Решение № 4477 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4477 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20231100509088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК ******* срещу разпореждане от 23.03.2023 г. издадено по изпълнително дело № 20238510400849 на ЧСИ-М. П., с което от съдебния изпълнител е отказано да бъде извършена отмяна на приетите за събиране разноски по цитираното изпълнително дело, съответно са приети за събиране допълнителни разноски в размер на сумата от още 12,00 лв. начислени на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление.

В жалбата си до съда „СОФИЙСКА ВОДА“ АД посочва, че за да избегне принудителна намеса за инкасиране на присъденото срещу него парично вземане, което е било прехвърлено впоследствие на „Ф.М.“ ЕООД веднага след като е узнал за тази цесия е направил опит да осъществи контакт с посочения нов кредитор придобил вземането, като го е потърсил с изпращането на покана до адреса му на управление на 21.11.2022 г. искайки посочване на банкова сметка, по която дължимото парично вземане да бъде платено. Пратката с поканата обаче била върната от натоварения с връчването й лицензиран куриер с отразяване, че фирмата не е открита на посочения в куриерската документация адрес, като на същия е открита „зак. къща, където няма индикации за установен адрес на управление на фирма“. Настоява се, че се касае до недобросъвестно непосочване на действителния адрес на „Ф.М.“ ЕООД, където дружеството да може да бъде открито за да му бъде връчена поканата за посочване на банкова сметка, а това води на извод за липса на оказано от негова страна съдействие /чл. 95 ЗЗД/ като кредитор титуляр на подлежащо на изпълнение вземане. По тази причина жалбоподателя-длъжник в изпълнителното производство смята, че не е давал повод за инициираното срещу него изпълнително производство, което означава, че не 1 следва да търпи за своя сметка инкасирането на каквито и да е било разноски по образувания впоследствие от дружеството - „Ф.М.“ ЕООД изпълнителен процес поверен за провеждане на ЧСИ-М. П.. Сочи се, че в случая съответно приложение трябвало да намери правната уредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, която урежда хипотеза, в която ответника не дължи разноски в исковото производство. Тази уредба изключвала приложеното на чл. 79 ГПК уреждащо правилата за разпределение отговорността за разноски в изпълнителния процес. Допълва се, че „Ф.М.“ ЕООД с образуване на изпълнителния процес срещу длъжника изразил своевременно желание за плащане на дълга си е осъществил недобросъвестно упражняване на процесуални права целейки единствено да увреди „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, като получи репариране на разноски от последния за предприетото, но непредизвикано принудително изпълнение. В обобщение жалбоподателят смята, че не трябва да бъде отговорен за никакви разноски направени от „Ф.М.“ ЕООД в недобросъвестно инициирания от последния изпълнителен процес, предвид което се иска отмяна на разпореждането на ЧСИ-М. П. от 23.03.2023 г., с което от съдебния изпълнител е отказано да бъде извършена отмяна на приетите за събиране разноски по изпълнително дело 20238510400849, съответно са приети за събиране допълнителни разноски в размер на сумата от още 12,00 лв. начислени на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл.436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че изложените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД съображения в жалбата не трябва да бъдат споделяни, като дружеството е отговорно за заплащането на разноските направени с оглед образуваното изпълнително дело № 20238510400849. Отбелязано е, че волеизявлението за желание на длъжника по подлежащото на изпълнение парично вземане да плати същото на кредитора не можело да се възприема, като обстоятелство покриващо института на кредиторовата забава. За такава можело да се говори единствено ако длъжникът е отказал да получи следващата му се сума, кредитора е вложил дължимата от него сума по банкова сметка на длъжника и последния е бил надлежно уведомен за това – така чл. 97, ал. 1 ЗЗД. В случая обаче нито едно от условията за прилагането последиците на чл. 95 ЗЗД не било реализирано и не можело да се говори за хипотеза на забава на кредитора. Отрича се кредиторът да е извършвал злоупотреба или недобросъвестно упражняване на права, с което да е увредил интересите на длъжника.

