Решение № 117 от 10.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора П. М.. М. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200053 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. С. Н. срещу присъда № 3/29.10.2024 г. по ВНОХД № 42/2024 г. по описа на Военно-апелативния съд.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.

Касаторът твърди, че не може да има извършено престъпление срещу собствеността, след като върху имуществото на ощетеното юридическо лице липсва счетоводно отразена щета. В подкрепа на заявеното оплакване за противоречие в мотивите на въззивния съд се сочи допускане на писмени доказателства, съставени от лица, чиито свидетелски показания са изключени от доказателствения материал; кредитиране на противоречащи си свидетелски показания; неяснота относно престъпния състав, за който от ВОП – Пловдив е подаден въззивен протест. Изразява се несъгласие с приетите от въззивния съд обстоятелства относно фактическата обстановка, при която е извършено престъплението, и за собствеността върху предмета. Възразява се срещу оценката на физико-химическата експертиза по делото.

Намира за несъответен на доказателствата по делото количеството горивни материали, което гражданският ищец желае да му бъде възстановено и поставя под въпрос легитимацията му по делото. На тези основания се претендира за отмяна на присъдата, постановена от въззивния съд, и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба.

Подсъдимият Н. заявява, че няма какво да допълни.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Посочва, че въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите И. и А., тъй като на основание чл. 118, ал. 2 от НПК, изм. 2024 г., не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в производството при извършването на така наречената „разузнавателна беседа“, с което 1 законодателят следва практиката на ЕСПЧ – решение по жалба № 34779/2009 г. Не намира недостатъци в доказателствения анализ на въззивния съд. Счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо.

Гражданският ищец – в.ф. 24 150 – Стара Загора, чрез процесуален представител, гражданско лице, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а обжалваната присъда – оставена в сила, защото въззивният съд правилно е установил обективната истина и е постановил законосъобразна присъда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Вторият процесуален представител на в.ф. 24 150 – Стара Загора , военнослужещ, се солидаризира с колегата си. Намира подхода на въззивната инстанция за нов разпит на вече разпитани свидетели за правилен, с оглед отстраняване на непълноти и противоречия относно степента на охрана на полигона. Намира за ирелевантно дали се касае за туби или бутилки, като съществено е количеството. Счита за правилна преценката, че отнетото гориво следва да бъде върнато на в.ф. 24 150 – Стара Загора, без оглед на това, че при инвентаризацията не са установени липси или излишъци, отразени по съответния ред.

Аргументира тезата си с ППВС № 6/1971 г., съгласно което служители или работници, които взимат с цел да присвоят материали, инструменти или други вещи, които са им дадени за работа, без да са им поверени конкретно, извършват кражба.

В последната си дума подсъдимият Н. С. Н. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, I – во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Военно-апелативният съд е отменил оправдателната присъда на Военен съд – Пловдив №1/09.02.2024 г. по НОХД № 144/2023 г. в частта с която подс. Н. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и с която е постановено да му се върнат предадените за доброволно съхранение в склад ГСМ при в.ф. 54 140 – Стара Загора 287,600 литра дизелово гориво в пластмасови съдове (остатък от общо 329,600 литра, от които за нуждите на експертизата са иззети проби – 23 броя, от които 16 бр. по 0,750 л. – 12,00 литра, 30 бр. по 1,000 литра), както и 181,500 литра автомобилен бензин А – 95Н (остатък от общо 207,000 литра, от които за нуждите на експертизата са иззети проби – 34 броя по 0,750 л.), както и в частта относно постановеното на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените в хода на производството разноски да останат за сметка на държавата и вместо това е постановил нова присъда № 3/29.10.2024 г. по ВНОХД № 42/2024 г. с която подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен в това, че на 05.06.2019 г., в района на учебен център „****“, обл. Стара Загора, отнел чужди движими вещи – горива: 207,000 литра бензин А – 95Н на стойност 393,30 лева и 329,600 литра дизел F – 54 на стойност 629,54 лева, всичко на обща стойност 1 022,84 лева от владението на в.ф.

24150 – Стара Загора, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да го присвои, като е извършил кражбата чрез използване на лек автомобил „****“ модел „****“ с рег. № ****, негова собственост, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната – престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл.

195, ал. 1, т .4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е оправдал подс. Н. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, както и за стойността на чужди движими вещи – горива: над сумата 393,30лева до 434,70лева за 207,00литра за бензин А – 95Н и над сумата 629,54 лева до 695,46 лева за 329,600 литра дизел F – 54, както и за общата стойност на чуждите движими вещи над сумата 1 022,84 лева до размера на сумата 1 130,16 лева.

Приложил е разпоредбата на чл. 55 от НК и е наложил на подс. Н. наказание „пробация“, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – явяване и подписване на Н. пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационна служба на територията на настоящия адрес“ за срок от шест 2 месеца.

Осъдил е подс. Н. да заплати съответните разноски по делото, подробно индивидуализирани в присъдата, както и се е произнесъл по веществените доказателства – съответните количества дизелово гориво и бензин, които след влизане на присъдата в сила е разпоредил да се върнат на в.ф. 24 150-Стара Загора.

Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й част.

ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна, в законово установения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Касаторът не е съгласен с твърдението в мотивите на въззивния съд, че след като подсъдимият, военнослужещ към момента на проверката, излизайки с личното си МПС от територията на военен обект – УЦ „****“ към в.ф. 54230 – Стара Загора е бил спрян от Д. И. и И. А., служители на военна полиция гр. Пловдив, и те са открили пластмасови туби и бутилки пълни с гориво. Касаторът се обосновава с приложен по делото протокол за оглед на произшествие, в който се сочи за 2 бр. метални туби. Запознаването с приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2019 г. води до извод, че конкретното твърдение, съдържащо се във възражението на защитника, макар и вярно, не държи сметка за обстоятелството, че в протокола фигурират освен 2 бр. метални туби, още и 1 бр. жълта туба по 20л; 1 бр. бяла туба по 20л; 4 бр. бели туби по 20 л.; 1 бр. черна туба по 20л.; 1 бр. синя туба по 25л; 2 бр. жълти туби по 20л; 10 бр. ПВЦ туби по 11 л; 14бр ПВЦ туби по 10л; 2бр. ПВЦ туби по 10л.; 2 бр. ПВЦ туби по 5л. и др., поради което възражението се явява избирателно и следва да бъде отхвърлено.

Относно заявеното възражение за противоречие в мотивите на въззивния съд, аргументирано с допускане на неконкретизиран писмен доказателствен материал, изготвен от служителите, спрели за проверка л.а., управляван от подсъдимия – св. Д. И. и св. И. А., при отказ да бъдат допуснати свидетелските им показания като такива, попадащи в обхвата на забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК; допускането на неконкретизиран писмен доказателствен материал, произхождащ от св. П. А. П., И. М. И. и Р. Г. Р., чиито свидетелски показания въззивния съд е намерил за необходимо мотивирано да изключи, може да бъде припомнено, че в НПК липсва принципна забрана за допускане на писмени доказателствени материали, изготвени от лицата по чл. 118, ал. 2 от НПК. Изключването на показанията на посочените лица е поради обстоятелството, че в тях се съдържат данни за факти и обстоятелства научени от подсъдимия, по време на изпълнение на служебните им задължения в различна процесуална среда – полицейска проверка и дисциплинарно производство. Не се констатира противоречие в мотивите на въззивния съд във връзка с искането в подадения въззивен протест и тълкуването на израза „свалени“, по отношение на седалките на лекия автомобил, ползван от подсъдимия. Противоречието в мотивите следва да е намерило израз в становището на съда по въпросите, поставени пред него за решаване, а не в отделните негови изрази.

Относно възражението въззивният съд да е приел без обсъждане за доказан факт посочената в ФХЕ вероятност бензина да е собственост на българката армия, оценката на показанията на св. Г. П. Н., и св. И. Б. Б., показания на Ц. И. Ц., Г. И. З., и Т. Н. Г. – с така посочените доводи, аргументиращи заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, в действителност се оспорва обосноваността на обжалваната присъда, която е изключена от предмета на касационния контрол. При последния се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон, на базата на установените от предходните инстанции фактически положения, като касационната инстанция не е оправомощена да събира доказателства (освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК), да извършва собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност и да приема нови факти, въз основа на които да осъжда или оправдава подсъдимия. В този смисъл искането за оправдаването на дееца по обвинението, за което е осъден от въззивната инстанция, може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – когато деянието не е 3 извършено или не съставлява престъпление (чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК). Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция (което е суверенно нейно право) е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на допускане, събиране и проверка на доказателствените източници. Не се установява доводите на въззивната инстанция при оценка на възприетите факти да противоречат на правната логика и да имат превратен характер, поради което не може да бъде възприето наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в примерна липса на мотиви или пък съществено да е ограничило правото на защита на подсъдимия. В тази връзка, върнатите на гражданския ищец количества дизел и бензин се различават от тези, за кражбата на които подсъдимият Н. е признат за виновен не поради неотстранено от въззивния съд противоречие в доказателствените източници, както твърди защитникът, а поради обстоятелството, че за изследването им са били необходими съответните количества от тях, подробно индивидуализирани в присъдата.

От внимателния и непредубеден прочит на мотивите към атакуваната присъда се установява, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Въззивният съд е осъществил своите контролни правомощия по отношение на извършената от първостепенния съд доказателствената дейност, като едновременно с това, при стриктно съблюдаване на правилата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, Военно-апелативният съд е обсъдил всички доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, интерпретирал ги е съобразно действителното им съдържание и при спазване на принципите на формалната логика, упражнявайки правомощието си по чл. 316 НПК е приел за установени факти, до които е достигнал след извършване на свой собствен, подробен, прецизен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Поради това, упрекът на касатора към дейността на Военно-апелативният съд, свързана с анализа на показанията на св. В. Т. М., св. Д. К. Д. и другите посочени в касационната жалба доказателствени източници, не може да бъде споделен. Не само тези на които акцентира жалбоподателят, но и всички останали доказателствени източници, са били подложени на подробен, всестранен и задълбочен анализ от въззивната инстанция.