Решение № 161 от 04.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Стоян К. Попов при участието на секретаря Родина Б. П. в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Ал. К. Ат. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600178 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по жалба на подсъдимия чрез неговия процесуален представител срещу присъда № 260031/10.02.2021 г., постановена по НОХД № 1099/2020г. по описа на Районен съд - гр. Русе, IX състав. С обжалвания съдебен акт подс. В. Б. М., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 10.03.2020г. в град Русе, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло", с peг. № ******* в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. На основание чл.343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца при първоначален „строг" режим и наказание „глоба" в размер на 200 (двеста) лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановил подсъдимия да изтърпи отделно отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Разноските по делото са възложени на подс. М..

С депозираната въззивна жалба наказателното производство е пренесено пред Окръжен съд гр. Русе, но поради невъзможност да бъде формиран тричленен състав заради направени отводи от всички съдии, на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС е определил за компетентен да разгледа делото като втора инстанция Варненския окръжен съд.

В жалбата по същество се моли да бъде отменена атакувана присъда като необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения, като се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по възведеното 1 му обвинение. Алтернативно, се прави искане наказанието на подсъдимия да бъде изменено по вид и размер, с приложение на разпоредбите на чл. 55 от НК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пред въззивната инстанция подсъдимият В.М. се явява лично и чрез процесуалния си представител - адв. Б. Ж. поддържа становище, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото му на защита. На първо място се твърди, че поради нередовно призоваване за открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2020 г., в което ход на делото е дадено без посочване на конкретна хипотеза от разпоредбата на чл. 269 от НПК, за подсъдимия не е съществувала възможността да изрази становище относно реда, по който да продължи производството, както и по всички останали въпроси на чл. 248 от НПК. На следващо място, се сочи, че липсата на конкретика по отношение на време и място на твърдяното престъпление, също се явява отстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия. Поради изложеното, защитата моли присъдата на РРС да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

Подс. М. изразява съгласие с изложеното от защитника му и моли да бъдат уважени направените искания. В допълнение към изложеното от защитника си, подсъдимият счита, че му е нарушено правото на защита, тъй като не са допуснати повторни разпити на всички свидетели.

В последната си дума подсъдимият моли съда да върне делото за ново разглеждане.

Съдът, намира въззивната жалба за допустима - подадена от легитимирано лице, съгласно чл.318 ал.6 от НПК, и в срока по чл.319 ал.1 от НПК, по същество - неоснователна.

Въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът прие следните факти и правни изводи.

Подсъдимият В. Б. М. е роден па ******** в град Русе, български гражданин, българин, живущ в *************, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН **********, осъждан. Бил правоспособен водач на МПС и многократно санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085000131/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, (лист 69 от ДП), влязла в сила на 27.02.2020г. на подсъдимия е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, във връзка с нарушение но чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - отказ на лицето да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване 2 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085000132/12.02.2020г. па Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, (лист 71 от ДП), влязла в сила па 27.02.2020г. на подсъдимия е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д" ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на глобата, във връзка с нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС, след като СУМПС му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП в срока на изтърпяване на ПАМ, наложена му със ЗППАМ № 19-1085-001299 от 10.12.2019г. и във връзка с нарушение по чл. 190, ал. 3 о т ЗДвП - управление на МПС с наложено наказание с наказателно постановление и/или електронен фиш „глоба", незаплатена в срока за доброволно плащане.

Двете заповеди били връчени лично на подсъдимия М. на 12.02.2020г., което обстоятелство, последният удостоверил с подписа си. Същите не били обжалвани от подсъдимия и влезли в сила на 27.02.2020 г.

Въпреки, влезлите в сила на 27.02.2020г. Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-000131/12.02.2020г. и № 20- 1085-000132/12.02.2020г., двете на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, на 09.03.2020г. подсъдимият М. привел в движение и управлявал лек автомобил „Фолксваген", модел „Поло", с peг. № *******, собственост на майката на свидетелката Йон. П. Йор. – Ив. Н.

Йор.. В управлявания от подсъдимия автомобил, освен него били свидетелката Йон. П. Йор. и свидетелят В. Р. М.. С автомобила, управляван от подсъдимия, всички първо отишли до бензиностанция „Бенита" в град Русе, където заредили гориво, след което се отправили към кв. „Чародейка" в гр. Русе, от където към тях се присъединил и свид. М. Ив. М. и четиримата потеглили в посока град Велико Търново.

След като посетили населеното място в област Велико Тьр ново, в ранните часове на 10.03.2020г. отново с управлявания от подсъдимия лек автомобил се върнали в град Русе .

