Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 17.03.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1811/2021
Вид
Решение № 207
Подписан
17.03.2022
В сила
07.04.2022
Състав
Христина Христова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.31, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 32 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл.55 ал.2 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 39, ал.2 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
  • чл. 9, ал.1, т.5 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Перник, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20211720201811 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”

,представлявано от К.С.С. срещу наказателно постановление № НП-286 от 19.10.2021г. издадено от заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на основание чл.58 ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) за нарушение на § 12, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПР) към Постановление № 62 на Министерския съвет (ПМС) от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА, на основание чл.

55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

Жалбоподателят, редовно призовано не се явява, вместо него се явява адв. С от ПАК, с пълномощно ,приложено по делото. В хода на съдебните прения моли съда да постанови съдебно решение, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Като доводи изтъква, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 34, ал.1, т.“в“, предл. 1 от ЗАНН, доколкото застъпва теза, че същото не е следвало да бъде издавано, тъй като вмененото административно нарушение е открито след изтичането на повече от една година от извършване на нарушението. Сочи, че от представените по делото доказателства се установява,че аларменото устройство е следвало да бъде 1 монтирано на асансьора до 31.12.2016 г.,а като дата на извършване на вмененото административно нарушение в акта за установяване на административно нарушение и в наказателно постановление е посочена 19.05.2021 г., който срок е доста по-дълъг от посочения от законодателя едногодишен срок. По тези съображения адв. С счита, че именно 01.01.2017г. следва да се приеме за дата на извършване на описаното в двата акта административно нарушение, а от 19.05.2021 г. следва да текат сроковете за административнонаказващия орган за издаване на АУАН и съответно на Наказателно постановление. Акцентира, че липсва идентичност в акта и наказателното постановление на сочената законова разпоредба. Също така твърди, че има съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган ,посочвайки виновно нарушената норма на разпоредбата не е посочил срока от изброените в ал. 1, парагр. 12 от Наредбата. Счита, че е нарушено правото на защита, доколкото дружествотожалбоподател не могло да разбере в пълнота в какво се изразява административното нарушение. На следващо място излага доводи, че в наказателното постановление има описани две административни нарушения, а именно: липсата на монтирано аварийно алармено устройство, както и че дружеството- жалбоподател не е уведомил съответния регионален отдел на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Адв. С твърди, че видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел дружеството не е имало задължение да монтира такова устройство, а единствено да спре асансьора от движение с оглед на което счита, че вмененото административно нарушение не отговаря на действително извършеното. Счита, че не са изложени мотиви за размера на определената санкция, като алтернативно пледира за нейното изменение в минимално предвидения размер. Претендира за направени по делото разноски, за което представя списък.

Въззиваемата страна- ДАМТН, гр. София ,редовно призована не е изпратила своя процесуален представител за съдебното заседание.В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка е изразено становище,че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Пернишкият районен съд,като взе предвид,събраните по делото писмени и гласни доказателства,доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от активно процесуално легитимирано лице с правен интерес.

Допустима е. Разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

2

В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили множество сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на територията на гр. Перник, във връзка с които директорът на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” със Заповед № 2080-16 от 13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна България в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г..

В изпълнение на посочена заповед св. П. М. ДЖ. - инспектор в РД „ИДТН”-ЗЦБ, на 19.05.2021 г. извършил проверка (внезапен технически преглед) на асансьор с регистрационен № 700АС13817, монтиран в жилищен блок в гр. Перник, ******, който се поддържал от „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** съгласно договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 15.10.2015г. В присъствието на К.С.- представител на СД „ДИКЙОРДАНОВ С-ИЕ”, контролните органи констатирали, че асансьорът е в експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно нормата на чл. 9, ал.1, т.5 от НБЕТНА.

По време на извършената проверка, контролните органи, установили, че е извършен преглед на асансьора на 02.03.2020г. от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради, от която било установено, че липсва, регламентираното алармено устройство. Това било надлежно обективирано в съставения в резултат на извършения преглед ревизионен акт № 4 от 02.03.2020г., неразделна част от ревизионната книга на асансьора.

Във връзка с констатираното по време на проверката това св. Д. спрял асансьора от експлоатация с Ревизионен акт № 5/19.05.21г.

За така констатираното нарушение св. П. М. ДЖ., в присъствието на свидетеля по акта Г.И.П. на длъжност РО ИДТН „Западна Централна България“, съставил на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ” ,представлявано от К.С.С. акт за установяване на административно нарушение № АУАН-210 от 14.06.2021г. в обстоятелствената част на който описал текстово и цифрово нарушение на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на представляващия юридическото лице .Същият е подписан от съставителя по акта и свидетелят по акта.Предявен е и връчен на представляващия СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”на датата на неговото съставяне.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано възражение по акта 3 пред административно наказващия орган в което банкетно са изложени доводи, че многократно дружеството е уведомявало живущите в сградата както устно, така и писмено още преди изтичане на срока, но същите са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, както и че липсата на същото, пряко не застрашава сигурността на пътниците.

