Решение № 2270 от 20.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2270 гр. Пловдив, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330103038 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., против Р. О. Ч. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 261232/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14049/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва: сумата от 3 000 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски заем № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна лихва в размер на 1 511, 52 лв. за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2019 г. и мораторна лихва от 1 075, 96 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.12.2021 г. съдът на основание чл. 130, ал. 1 ГПК е прекратил производството в частта му по отношение на предявения при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително правоотношение по договор за заем № ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от общо 3 188 лв., с която е финансирано закупуване на следните стоки: смартфон „Apple, Iphone 7 Plus” на стойност от 1

2 239 лв. и смартфон „Apple, Iphone SE 16 GB” на стойност от 949 лв. Сочи, че тъй като кредитополучателят е заплатил първоначална вноска от 188 лв., кредиторът е превел в полза на търговския партньор „Технополис България“ ЕАД сумата от 3 000 лв. Твърди, че сумата за закупуване на стоките е преведена на упълномощения търговски партньор, по който начин задължението за изплащане на заемната сума в полза на заемополучателя било изпълнено. Поддържа, че в договора е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 1 511, 52 лв. Твърди, че длъжникът поел задължение да върне посочената сума на 36 месечни вноски – всяка в размер от 125, 32 лв., в срок до 20.12.2019 г. Твърди, че след заплащане на първоначалната вноска по договора не са осъществени други плащания от страна на длъжника, поради което и на основание чл. 3 от Договора задължението е обявено за предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на втората непогасена вноска – 20.02.2017 г., за което длъжникът е уведомен на 10.08.2017 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р.

О. Ч. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител – адв. В.В.. Излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен начина на формиране на годишния процент на разходите, а единствено процентното му изражение. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал.

1, т. 12 ЗПК. Поддържа, че в договора е обективиран погасителен план съдържащ единствено информация относно падежните дати и размера на главницата. Твърди, че в договора е посочен размера на годишния лихвен процент от 20, 27 %, но не и дали последният е фиксиран или променлив, като липсва посочване на условията и начина на прилагането му, като не е посочен и общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, по който начин е допуснато нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че по така изложените съображения счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 261232/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14049/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва: сумата от 3 000 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски заем № 2

***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна лихва в размер на 1 511, 52 лв. за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2019 г. и мораторна лихва от 1 075, 96 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски кредит № ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. О. Ч., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 3000 лв. – представляваща цената на следните стоки - смартфон „Apple, Iphone 7 Plus” на стойност от 2 239 лв. и смартфон „Apple, Iphone SE 16 GB” на стойност от 949 лв., при заплатена първоначална вноска от 188 лв. С договора потребителят е поел задължение да върне сумата от 4 699, 52 лв. на 36 равни месечни погасителни вноски от по 125, 32 лв., с падеж на първата вноска на 20.01.2017 г. и на последната вноска – 20.12.2019 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 28, 27 % и годишен процент на разходите от 32, 25 %.

В клаузата на чл. 1 от Условията към договора е установено, че кредитополучателят се съгласява предоставения му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, като извършване на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита и това действия съставлява плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговеца от кредитополучателя, като създава задължение за кредитополочателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски.

С разпоредбата на чл. 27 от Условията към договора е установено, че с 3 подписване на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил стоката, посочена в договора, в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор. Следователно в договора за кредит, подписан от страна на потребителя – ответник, се съдържа удостоверителното му изявление, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора чрез изплащане на предоставения кредитен ресурс в полза на упълномощения търговец, предоставил на потребителя финансираната стока, получаването на която също е установено с подписа на потребителя.

По делото е представена фактура № 0500302664/12.12.2016 г., издадена от „Технополис България” ЕАД, с получател Р. О. Ч.. От този документ се установява, че за посочената сума от 3 188 лв., кредитополучателят е закупил от търговеца, на който е била преведена сумата по кредита, следните стоки – смартфон „Apple, Iphone 7 Plus” на стойност от 2 239 лв. и смартфон „Apple, Iphone SE 16 GB” на стойност от 949 лв., като към момента на закупуване на стоката с кредитни средства, кредитът се счита усвоен от длъжника.

Вземането, предмет на производството, е породено от сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл. 10 от 4

Условията към договора.

Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.

11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Страните са постигнали съгласие, че размерът на годишния лихвен процент е от 32, 25 %.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представлява граждански плод (възнаградителна лихва). Максимален лимит на годишния процент на разходите – забрана за надвишаване петкратния размер на законната мораторна лихва – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Следователно и макар в договора за кредит да не е посочен начина на формиране на годишния процент на разходите, неговото съдържание е изводимо от разпоредбите на закона. В този смисъл не е налице соченото от потребителя нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Не е налице и сочената от страна на ответника нарушение на чл. 11, ал.

1 , т. 9 ЗПК. В случая лихвеният процент е фиксиран, тъй като не са предвидени условия за неговата промяна, като е установен на годишна база от 28, 27 %, поради което не е необходимо да бъде установена формулата за неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.

Съдът намира, че договорът за кредит отговоря на изискванията за необходимо съдържание по смисъла на ЗПК, като не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в договора е обективиран погасителен план, като в Условията към Договора са установени всички права на потребителя съобразно посочената разпоредба.