При навлизането им в града най-напред закарали свидетеля В.М. до дома му на ул. „Антим 1", след което подсъдимият продължил да управлява автомобила по ул. „Николаевска".

По същото време на ул. „ Николаевска" в близост до спирка „Чайка" бил разположен полицейски екип на Първо РУ при ОДМВР - Русе, в състав свидетелите Д. Ст.

Д., Св. Н. Ив. и М. В. Ал., които изпълнявали служебните си задължения във връзка с осъществяване па пътен контрол. Когато подсъдимият М. , управлявайки горепосочения автомобил, наближил полицейските служители, свидетелят Д. Д. подал сигнал със „стоппалка" за спиране на автомобила, с цел извършване на проверка. Същият възприел, че водач на автомобила е именно подсъдимият М., когото свидетелят познавал във връзка с работата си. Останалите свидетели М. Ал. и Св. Ив. също възприели мъжка фигура на шофьорското място. Вместо да спре на подадения му сигнал от полицейския служител, подсъдимият ускорил скоростта на автомобила и продължил движението си по ул. „Николаевска".

Полицейските служители се качили в патрулния автомобил и с включен светлинен и звуков сигнал потеглили след автомобила, управляван от подсъдимия. Последният навлязъл срещу 3 забранителен знак в посока пл. „Батенберг“, след което завил по ул. „Иван Вазов", където спрял автомобила пред заведение „Плей клуб" и се разменил със свидетелката Йон. Йор., която била на предната дясна седалка. В този момент полицейският автомобил, управляван от свидетеля М. Ал., настигнал спрялото МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, в който били лицата и преустановили движение до него. Първоначално свидетелката Йон. Йор. заявила, че тя е управлявала автомобила и не спряла на подадения сигнал, тъй като била млад и неопитен водач и се притеснила. На място за оказване на съдействие бил извикан полицейски екип от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Русе, в състава на който били свидетелите Ад. Дж. и Ст. Г. , като след пристигането им, проверката продължила под тяхно ръководство.

При проведеното събеседване свидетелката Йор. се отказала от първоначално заявеното от нея, че тя е управлявала автомобила и признала пред полицейските служители, че цялата вечер автомобилът бил управляван от подсъдимия М.. С оглед данните от свид.

Йор. и останалите полицейски служители-очевидци, на подсъдимия били съставени АУАН № 722073/10.03.2020г. , АУАН № 722074/10.03.2020г., АУАН № 632823/10.03.2020г. и АУАН № 632824/10.03.2020г., които последният отказал да подпише и получи. Били му издадени и връчени талони за изследване бл. № 0038854 и бл. № 0038855, съответно за употреба на алкохол и на наркотични вещества или техни аналози, връчени в 03.10 часа на 10.03.2020 г., които също отказал да получи и изпълни.

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно почеркова експертиза, приета и неоспорена от страните в първоинстанционното съдебно производство се установява, че ръкописният текст „В.М." и „12.02.2020г.", както и подписите положени в частта „разписка" на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-000131/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе и Заповед за прилагане па принудителна административна мярка № 20-1085-000132/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Русе, са изпълнени от подсъдимия В.М., чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано.

В хода на ДП са иззети видеозаписи като веществени доказателства от камери за наблюдение, монтирани в гр. Русе – „Паркинг стара поща“ и бензиностанция „Бенита“ гр.

Русе, които са били изследвани от две технически експертизи, като техническата годност и автентичност на веществените доказателства – видеозаписите е потвърдена от заключенията на така изготвените експертни заключения.

Обект на едната техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, бил оптичен носител CD-R, марка „Verbatim", с капацитет 700 MB, съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение, монтирани в град Русе - „Паркинг стара поща" от дата 10.03.2020г. за времето от 01:37:00 часа до 01:42:00 часа, с които са фиксирани кадри от създадените записи във връзка със събитията, предмет на наказателното производство.

Също така кадри относно движението на лицата и процесния автомобил са 4 установени и изследвани в изготвената в ДП и приета в СП Техническа и лицевоидентификационна експертиза, която изследва видеозаписи от камера за наблюдение, монтирана на бензиностанция „Бенита" в град Русе от дата 09.03.2020г. за времето от 21:52:49 часа до 22:10:02 часа. В лицево-идентификационна част на заключението експертът е достигнал до извода, че лицето на изследваните видеозаписи категорично е В. Б. М., ЕГН **********.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа на извършената оценка на събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства и доказателствени средства, които изрично са посочени: обясненията па подсъдимия В. Б. М. и показанията на свидетелите Йон. П. Йор., М. Ив. М. /вкл. и показанията му, дадени в ДП, л.59, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.