Изложени са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го лице ще доведе до нереализиране приходи от абонаментни такси.

Въз основа на съставения акт от з аместник-председател на ДАМТН било издадено НП № НП-286 от 19.10.2021г. , с което на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП за осъществен състав на административно нарушение на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С- ИЕ” на основание е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка, съдът възприе като безспорно доказана въз основа на анализа на доказателствения материал по делото. В тази връзка следва да се посочат следните писмени доказателства: договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 15.10.2015г. /л.2022 от с.д/; ревизионен акт № 4 от 02.03.2020г. за извършен преглед на този асансьор от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради /л.22-23 от с.д/; ревизионен акт № 5 от 19.05.2021г. за извършен преглед на този асансьор, удостоверяващ посочените в акта и НП обстоятелства, констатирани при проверката; АУАН № АУАН-210 от 14.06.2021г. /л.13-14от с.д/; обяснение с вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.18 от с.д./; заповед № А2080-16 от 13.05.2021г. /л.15 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН /л. 25 от с.д/, както и гласните такива, показанията на свидетеля актосъставител, възпроизведени в съдебно заседание от 10.01.2022г. /л.34 от с.д./.

От правна страна:

На първо място, с оглед извършена служебна проверка /ex officio/ касаеща изискуемото съдържание, съобразно императивните разпоредби на ЗАНН /чл. 42 и чл. 57 от с.з/, съдът счита, че от съдържателна страна и АУАН и НП отговарят на законовите изисквания. От прегледа на същите съдът не констатира нарушения, от категорията на съществените нарушения, които да обосноват извод за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че и в двата акта са посочени нужните императивно визирани в закона реквизити, а именнодатата, мястото, лицето, което осъществява проверката, пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение както и съответната му правна квалификация. По тези съображения настоящият състав не възприема 4 изложените доводи на защитата, че е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На следващо място от съдържанието на НП е видно, че административно наказващия орган детайлно е обсъдил възраженията на жалбоподателя, визирани в депозираното от него възражение наименувано „обяснение“. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са изцяло съставени от органи с материална компетентност, доколкото това е видно от заповед № А-2080-16 от 13.05.2021г. /л.15 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН /л. 25 от с.д/.Не са налице процесуални основания за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП. Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от НБЕТНА гласи, че ползвателите на асансьори, които нямат аварийно алармено устройство, трябва да осигурят асансьорът да има аварийно алармено устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС E N 81-80: 2003, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.9, ал.1, т.5. В нормата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА е предвидено, че при неизпълнение на мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичане на посочените в ал.1 срокове ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”. От своя страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12 регламентира, че с цел подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите на асансьори трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.

Безспорно е установено по делото и по този въпрос не се спори между страните, че при проверката, извършена на 19.05.2021г. контролните органи на РД „ИДТН”-ЗЦБ са констатирали, че асансьор с регистрационен № 700АС13817, монтиран в жилищен блок в гр. Перник, ******, който се поддържал от „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** съгласно договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 15.10.2015г. Към датата на извършването на проверката на 19.05.2021г. по категоричен и несъмнен начин е установено, че в проверения асансьор не е имало аварийно алармено устройство по чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Следва да се отбележи, че същото е задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като за него не е спазен срока за поставянето му.Въпреки това обстоятелство асансьорът е бил в експлоатация и не е бил спрян от такава по силата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г., с оглед обезпечаване на техническата му безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-ЗЦБ. Поставянето на такова алармено устройство в горепосочения срок, както и пускането и спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е задължение именно на дружеството- жалбоподател. Този въпрос не е спорен по делото, 5 доколкото жалбоподателят не твърди, че е поставил алармено устройство, видно от съдържанието на писмените му обяснения, депозирани до АНО с с вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.18 от с.д./Там сочи само причините за неизпълнение на вмененото му нарушение. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно наведеното от страна на защитата твърдение в писменото „обяснение” от дружеството-жалбоподател, че живущите в сградата са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване, тъй като каква е позицията на собствениците на имотите относно поставянето на устройството е ирелевантно обстоятелство, предвид императивно въведеното задължение за лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора да осигури аварийно алармено устройство, като при липса на такова да спре асансьора и да уведоми съответния РО на ГД „ИДТН”. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 1, т.5 от НБЕТНА.