Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 377 от 20.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7291/2024
Вид
Решение № 377
Подписан
20.05.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607291 по описа за 2024 година С Присъда от 24.06.2024 год., постановена по НОХД №4846/2021 год., НО, 14-ти състав на Софийски Районен съд е признал подсъдимия З. З. Ч., роден на 21.12.1995г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, нежен, осъждан, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „********, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.07.2018 г. около 01:10 часа в гр.София, ж.к. Редута, по ул.“Поп Харитон“ с посока на движение от ул.“Иван Щерев“ към ул.“Околчица“, управлявал МПС – лек автомобил, марка „Джип“, модел „Чероки“ с рег.№С********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, наложена с влязла в законна сила Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2397/18-4332-003726/11.06.2018 г., издадена от отдел „Пътна полиция“ СДВР за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС престъпление по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година при първоначален „строг“ режим и наказание „Глоба“ в размер 1 на 300 лв.

На основание чл.68 от НК първоинстанционният съд е ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца, наложено на подсъдимия Ч., по НОХД №3483/2016 г. по описа на СГС, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият З. З. Ч. е бил задържан.

С посочената присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Ч. е БИЛ ОСЪДЕН да заплати направените по делото разноски в размер на 109,40 лв.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия – адв.Г.. В същите навежда доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са събрани и приобщени всички необходими доказателства, поради което фактическата обстановка е останала неизяснена. Изразява се становище и за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото към момента на постановяване на присъдата е изтекла предвидената в чл.80, ал.1, т.4 от НК относителна давност, което според защитата обосновава прилагането на чл.55, ал.1 от НК.

При изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият З. Ч. да бъде признат за невиновен. Алтернативно се иска допускане на въззивно съдебно следствие или връщане на делото на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав.

В разпоредително заседание от 20.01.2025 г. въззивният съд е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на допълнителни доказателства. Впоследствие, в открито съдебно заседание е допуснал провеждане на такова, като по искане на защитата е допуснал до разпит в качеството на свидетел П. П. В.. Последната в няколко поредни съдебни заседания не се е явявала, въпреки в т. ч. и при редовна процедура по призоваване, като делото многократно е било отлагано.

В проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, при явяване 2 на подсъдимият и защитникът му адв. Г., съдията-докладчик и член на въззивния състав, е изразил особено мнение по хода на делото, като е счел, че няма процесуална пречка и такъв може и следва да бъде даден и делото бъде разгледано, а допуснатата свидетЕ. заличена, предвид многократните й неявявания в множество съдебни заседания, вкл. и такива по които не сочи уважителна причина за това, както и отчитайки разумността на срока за разглеждането на делото.

Мнозинството на съдебният състав не е дал ход на делото, като е съобщил на страните, че при последващо неявяване на свидетеля, същият ще бъде заличен.

В следващото съдебно заседание (12.11.2025г.) свидетелят П. В. е била доведена от органите на ОЗ „Охрана“, като е разпитана в отсъствие на защитата на подсъдимия, поради което е била призована и за датата 12.12.2025г., когато отново не се е явила.

В съдебното заседание, проведено на 26.01.2026г. защитника на подсъдимия – адв. Г. заявява, че наказателното производство следва да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност.

В тази връзка подсъдимият Ч., изрично заявява, че желае наказателното производство да бъде прекратено, позовавайки се на настъпилата давност.

Представителят на СГП изразява становище, че сам по себе си първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, но с оглед изтичане на абсолютната погасителна давност за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия би следвало производството да бъде прекратено.

В предоставената му последна дума, подсъдимият Ч. моли за прекратяване на делото.

Софийски градски съд, в този си състав, като прецени събраните по делото доказателства, съдържанието на обжалвания съдебен акт и доводите на страните, счита, че са налице основания за отмяна на постановената присъда и прекратяване на наказателното производство по следните съображения:

Подсъдимият З. З. Ч. е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено на 19.07.2018 г. престъпление по 343в, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Към онзи момент, в санкционната част на разпоредбата на чл.343в, ал.3 3 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години и „Глоба“ от 200 до 1000 лева. Разпоредбата на чл.80, ал.1 от НК определя срок, след чието изтичане наказателното преследване спрямо лице, осъществило престъпление, се изключва по давност, като съобразно ал.1, т.4 от същата разпоредба наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено след изтичане на пет години от осъществяване на деянието, когато предвиденото наказание е „Лишаване от свобода“ повече от една година. В чл.81, ал.3 от НК законодателят е предвидил, че независимо от спирането или прекъсването на срока, свързан с визираната относителна давност, ангажирането на наказателната отговорност се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, посочен в нормата на чл.80, ал.1, т.4 от НК. В конкретния случай наказателното преследване е възбудено, но за деянието, осъществяващо признаците на състава на престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, „абсолютният“ давностен срок е седем години и шест месеца. Съобразявайки датата на деянието, в чието извършване подсъдимият Ч. е обвинен от прокуратурата – 19.07.2018 г. и преценявайки разпоредбите на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК и санкционната част на материалната норма, се установява, че този давностен срок е изтекъл на 19.01.2026 г.

За да прецени дали да бъде приложен институтът на давността със съответните правни последици, за въззивния съдебен състав, който констатира този срок, е необходимо изявление от дееца дали желае производството спрямо него да продължи. В конкретния случай, в съдебно заседание пред въззивната инстанция е направено волеизявление от подсъдимия, че не желае наказателното производство по делото да продължи, а желае делото да бъде прекратено поради изтичане на абсолтната погасителна давност.

С оглед гореизложеното и доколкото се констатира наличието на изискуемите законови предпоставки за приложение на института на давността по отношение на деянието, за чието осъществяване е повдигнато обвинение на подсъдимия Ч., настоящата инстанция намира, че присъдата на СРС следва да бъде отменена, а производството по делото – прекратено.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК Софийски градски съд, НО, X-ти въззивен състав, РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Присъда от 24.06.2024 год., постановена по НОХД №4846/2021 год. по описа на Софийски Районен съд, НО, 14-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНОХД № 7291/2024 г. по описа на СГС, НО, Х-ти въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5