Решение № 3873 от 03.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3873 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330104394 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от ........... подадени от А. Г.

А. против „Моят Кредит“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Индивидуален договор за заем № ...........сключен между страните, поради поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца А. Г. А. сума в размер от 421, 93 лв., като заплатена от ищеца на ответника без основание по нищожния Индивидуален договор за заем № .........., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда ......... до окончателното й погашение (претенцията на ищеца е описана съобразно заявеното от него в уточняваща молба вх. № .............от делото).

Ищецът твърди, че с ответника е сключил Индивидуален договор за заем № ............., по силата на който му е предоставена сума в размер от 1200 лв., която е следвало да върне на 12 двуседмични вноски до 24.03.2021г., ведно с договорената възнаградителна лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение. Установеният по договора годишен лихвен процент е 40, 04%, а ГПР е 43, 80%. Поддържа се, че съобразно чл. 12 от договора за кредит, в тридневен срок от сключването му потребителят е следвало да предостави обезпечение на вземанията на кредитора по договора, като осигури физическо лице- поръчител, който следвало да отговаря на многобройни, кумулативно поставени критерии в чл. 12, ал. 3 от договора. При неизпълнение в срок, съобразно чл. 12, ал. 4 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 592, 31 лв. Поддържа се, че предвид представките, 1 при които става изискуемо вземането за неустойка, то същото има характер на скрито възнаграждение за кредитора. Изтъква се, че разписаната в договора неустойка следва да бъде включена при формиране на шриложимия по договора ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако вземането за неустойка бъде включено в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора. Поддържа се, че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Доколкото договорът за кредит е недействителен, то се поддържа и че всички суми над главницата следва да бъдат възстановени на потребителя. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Моят Кредит” ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за неустойка, твърди се, че това вземане не следва да се включва при формиране на приложимия по договора ГПР, тъй като същото би възникнало само при положение, че длъжникът не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение. Тоест, ако длъжникът бе изпълнил същото, то не би възникнало и съответното вземане за обезвреда. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Възразява се срещу договореното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Моят Кредит” ЕООД и А. Г. А. е възникнало правоотношение по повод на сключен Индивидуален договор за заем № ........... по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1200 лв. Досежно валутата, в която е предоставен кредитът, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: в чл. 2 от Договора е посочено, че се предоставя в заем сума в размер от 613, 55 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ. Съдът приема, че сумата предоставена на ищеца по кредитното правоотношение е в български лева. Последното обстоятелство се установява, както от приложения към договора погасителен план / л. 6 гръб/ и приложение № 1 към него /л. 9 гръб/, в които предоставената сума е отразена като 1200 лева, така и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, от която се изяснява, че и предоставената сума, и погашенията по кредита са осъществявани в български лева.

Отразеният в договора годишен лихвен процент е 40, 04%, годишният процент на разходите е 43, 80 %, а задължението следва да се погаси на дванадесет двуседмични вноски. Съобразно чл. 12, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение, а именно: физическо лице- поръчител, което да бъде одобрено предварително от кредитора и да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: дееспособно лице, което да е навършило 25 години; минимален осигурителен доход през 2 последните шест месеца, предхождащи сключването на договора за кредит, в размер от 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на договора за кредит; стабилна кредитна история; предположеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на кредитора или да не бъде поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от кредитора. При неизпълнение в срок на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 12, ал. 4 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 592, 31 лева, която кредиторът е разсрочил в погасителния план по чл. 12, ал. 6 от Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника А. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че по силата на процесното кредитно правоотношение, ищецът е усвоил сума в размер от 1200лв. При формиране на приложимия към договора ГПР ответникът (в качеството си на кредитор) е включил единствено вземането за възнаградителна лихва. При включване на неустойката в размер от 592, 31 лв., ГПР се равнява на 472, 92% (или увеличение на разходите с 424, 64% спрямо посочената в договора величина). В своето заключение експертът е отразил, че ищецът като заемател е върнал по процесния договор за кредит сума в общ размер от 1621, 93 лв.

Съдът кредитира в цялост на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза като счита същата за обективна, обоснована и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

По претенцията с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Моят Кредит" ЕООД като заемодател и А. Г. А. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1200 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 3, ал. 8 Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя в изключително кратък период след сключването на договора за кредит (три дни) да осигури физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания. При неизпълнение се дължи отразената в чл. 12, ал. 4 от договора неустойка в размер на 592, 31 лева. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 12, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето 3 същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузата на чл. 12, ал. 1, вр. ал. 3 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1200 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) и то в тридневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, обстоятелството, че „неустойката“ не е включена в ГПР по договора е обстоятелство, което се установява с категоричност от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.

Гореизложените изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 12, ал. 6 от Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора ( съответно, сигурен разход за потребителя ) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 43, 80 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 12, ал. 4 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР.