Решение № 53 от 16.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ***, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20255501000183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247, чл. 250 и чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ***, в която е посочено, че с постановеното първоинстанционно решение, Районен съд – ** е определил възнаграждение, дължимо в полза на адв. М. В. М., в размер на 200 лв. в ДДС. Твърди, че в съдебното решение на Окръжен съд – ***, не може да бъде установен точният размер на задължението на *** в полза на адв. М. и по-конкретно, дали определената сума в размер на 150 лева с ДДС представлява допълнително възнаграждение към вече присъденото от Районен съд – ** такова в размер на 200 лева, или същото представлява отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските и на адвокатския хонорар. В контекста на гореизложеното, в случай че в действителност дължимият на първа инстанция разход за адвокатско възнаграждение е само сумата, посочена в диспозитива на Решение № 257 от 25.08.2025 г. – 150 лв., моли настоящата молба да се разгледа и като молба с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.

В условията на евентуалност, в случай че бъде установено, че действителната воля на съда е била в смисъл, че определеното от Окръжен съд 1

– *** възнаграждение в размер на 150 лв. с ДДС представлява допълнително такова към вече присъдения от Районен съд – ** хонорар от 200 лв. с ДДС, моли съдът да разгледа настоящата молба и като искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и намаляване, евентуално цялостно отхвърляне на присъденото в размер на 150 лв. възнаграждение за процесуално представителство на първа инстанция, което намира за прекомерно, несправедливо високо и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото и реално положения от адвоката труд по съображения, подробно изложени в депозирания от *** отговор на въззивна жалба,

Моли съда да допусне тълкуване на Решение № 257 от 25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – *** по отношение присъдените в полза на адв. М. В. М. разноски за процесуална защита на първа инстанция в размер на 150 лева, като уточни дали същите представляват допълнително възнаграждение към вече присъденото в първоинстанционното решение такова в размер на 200 лв., или с настоящото решение последните са отменени изцяло.

Моли съда, в случай че присъденото възнаграждение в размер на 150 лв. е присъдено в допълнение на определеното от първоинстанционния съд такова, да допусне изменение на Решение № 257 от 25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – ***, като го намали, евентуално като го отхвърли изцяло.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Д. И. Д., чрез адв. М. В.

М., който моли съда да поясни на насрещната страна, че с Решение постановено по в.т.д № 183/2025г., по описа на Окръжен съд - *** в частта на разноските съдът е присъдил допълнително адв. възнаграждение в размер на 150 лв.с ДДС, за представителство пред въззивна инстанция, наред с определеното от PC ** възнаграждение от 200 лв. с ДДС.

Съдът като взе предвид данните по делото, направеното искане намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд ищецът Д. И. Д. моли съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК договор за потребителски кредит № 2

9806033002/30.12.2020 г.

В условията на евентуалност моли съда да обяви за нищожна клаузата за такса разглеждане в договор за потребителски кредит

№

9806033002/30.12.2020 г. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл.

146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.

Ответникът *** предявил срещу ищеца Д. И. Д. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. И. Д. да му заплати посочената сума в размер на 1 100 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата.

С решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. **, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. И. Д. срещу ***, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г.; признал за нищожна, по предявения от Д. И. Д. срещу ***, клаузата за такса за бързо разглеждане в размер на 226, 94 лв. по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, т. 3, т. 14 и т. 17 от ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК; осъдил Д. И. Д. да заплати на ***, на основание чл. 9 ЗПК сумата от 1 100 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г.; осъдил *** да заплати на Д. И. Д. разноските по делото в размер на 9,08 лв.; осъдил *** да заплати на адвокат М. В. М., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 200 лв. за оказана безплатна правна помощ на основание за уважения иск за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г. и осъдил Д. И. Д. да заплати на ***, разноските по делото в размер на 250 лв.

Горепосоченото решение е обжалвано от Д. И. Д. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от него срещу ***, с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

3

1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г. Това означава, че решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. ** е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА в частта, с която е уважен предявеният иск от Д. И. Д. срещу *** за признаване за нищожна, клаузата за такса за бързо разглеждане в размер на 226, 94 лв. по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, т. 3, т. 14 и т. 17 от ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и в частта, с която е осъден Д. И. Д. да заплати на ***, на основание чл. 9 З П К сумата от 1 100 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г. Поради това, въззивният съд няма правно основание да ревизира определеното от първоинстанционния съд възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адвокат М. В. М., в размер на 200 лв. за оказана безплатна правна помощ ЗА УВАЖЕНИЯ ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА КЛАУЗАТА ЗА ТАКСА ЗА БЪРЗО РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО ДОГОВОР ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 9806033002/30.12.2020 Г.

С Решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – *** е отменено решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. ** в обжалваната част и е признато по предявения иск от Д. И. Д. против ***, с правно основание чл.26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК, че сключеният договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г. е нищожен. С оглед постановеното решение, въззивният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. на адв. М. за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И. Д. в първоинстанционното производство по предявения от него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г.

С оглед изложеното дотук, въззивният съд намира, че формираната от съда воля в мотивите е отразена в диспозитива на решението, няма допусната очевидна фактическа грешка и същият съответства на приетото от съда за установено в мотивите на Решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г.

4 на Окръжен съд – ***, поради което не е налице очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК и в този смисъл това искане е неоснователно.

Искането за изменение на решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – *** в частта за разноските, въззивният съд също намира за неоснователно.

Определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И. Д. по предявения от него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК в първоинстанционното производство изцяло съответства на фактическата и правна сложност на спора и положеният труд от адв. М., като следва да се отчете и обстоятелството, че неговият труд е висококвалифициран. Следва да се посочи, че така определеното адвокатско възнаграждение е определено много под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По искането за тълкуване на решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д.

№ 183/2025 г. на Окръжен съд – ***.

На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат съдебни решения, които са неясни от гледна точка прилагане на техните последици: зачитане силата на присъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.

Въззивният съд намира, че действително от диспозитива на решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – *** не става ясно, че определеното адвокатско възнаграждение на адв. М. в размер на 150 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И. Д. в първоинстанционното производство по предявения от него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г. се дължи допълнително към присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. възнаграждение от 200 лв. за оказана безплатна правна помощ на основание уважения иск за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г.

Предвид гореизложеното съдът следва да допусне тълкуване на 5 диспозитива на Решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – ***, в частта с която е присъдил разноски в полза на адв. *** както следва: *** следва да заплати на адв. ** М. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И. Д. в първоинстанционното производство по предявения от него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г., допълнително към присъденото с решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. ** адвокатско възнаграждение от 200 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание уважения иск за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА тълкуване на диспозитива на Решение № 257/25.08.2025 г. по в. т. д. № 183/2025 г. на Окръжен съд – ***, в частта с която е присъдил разноски в полза на адв. *** както следва: *** следва да заплати на адв. ** М. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И. Д. в първоинстанционното производство по предявения от него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г., допълнително към присъденото с решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд гр. ** адвокатско възнаграждение от 200 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание уважения иск за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане по договор за потребителски кредит № 9806033002/30.12.2020 г.