТР № 4 от 18.04.2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Предвид соченото от ищеца основание на претенциите в настоящото производство, а именно решенията, взети на съвместно общо събрание на две етажни собствености по реда на чл.18 ЗУЕС е необходимо да се посочи следното: Вярно е, че практиката на съдилищата по приложението на разпоредбата на чл.18 ЗУЕС не е еднозначна, но в самата норма изрично са посочени прерогативите на това събрание - при необходимост от решаване на 4 въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, е допустимо да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители, и текста не следва да се тълкува разширително. Това съвместно общо събрание има възможност да решава въпроси, които касаят единствено и само общите части на две или повече етажни собствености, но не би могло да замести законосъобразно свикано общо събрание на етажна собственост, както предвид реда за свикването му, така и с оглед изричните му правомощия и участниците в него. Все с оглед на горното, не може да се възприеме и тезата на жалбоподателя, че решението на съвместното общо събрание на двете етажни собствености за определяне на размера като обща бюджетна сума, която се заплаща за услуга портиер, имплицитно съдържа и начина на разпределение на тази сума. Единствено законосъобразно свикано и проведено общо събрание на конкретната етажна собственост би могло да вземе решение, което валидно да породи права по отношение на етажната собственост, а в процесния случай ищцовата страна не се позовава изрично в исковата си молба на такова решение. Ето защо съдът намира, че иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.