Решение № 16377 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16377 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А К при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от А К Гражданско дело № 20251110143377 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „То..” ЕАД срещу И. Б.

Б.-С. с искане да се признае за установено, че И. Б. Б.-С. дължи на „То..“ ЕАД сумата от 1256,51 евро (2457,52 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „О..“, бл.., вх.., ет.., ап..., аб. № .., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 194,10 евро (379,62 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2023 г. до 29.04.2025 г., сумата от 25,34 евро (49,56 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,05 евро (11,83 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 29.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26922/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. А. Т., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не е единствен собственик на топлоснабдения имот, тъй като жилището е закупено по време на брак и се намира в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи се, че не става ясно за кои компоненти е начислена стойността на потребената топлинна енергия. Поддържа се, че липсват доказателства общите условия на ищцовото дружество да са били приети от ответника, съответно да е налице договор между страните, сключен при общи условия.

Изложени са твърдения, че ответникът не е ползвал имота през процесния период, поради което не дължи заплащане на потребената топлинна енергия.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т..“ ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти следва да докаже погасяване на дълга.

С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ), предвид което не е необходимо писменото 2 им приемане от потребителите на топлинна енергия. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.. от 27.12.2007 г., том VII, рег. № .. дело № .. от 2007 г. на нотариус Ц С, рег№... при НК, се установява, че И. Б. Б.-С. е придобила собствеността върху апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж.к. „О..“, бл.., вх.., ет... От приетото писмо от Столична община – район „О..“ се установява, че И. Б. Б. е сключила граждански брак на 08.05.1993 г., който е бил прекратен поради развод с решение № .. от 18.02.2011 г. Ето защо съдът намира за основателен доводът на ответницата, че не е едноличен собственик на процесния имот, тъй като същият е придобит по време на брак в условията на съпружеска имуществена общност. Поради прекратяване на брака съпружеската имуществена общност е престанала да съществува и съпрузите са продължили да притежават процесния имот в съсобственост при равни квоти от 1/2 ид. части. Този извод се потвърждава и от приетото постановление за налагане на възбрана от 06.04.2015 г., представено с исковата молба, с което съответното изпълнително действие е насочено единствено върху собствената на ответницата 1/2 ид. част от процесния имот.

Следователно през процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. И. Б. Б.С. в качеството си на собственик е била страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за процесния имот, като отговаря за задълженията по договора до размера от квотата си в съсобствеността – 1/2.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.

202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало монтирани отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. С оглед това претенцията на ищеца е формирана от топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и от битово горещо водоснабдяване, като не са начислени суми за топлинна енергия за отопление. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването въз основа на инсталираната отоплителна мощност и ден-градусите за периода и е разпределена в съответствие с т.6.1.3. - пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата-етажна собственост. През процесния отчетен период 3

01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. не е осигурен достъп до имота, за което е бил съставен констативен протокол, който е подписан от представител на етажната собственост. Поради това за тази част от процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата на база едно лице – потребител. За останалата част от процесния период – 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., е извършен реален отчет на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество.

Установено е, че актуалният общ топломер в абонатната станция е монтиран на 11.06.2020 г. и е преминал периодични метрологични проверки за 2023 г. и 2025 г., което е отразено със свидетелства за метрологична проверка от 12.10.2023 г. и 06.03.2025 г., като съответства на одобрения тип. Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства, като за основателността на претенцията е ирелевантно дали ответницата е ползвала доставената до имота топлинна енергия.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след прибавяне на изравнителния резултат за периода /сума за връщане в размер на 136,07 лева/ общото задължение за целия имот за процесния по делото период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г . възлиза на 2457,52 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са извършени плащания на процесните суми. С оглед установения дял на ответницата в собствеността върху процесния имот се установява, че задължението й възлиза в размер на 1228,76 лева.

На следващо място, от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, сключен по реда на чл. 139в ЗЕ, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т..“ ЕООД, като услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г . стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 49,56 лева, от която сума 4 ответницата отговаря за размера до 24,78 лева.