Решение № 1940 от 18.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.София,

….….. 2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: Зорница Гладилова

При секретаря Таня Георгиева като разгледа гр.д. № 358 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Ищецът

„У.Б." АД твърди, че на 21.05.2007 г. сключил със „С.” ЕООД договор за банков кредит № 001/21.05.2007 г., по силата на който банката отпускала, а длъжникът усвоявал паричен заем в размер на 2 322 700 евро. Съгласно чл.7.1 от договора страните първоначално уговорили, че погасяването на главницата ще бъде извършено на шест неравни вноски. Усвояването на средствата по паричния заем било направено еднократно на 12.06.2007 г. чрез превод на пълния размер на средствата - 2 322 700.00 евро - по нарочна открита банкова сметка ***, изрично посочена в договора за кредит с IBAN ***. Впоследствие били сключени девет анекса към договора за кредит. С анекс № 1/25.02.2008 г., анекс № 2/29.09.2008 г. и анекс № 3/16.02.2009 г. страните изменили първоначално уговорените падежи за погасяване на кредита. С анекс № 4/28.08.2009 г. вторият ответник "Р.Т.Б." ЕООД поел задължение да отговаря солидарно със „С.” ЕООД за изплащане на задължението на кредитополучателя в пълен размер (главница, лихви и разноски) и бил уговорен нов падеж за окончателно плащане — 30.11.2009 г. След това били подписани още пет допълнителни споразумения, като с последния анекс № 9/26.03.2010 г. ответниците се задължили да погасят изцяло предоставения кредит на 30.09.2010 г.

Към датата на подаване на заявлението пред СРС за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, 29.09.2015 г., задължението за главница на кредитополучателя „С.” ЕООД и солидарния длъжник "Р.Т.Б." ЕООД по процесния договор възлизало на 2 384 674.35 евро, от които: неплатена/невърната част от усвоените средства от 2 322 700 евро + 61 974.35 евро капитализирана лихва.

Капитализацията на лихвите била извършена на основание чл.12.6. от договора, както по § 2 от Анекс № 9/ 26.03.2010 г.

Исковата сума представлявала част от цялото вземане за главница, защото за остатъка от 1 200 000 евро до пълния размер банката вече се била снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист в друго заповедно производство.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи, че „С.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******* и "Р.Т.Б." ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******* при условията на солидарност имат валидно възникнало, съществуващо и изискуемо задължение към „У.Б." АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. "*******, ЕИК*******, в размер на 1 184 674.35 евро (един милион сто осемдесет и четири хиляди шестстотин седемдесет и четири цяло и тридесет и пет) евро, съставляващо част от главница по усвоен кредит по договор за банков кредит № 001 от 21.05.2007 г., и за което Софийски районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 58217/2015 г. Ищецът претендира на основание т.12 от

ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС направените по делото разноски, както и тези, които са сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 58217/2015 г. по описа на СРС, 26-ти състав.

Ответниците „С.” ЕООД и "Р.Т.Б."

ЕООД считат, че исковете са недопустими, тъй като липсвала справка с изчисления за определяне размера на исковете. Размерът на кредита по договора бил 2 322 700 евро, имало издаден изпълнителен лист по същия кредит на стойност 1 200 000 евро по ч.гр.д. № 41409/2014 г., 79 с-в, ГО, СРС като стойността на двата изпълнителни листа надхвърляла размера на кредита. По първия изпълнителен лист по ч.гр.д. № 41409/2014 г., 79 с-в, ГО, СРС било провеждано изпълнение и имало погасяване, което намалило размера на претендираното вземане.