В обобщение се иска подадената от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на „Ф.М.“ ЕООД бъдат присъдени разноски за участието му в настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело № 20238510400849 ЧСИ- М. П. депозира подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл.436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова страна. Посочва, че дейността си по определяне размера на разноските свързани с провежданото принудително изпълнение изцяло се е ръководил от правилата установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Изтъква, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен 2 когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна :

На 26.05.2020 г. състав на Софийски районен съд е издал изпълнителен лист срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, като видно от съдържанието му цитираното дружество е осъдено да заплати в полза на адвокат – В.В.Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 370,24 лв. по ч. гр.д. № 33542/2017 г. по описа на СРС, 37 с-в. Впоследствие веднъж с договор за цесия от 22.08.2022 г. кредиторът на вземанията по този ИЛ – адвокат Т. ги е прехвърлил в полза на В.Н.Д., а след това с нов договор за цесия от 25.08.2022 г. вече новия им носител - В.Н.Д. ги е прехвърлила на дружеството - „Ф.М.“ ЕООД, а длъжникът - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е бил надлежно писмено уведомен за тази промяна в носителя на вземането.

На 18.11.2022 г. длъжникът адресат на задълженията по цитирания ИЛ „СОФИЙСКА ВОДА“ АД отправя писмена покана до последния му известен кредитор – „Ф.М.“ ЕООД, с която приканва същия за оказване на съдействие с оглед изпълнение на присъденото вземане, като посочи банкова сметка и титуляр на същата за извършване на превод на сумата присъдена с изпълнителния лист. Поканата е изпратена чрез лицензирано дружество извършващо куриерски услуги до „Ф.М.“ ЕООД на адрес – гр. Хасково, ул. „*******, ет. партер, като това е вписания през 2019 г. в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството. Пратката е върната в цялост, като непотърсена с отбелязване, че на посочения адрес се намира заключена къща.

На 08.03.2023 г. по молба на взискателя Ф.М.“ ЕООД , чрез пълномощника му адв. Д. е образувано изп. дело с № 20238510400849 срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 26.05.2020 г. от Софийски районен съд. В молбата присъства и искане за събиране на разноските направени в изпълнителното производство на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за адвокат в размер на 200,00 лв. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат – Д., както и от споразумение за адвокатско възнаграждение. Установява се, че между взискателя и адвокат – Д. е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200,00 лв., което е платено чрез банков превод, за което свидетелства преводно нареждане датиращо от 07.03.2023 г.

На 08.03.2023 г. ЧСИ-М. П. издава постановление, с което приема следните разноски по образуваното пред него изпълнително дело № 20238510400849 : 24 лв. – такса за образуване на изпълнително дело; 6 лв. – такса за извършване на справка за задължения към НАП; 24,00 лв. – такси за изготвяне и връчване на покани, призовки, преписи от жалби и прочее книжа; 18,00 лв. – такса за налагане на запор; 69,73 лв. – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане начислена по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 24,00 лв. – допълнителни разноски начислени по т. 31 от ТТРЗЧСИ, 200 лв.

– адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, както и 10,91 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, ведно с такса за банков превод.

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 08.03.2023 г. на длъжника – „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на задължението му индивидуализирано в поканата. ПДИ е получена от адресата й на 10.03.2023 г.

3

На 23.03.2023 г. процесуалния представител на длъжника по изпълнението „СОФИЙСКА ВОДА“ АД депозира пред ЧСИ-М. П. жалба срещу получената покана за доброволно изпълнение, с която възразява по начислените му за плащане разноски в изпълнителния процес, като се развиват аргументи за липса на основание такива да бъдат възлагани в тежест на дружеството, защото то не е дало повод за инициираното изпълнително производство, а напротив търсело е съдействие от кредитора си за да му плати доброволно присъденото по изпълнителния лист парично вземане.

Със свое разпореждане от 23.03.2023 г. издадено по изпълнително дело № 20238510400849 по описа на ЧСИ-М. П., от съдебния изпълнител е отказано да бъде извършена отмяна на приетите за събиране разноски по цитираното изпълнително дело, съответно са приети за събиране допълнителни разноски в размер на сумата от още 12,00 лв. начислени на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от длъжника в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт и като подадена в срок е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Представените към жалбата доказателства установяват, че длъжникът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист по време преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на вписания в ТР адрес на управление, с която го е приканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист парични вземания. Това обстоятелство еднопосочно доказва манифестирана от дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е получил адресираната до него кореспонденция на вписания му адрес на управление и не е предоставил необходимата информация за да се постигне доброволно погашение на задължението на длъжника му - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД.

В този контекст по отношение на длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/.