Определение № 941 от 20.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Варна, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500211 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.130, ал.3 от СК.

Образувано е по частна жалба на И. Й. И., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, чрез настойника й Г. И. Ч., ЕГН **********, срещу определение №682/14.01.2026г. по гр. дело №1/2026г. на ВРС, 16 състав, в частите с което са отхвърлени молби с правно основание чл.165, ал.4 от СК вр. чл.130, ал.3 от СК за издаване на молителката на съдебно разрешение за:

- ежемесечно теглене, за неопределено време в бъдеще, на сумата от по 387.58 евро на месец, формирана от 338.65 евро – пенсия за инвалидност на И.

И. и 48.93 евро – социална добавка на И. И., от банковата сметка с IBAN:B*** в „Банка ДСК“ АД на поставената под запрещение молителка;

- за подновяване на дебитна карта №***, издадена на името на запретената И. И. от „Банка ДСК“-клон Трошево-Варна, но неактивна към настоящия момент.

В останалите му части определението на ВРС не е обжалвано.

В жалбата се твърди, че определението, в обжалваните му части, не е законосъобразно. Отказът да се разреши ежемесечно изтегляне на средствата от пенсия за инвалидност и добавка към нея на молителката утежнява нейното финансово положение заради таксите за образуване на дело за всяко отделно разрешение. Освен това разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК била „архаична и не следвало да се прилага за деца и поставени под запрещение“, за което се позовава на приложено определение от 2019г. по в.ч.гр.д. №214 от 2019г. на ОС-Силистра. Средствата са необходими за покриване на месечните разходи за запретеното лице, а точната наличност по сметката не е важна, защото 1 пенсиите и добавките се получават всеки месец от държавата. Отказът да се разреши подновяване на дебитната карта на молителката в „Банка ДСК“ – клон Трошево, гр. Варна, спряна от банката, е незаконосъобразен, защото именно по сметката, по която е първоначално издадена картата, се получават всеки месец сумите от 338.65 евро – пенсия за инвалидност и 48.93 евро – социална добавка на И. И.. Ако карата е активна и настойникът разполага с ПИН-кода за нея ще може всеки месец да тегли пенсията и добавката за сестра си (молителката под запрещение) без да плаща такса за теглене на каса от 4.09 евро. Позовава се и на разпоредби от НК и от Наредба №3/18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, изпълнение на платежни операции и ползване на платежни документи, като се позовава на приложено определение от 2019г. по в.ч.гр.д. №214 от 2019г. на ОС-Силистра. Отказът да се разреши преиздаване на карата се счита и за лишен логика, тъй като ще натовари финансово настойника да плаща такси за касово теглене на сумите.

По същество се моли за отмяна на определението на ВРС в обжалваните му части, като вместо него бъдат дадени претендираните разрешения.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите реквизити за редовност, поради което следва да бъде разгледана.

За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:

С решение на ТЕЛК от 20.01.2023г. на И. Й. И. е определена 80 % ТНР (инвалидност) с оглед на ментална болест.

С решение от 07.01.2025г. по гр. дело №1758/2024г. на ВОС И. Й. И. е поставена под пълно запрещение.

От приетата справка за IBAN от „Банка ДСК“ АД е видно, че посочената в молбата по чл.130, ал.3 от СК банкова сметка е с титуляр И. И..

С решение по протокол от 07.02.2025г. на органа по настойничеството и попечителството при р-н Младост на община Варна е учреден настойнически съвет на поставената под пълно запрещение И. Й. И..

Видно от удостоверение от 23.12.2025г. от органа по настойничеството и попечителството при р-н Младост на община Варна, Г. И. Ч. е назначена за настойник на сестра си И. Й. И..

Със „съгласие“ без вписана дата, представено към молба от 08.01.2026г. по делото на ВРС, членовете на настойническия съват на И. Й. И. са одобрили ежемесечното теглене от липчната сметка на запретената, чрез настойника й, на сумите 338.50 евро – пенсия за инвалидност и 48.93 евро – социална добавка на И. И., която да бъде използвана за задоволяване на текущите нужди от ел. енергия, парно отопление, вода, храна, облекло и други.

Приложен е помесечен отчет на разходите, изготвен от настойника на запретеното лице, а също и отчет по чл.171 от СК на настойническия съвет (пак без дати) досежно постъпилите парични суми в полза на И. И. през 2025 2 година.

Представено е и решение на ТЕЛК за настойника на запретеното лице, което е без отношение към настоящото дело.

Съгласно представения договор за отдаване под наем на земеделски земи, същият е сключен на 01.10.2025г. и плащане по него е дължимо за след края на стопанската година, тоест след 01.10.2026г.

С частната жалба е приложен едностранно изготвен от Г. Ч. опис на разходите на запретеното лице за 2026г.

Видно от преписа от банкова карта с посочен номер, същата е издадена на И. И. и е с валидност до м.06.2029г.

От приетия пред ВОС препис от движение по сметка на И. И. в „Банка ДСК“ АД се установява, че действително поставеното под запрещение лице получава сумите 338.50 евро – пенсия за инвалидност и 48.93 евро – социална добавка от държавата по посочената банкова сметка.

Представени са и разписки за топлинна енергия и други битови услуги.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.165, ал.4 СК при разпореждане с имущество на поставено под запрещение лице се прилагат съответно правилата на чл.130, ал.3 и ал.4, изречение първо от СК, като ведно с молбата до съда се представя и мнението на настойническия съвет на пълно запретеното лице. Съгласно чл.130, ал.3 СК всяко действие на разпореждане с имущество на малолетно лице или поставено под запрещение лице, в т.ч. под формата на теглене на средства от негов банков влог (без значение начина на натрупване на средствата по него), се допуска след разрешение на районния съд и само след извършена проверка дали е в интерес на детето или на недееспособното лице. Преценката е винаги конкретна за съответния случай с оглед интересите на недееспособното лице.

