Решение № 37 от 18.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Враца, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. М. К., с ЕГН **********, от с. *** против действие на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, с район на действие – района на ОС - Враца, по изпълнително дело № 20248990401605, представляващо постановление за разноски, с № 407/17.02.2025 г..

Жалбоподателя твърди, че ЧСИ е следвало да направи прихващане със суми надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В.Й.. Претендира отмяна на обжалваното постановление за разноски.

В законния срок не са постъпили писмени възражения от процесуалния представител на взискателя Камара на частните съдебни изпълнители.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, като е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата доказателствата съдържащи се в копието от изпълнителното дело, прие следното: и

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като същата отговаря на изисквания по чл. 436 ГПК подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие - постановление за разноски, в предвидения в закона срок.

1

По основателността на жалбата:

Изпълнително дело № 20248990401605 по описа на частен съдебен изпълнител И. Ц., peг. № 899, с район на действие – района на ОС - Враца, е образувано по молба от Камарата на частните съдебни изпълнители срещу Ц. М. К. за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдени по адм. д. № 289/2023 г. по описа на ВАС.

С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят, чрез упълномощен, с представено пълномощно юрисконсулт е възложил на частния съдебен изпълнител да извърши справки, да проучи имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнение.

По изпълнителното дело са извършени справки в НБД Население, НАП и трите мобилни оператора.

На установения от справката в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес в“ с.

Чирен ул. Георги Димитров № 33, са изпратени, по Български пощи“ АД, двукратно покани за доброволно изпълнение, като същите не са получени от длъжника.

По възражение на длъжника ЧСИ И. Ц. се е поизнесла с обжалваното постановление № 407/17.02.2025 г., като е приела, че освен присъдената сума от 50,00 лв., се дължат още 214,00 лв., включващи 100,00 лв., юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и такси по ТТРЗЧСИ за реално извършени действия, а именно: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24,00 лв., по т. 3 от ТТРЗЧСИ – 18,00 лв., по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 24,00 лв., по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 24,00 лв., по т. 31 от ТТРЗЧСИ - 6,00 лв., както и пропорционалната такса, която ще бъде събрана при удовлетворяване на вземането в размер на 18,00 лв..

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С влизането в сила на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия извън посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.

За разноските в изпълнителното производство специалната разпоредба на чл. 79 ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези разноските по изпълнението се възлагат на длъжника.

2

Съдът намира, че в случая е безспорно установено, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно за юрисконсулта представлявал взискателя по изпълнителното дело. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв.. Следователно приетото юрисконсултско възнаграждение в размер 100,00 лв. е определено правилно от ЧСИ и в съответствие с разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ, отделно същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед гореобсъдените действия по същото.

По изпълнителното дело се дължи такса за образуване на делото по т. 1 ТТРЗЧСИ, 3 бр. такси за справки по т. 3 ТТРЗЧСИ, две изпращания по пощата на призовка по т. 4 ТТРЗЧСИ, изготвяне на покана по т. 5 ТТРЗЧСИ, а също и 6 лв. - допълнителни разходи по т.

31 ТТРЗЧСИ. Законосъобразно е начислен към дължимата сума за такси по ТТРЗЧСИ и ДДС.

По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира, че самият текст на посочената разпоредба определя тази такса като резултатна - размерът й зависи от събраната в производството сума, т.е. дължимостта й е следствие от постигнат резултат от предприето изпълнително действие (реализиран изпълнителен способ). В конкретния случай няма данни за събрана сума в изпълнителното производство, поради което на този етап начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е недължима и следва да бъдат отменени действията на ЧСИ по възлагане в тежест на длъжника на разноски в размер на 18,00 лв.. Ако в хода на изпълнителното производство реално бъдат събрани суми, за ЧСИ остава открита възможността да определи дължимата такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на събраното, при което да издаде ново постановление за разноските.

По тези съображения депозираната жалба е частично основателна. Следва да се отмени постановлението за разноски, за разликата над сумата 196,00 лева до сумата 214,00 лева, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В останалата част жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. Недоказани и за това неоснователни са изложените в същата доводи, че ЧСИ е следвало да извърши прихващане със суми надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В.Й.. Последния не е страна по изпълнително дело № 20248990401605 на ЧСИ И. Ц., поради което не са налице предпоставките за извършване на каквото и да било прихващане с вземания на жалбаподателя по отношение на това лице.

По изложените съображения, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действие на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, с район на действие – района на ОС Враца, по изпълнително дело № 20248990401605, представляващо постановление за разноски № 407/17.02.2025 г., в ЧАСТТА в която са определени разноски за разликата над сумата 196,00 лева до сумата 214,00 лева, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като ОТХВЪРЛЯ, като 3 неоснователна жалбата на Ц. М. К., с ЕГН **********, от *** срещу постановление за разноски № 407/17.02.2025 г., в останалата й ЧАСТ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4