В анекс 9 било посочено, че лихвата се капиталпизира на всяко 25-то число от месеца като последната капитализация преди последния падеж по този анекс била на 25.09.2010 г. При тази капитализация било възможно още на тази дата лимитът на кредита да е достигнат и съгласно договореното в същия анекс, както и съгласно общите условия на кредитора, които страните още в анекс 3/16.02.2009 г. приели, било възможно кредитът да е падежирал на 25.09.2015 г. /възможно било да е настъпило едно от двете обстоятелства посочени в чл.7, т.2 от анекса - достигане на размера на дължимата от кредитополучателя главница по тази част от кредита ведно с капитализираната лихва от 2 376 700 евро/. В този случай ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност. В случая падежът на кредита /изискуемостта на претендираното вземане/ бил поставено в зависимост от обстоятелство, което не било удостоверено с изходящ от длъжника или официален документ.

Отделно – от представеното извлечение от счетоводни книги не можело конкретно и точно да се установи дали кредитът е падежирал и е станал изискуем още на 25.09.2010 г. или това събитие е настъпило на последната посочена в последния анекс възможна дата за плащане - 30.09.2010 г. Следователно било възможно да се направи основателно предположение, че кредиторът с изтичане на общия 5-годишен погасителен давностен срок е загубил правото да претендира вземането си по настоящия ред.

Вземането било неоснователно по размер. Същото било предявено частично,като част от вземане по договор за кредит № 1/21.05.2007 г. и анекси към него от 1 до 9 подписани за периода от 25.02.2008 г. до 26.03.2010 г.. За същото вземане, по същия договор за кредит и анексите към него била издадена друга заповед за изпълнение /предходно/ и друг изпълнителен лист, като общия сбор на двете частично претендирани вземания следвало да отговоря на общия размер на отразения по информация на самия кредитор размер на кредит отнесен в загуба по същия договор за кредит отразен в ЦКР. Двата размера, обаче били различни. В ЦКР по този договор е отразен кредит отнесен в загуба с размер 2 346 996 евро към 30.09.2015 г., а общия размер на претендираните вземания по двете инициирани от кредитора заповедни производства бил 2 384 674 евро. Разликата не се получавала от лихви, неустойки и пр. тъй като всяко акцесорно вземане съгласно анексите се капитализирало и добавя към основното.

По предходно издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано ИД висящо пред ЧСИ П.М.с Рег.№ 881 на КЧСИ и.д. №1177/2014 г.. По същото се извършвали изпълнителни действия, събирали се суми от публични продани. Събраната сума надхвърляла лихвите и разноските по провежданото изпълнително и проведеното заповедно производство и е погасен част от общия дълг по договора за кредит. Съгласно разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД обаче в такива случаи при равнопоставени вземания право на длъжника било да избере събраната или платена независимо по какъв ред сума кое вземане да погаси. Ответниците заявяват, че събраната по и.д. № 1177/2014 г. сума в частта погасяваща главница е погасено част от претендираното в настоящото производство вземане.

Ответниците твърдят, че невъзможността за изпълнението се дължи на причина която не може да им се вмени във вина, тъй като за същия парцел имало изменение на Кадастралната карта и е отнет в полза на държавата и върху него не можело да се осъществява никакво инвестиционно строителство. Неизпълнението се дължало и на обстоятелства за които кредиторът е отговорен. От извлечения от сметката на длъжника при кредитора било видно, че множество извършени погасявания за периода на кредита не били отразени в системата и съответно в извлечението от счетоводството на същия на основание на което била издадена процесната заповед за изпълнение.

Ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите настраните, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е Договор за банков кредит № 001/21.05.2007 г., сключен между „У.Б." АД и „С.” ЕООД като кредитополучател, по силата на който банката отпускала, а длъжникът усвоявал паричен заем в размер на 2 322 700 евро с цел на кредита закупуване на недвижим имот. Съгласно чл.7.1 от договора погасяването на главницата следва да се извърши на шест неравни вноски. В чл.11 от договора страните са постигнали съгласие за дължимите лихви и комисиони. В чл.12.6 кредитополучателят е дал съгласие неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ.

Представени са сключените към договора за кредит допълнителни споразумения: Анекс № 1/25.02.2008 г.; Анекс № 2/29.09.2008 г.; Анекс № 3/16.02.2009 г.; Анекс № 4/28.08.2009 г.; Анекс № 5/30.10.2009 г.; Анекс № 6/27.11.2009 г.; Анекс №

7/04.12.2009 г.; Анекс

№ 8/10.12.2009 г.; Анекс № 9/26.03.2010 г. С анекс № 1/25.02.2008 г., анекс № 2/29.09.2008 г. и анекс № 3/16.02.2009 г. страните по договора за кредит са изменяли първоначално уговорените падежи за погасяване на кредита. С анекс № 4/28.08.2009 г. "Р.Т.Б." ЕООД поело задължение да отговаря солидарно със „С.” ЕООД за изплащане на задължението на кредитополучателя в пълен размер (главница, лихви и разноски) и е уговорен нов падеж за окончателно плащане — 30.11.2009 г. След това били подписани още пет допълнителни споразумения, като с последния анекс № 9/26.03.2010 г. ответниците се задължили да погасят изцяло предоставения кредит на

30.09.2010 г. Съгласно § 2 от Анекс № 9 лихвата по редовния дълг ще е дължима ежемесечно на последно число от всеки месец и ще се капитализира на падежа на дължимо лихвено плащане към главницата по кредита, а именно на 25-то число от всеки месец до настъпването на едно от следните две условия: 1./ изтичане на период от 6 месеца, считано от датата на анекса или 2./ достигане на размер на дължимата от кредитопоучателя главница по тази част от кредита, ведно с капитализирана лихва от 2 376 700 евро.

Договорено е, че при настъпване на някое от условията се прекратява капитализирането на лихвата като кредитополучателят се задължава да започне издължаване на уговорената лихва на 25-то число от всеки месец Представен е Протокол от Общо събрание на съдружниците на „С.” ЕООД, проведено на 18.05.2007 г., на което е взето решение да бъде взет кредит от „У.Б." АД в размер 2 322 700 евро.

Представени са Извлечение от счетоводни книги за задължение по Договор № 001 от 21.05.2007 г.; Заповед № 0911- 44-002548 от 22.04.2014 г.; Информация за сметка 01.08.2009 г. - 31.12.2009 г.; Информация за сметка 21.05.2007 - 03.10.2010 г.; Извлечение от сметка.

Представена е заповед за изпълнение на парично задължение от 27.08.2014 г., издадена по ч.гр.д.№ 41409/2014 г. за сумата

1 200 000 евро – част от общо дължими 2 384 674.35 евро по порцесния договор за кредит.

Представено е удостоверение по изп.д.№ 509/2016 г. по описана ЧСИ Борис Велинов с район на действие ОС Б..

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице З.Д. усвояването по Договор за банков кредит № 001/21.05.2007 г. е извършено в пълен размер на 12.06.2007 г. с усвоени 2 322 700 евро по разплащателна сметка IBAN *** „С.”

ЕООД. Към 31.03.2010 г. неиздължените суми по договора за кредит са в размер 2 339 553.73 евро, от които усвоен кредитен лимит 2 322 700 евро и просроченит договорни лихви – 16 853.73 евро. Вещото лице е установило плащане на част от просрочената договорна лихва – на 8.06.2010 г. – 8 855 евро и на 9.06.2010 г. – 15.35 евро. Остатъкът от 7 983.38 евро от просрочената лихва не бил заплатен. Начислените лихви за договорения 6 месечен период на отсрочване на плащането по кредита на основание Анекс № 9/26.03.2010 г. са в размер 53 990.97 евро. Общият размер на неиздължената главница, съобразно договореното между страните в чл.12.6 от Договор за банков кредит № 001/21.05.2007 г. и Анекс № 9/26.03.2010 г. по кредита, заедно с капитализираната лихва възлиза на 2 384 674.35 евро

.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.101 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 40 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cac2f7c0-a248-4a53-9a7c-c41a723c177b