Правилно в тази връзка ВРС е приел, че горните изисквания по правило не включват възможност разрешение за изтегляне на суми от сметка на дете или поставено под запрещение лице да бъде давано отнапред, периодично и за неопределено бъдеще време. Разрешението може да бъде за точна сума, необходима за задоволяване на конкретни в момента на сезиране и разглеждане на молбата нужди на лицето.

Настоящият състав на въззивния съд обаче преценява, че в конкретния случай сметката, от която се моли за теглене на средства, е разплащателна и няма спестовен характер, а по нея поставеното под запрещение лице получава пенсията си и социалните си добавки. Те се предоставят от държавата с цел задоволяване на ежедневните потребности на лицата с право на това – за храна, лекарства, дрехи, обувки и нормални условия на живот. Поради това достъпът до тези средства по принцип е в интерес на недееспособните лица.

Изяснено е от друга страна от материалите по делото, че към момента на И. И. действително се превеждат ежемесечно по сметката й сумата от 338.50 евро – 3 пенсия за инвалидност и 48.93 евро – социална добавка, че с тези средства ще се покриват ежедневните нужди на лицето и че членовете на настойническия съвет са единодушно съгласни въпросните средства да се ползват от лицето чрез настойника му. Поради това и при отчитане на здравното положение и на социалния статус на лицето, настоящият състав на ВОС намира за оправдано да се разреши изтеглянето на горните суми от обсъдения им източник, но за период от шест месеца, считано от настоящия момент. Отговорността за разходване на средствата носи изцяло настойника.

След изтичане на половин година може да бъде направена преоценка на нуждите и състоятението на лицето, а също и на размера на получаваните средства от ДОО, доколкото е възможно и тяхното актуализиране във връзка с обществено-икономическите и инфлационни процеси в страната. Също тогава се очаква да започнат и плащанията по договора за аренда по същата сметка на молителката по делото, молбата за ползване на които обаче е отхвърлена от ВРС с необжалваната част от определението. По тези причини и с оглед на останалите обсъдени по-горе принципни положения, отхвърлянето на молбата в останалата й част е правилно и законосъобразно.

Колкото до държавните такси по делата – в чл.83, ал.2 от ГПК е регламентиран механизъм във връзка с тях относно лица без финансови възможности и/или с особен социален и здравен статус.

По изложените съображения определението на ВРС в разглежданата му част следва да бъде изменено.

Искането за разрешение за подновяване на дебитната карта, издадена на молителката „Банка ДСК“ и с валидност до м.06.2029г., не попада в обхвата на чл.130, ал.3 от СК (така и определение №302/11.06.2010г. по ч.гр.д. №310 за 2010г. на 1-во ГО на ВКС, и др.), тъй като не съставлява действие на конкретно разпореждане, а по-скоро такова на управление съобразно чл.165, ал.1 от СК вр. чл.164, ал.3 от СК. От друга страна чрез издаването на банкова карта на недееспособното лице и узнаването на ПИН-кода за нея от настойника, на него ще бъде предоставен безпрепятствен и неограничен достъп до средствата на поставеното под запрещение лице, включително до такива с източник извън ДОО (както в случая плащанията по договора за аренда, подлежащи на превод по същата сметка на молителката), което както се разясни не е обосновано. По този начин освен това ще се достигне до пълно заобикаляне на правилата на СК относно дължимата от съда преценка за ползите за недееспособните лица от изтеглянето на парични средства от сметките им, а това не може да бъде в интерес на посочените лица (така и Определение №232 от 26.01.2026г. по в.ч.гр.д. №159/2026г. на ОС-Пловдив, Определение №2973 от 17.07.2024г. по в.ч.гр.д. №1333/2024г. на ОС-Варна, и др.). Освен посоченото по делото няма представено изискуемото мнение на настойническия съвет по чл.165, ал.4, изр.3 от СК по отношение на дебитната карта (приетото пред ВРС не включва нея). Няма също и доказателства за отказ на банката да зачете законови правомощия на настойника на поставеното под запрещение лице.

По изложените съображения определението в разглежданата му част се явява законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.

4

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №682/14.01.2026г. по гр. д. №1/2026г. на ВРС, 16 състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на И. Й. И., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, чрез настойника й Г. И. Ч., ЕГН**********, за издаване на разрешение за теглене, в периода от м.03.2026г. до м.08.2026г. вкл., на сумите 338.50 евро – пенсия за инвалидност на И. И. и 48.93 евро – социална добавка на И. И., от банковата сметка с IBAN B*** на поставената под запрещение молителка, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗРЕШАВА на И. Й. И., ЕГН**********, поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойника си Г. И. Ч., ЕГН**********, да изтегля всеки месец, но за периода от м.03.2026г. до м.08.2026г. вкл., сумите 338.50 евро – пенсия за инвалидност на И. Й. И. и 48.93 евро – социална добавка на И. Й. И., от банковата сметка с IBAN:B*** в „Банка ДСК“ АД на поставената под запрещение молителка, на осн. чл.165, ал.4 от СК вр. чл.130, ал.3 от СК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №682/14.01.2026г. по гр. дело №1/2026г. на ВРС, 16 състав, в останалите му обжалвани части, на осн. чл.165, ал.4 от СК вр. чл.130, ал.3 от СК

Определението не подлежи на обжалване.