Решение № 419 от 20.05.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Варна , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20203110109595 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес Област С. (С.), Община С., ГР. С., ЖК „М.-4“, б.п. С., сграда 6 срещу Г. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д.В. №1 за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от:

51,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. както и сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************; сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-19.05.2018г., както и сумата от 150,74 лева съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +*************, за сумата от 97,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. както и сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************; сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-19.05.2018г., както и сумата от 150,74 лева съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и 1 преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +*************, за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. както и сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +************; сумата от 506,46 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-19.05.2018г., както и сумата от 150,74 лева съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +************, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1713/15.04.2020г., постановена по ч.гр. дело № 3902/2020г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират валидно обвързани по множество договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищецът в качеството му на телекомуникационен оператор е предоставил на ответника в качеството му на потребител мобилни услуги посредством предоставяне на мобилен номер по съответния договор. За процесните периоди дължимите месечни абонаментни такси и стойност на предоставени услуги не са заплатени, при което претендира тяхната стойност. Поради неизпълнение на задължението по т.11 от Общите условия към всеки един от договорите за мобилни услуги, по които са предоставени съответните мобилни номера на длъжника са начислени и неустойки в размер на трикратния месечен абонамент.

Твърди, че между страните са възникнали и множество договори за лизинг на мобилни устройства, по силата на които ищецът е предоставил същите на ответника, който е поел задължение да заплаща лизингови вноски, в размер и на падеж уговорен в съответния договор. Сочи че по съответния договор ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите лизингови вноски, поради което претендира плащането им, на основание чл.12 от Общите условия към договорите за лизинг. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на уговорените лизингови вноски по размер и на падеж уговорен между страните, претендира заплащане на съответната стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща цена по съответния договор за лизинг.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният му от съда особен представител. Предявените искове де оспорват по основание и размер, като се излагат възражения, че не се установява по какъв начин съответния договор е прекратен, както и дали за това обстоятелство ответника е бил 2 уведомен от оператора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е заявление за пренасяне на номерата в мрежата на Т.Б.

ЕАД от ищеца №GL0В619444758/08.02.2018г., с което е заявен пренос на телефонни номера +*************, +************ и +************* в мрежата на оператора.

Представен е договор от 08.02.2018г. за мобилни услуги сключен между страните, по силата на който на абоната е определен месечен абонамент в размер на 18,99 лева, за всеки един от предоставените му телефонни номера, съответно е предоставено мобилно устройство „Хуауей“ IMEI:868344039836500. С приложение към договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. на абоната е предоставен втори апарат марка „Хуауей“ с IMEI:868598032498903, а с трето приложение към договор за мобилни услуги, също от 08.02.2018г. е предоставен и трети апарат марка „Хуауей“ с IMEI:868344039835007.

Представени са по делото три договора за лизинг на мобилни устройства от 08.02.2018г. за три бр. мобилни апарати марка „Хуауей“, в които е посочено, че на абоната се предоставя правото на ползване върху вещите с уговорка, че собствеността върху същите може да бъде придобита при заплащане на допълнително уговорена сума от 21,79 лева за всеки. Уговорено е, че цената на всеки един от мобилните апарати възлиза на 648,67 лева, уговорени са 23 бр. равни лизингови вноски от по 21,79 лева.

Представени са общи условия към договори за лизинг, както и общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребители на електронни съобщителни услуги.

Представени са фактури от 20.02.2018г. на стойност от 168,81 лева, от 20.03.2018г. на стойност от 360,71 лева, 20.04.2018г. на стойност от 409,58 лева и 20.05.2018г. на стойност от 2376,95 лева.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключени между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, 3 съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че с ответника се явяват обвързани и по договори за лизинг, съответно че на ответника в качеството му на лизингополучател е предоставена вещта предмет на договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговорените по размер и в срок лизингови вноски.

По отношение на предявените искове за установяване дължимостта на сумите о т 51,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, сумата от 97,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +************, съдът намира следното:

От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение, което оформено в договор за далекосъобщителни услуги от 08.02.2018г., по силата на който ищцовото дружество в качеството му на национален мобилен оператор е предоставил достъп до своята мобилна мрежа на ответника, за което обстоятелство на последния посредством заявление за пренос на номера в мрежата на оператора са му предоставени мобилни номера +*************, +************ и +*************. За всеки един от трите мобилни номера е сключен срочен договор за период от 24 месеца, като е определена месечна абонаментна такса в размер на 18,99 лева с вкл. ДДС. Определен е падеж на плащане на задължението за използваните от абоната услуги – 20-то число на съответния месец. В задължение на абоната е да заплаща използваните от него телекомуникационни услуги в рамките на отчетния период, така и уговорената месечна такса.

От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в договора срок не е осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, съответно размера на изразходваните от него услуги. Видно от представените по делото фактури ведно със справка за потребление абоната е осъществявал национална и международна телефония, генерирал е кратки текстови съобщения, съответно реализирал е и трафични данни посредством използване на мобилен интернет. Отделно от това по делото не са налице данни за релевирани от страна на абоната искания до оператора да временно прекъсване достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до невъзможността на ответника да използва услугите, 4 които са остойностени в съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения съдът намира, че ищецът е изправна страна, като за процесния период от време е предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по вид и в количество посочено в съответния счетоводен документ, а абоната – ответник в производството по делото не е осъществил задължението си да заплати същите.

При тези съображения предявените искове за установяване дължимостта на сумите от 51,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, сумата от 97,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +************, следва да бъдат уважени.

По отношение на исковете за установяване дължимостта на сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +************, съдът намира следното.

В т.11 от договора от 08.02.2018г. за мобилни услуги е предвидена клауза за неустойка,която сочи, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между страндартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.