Разпореждане № 37143 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 37143 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110144261 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М., ЕГН ********** срещу ***** с искане за заплащане на сумата от 20000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.

От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че в периода от 01.05.2021 г. към 23.03.2026 г. ищецът е завел 1107 дела само пред СРС със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), като делата са с един и същ и сходен предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди на увреждане и съответно поради забавено произнасяне по претенциите му. Служебно известно на съда е, че делата се образуват по бланкови документи, озаглавени жалба, в които се добавя и променя номер на преписка, жалба, дело и период, за който се претендират неимуществени вреди. Обективното систематизиране на всички дела, респ. и преценка за основанията по чл. 126, ал. 1 ГПК е практически невъзможно, като този резултат е постигнат единствено и само действията на ищеца.

Видно от постъпилата справка от ***** ищецът е страна по 471 броя административни дела, образувани в периода от 01.01.2016 г. до 06.03.2026 г.

Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се 1 явява недопустим.

Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в този смисъл Mirolubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима./така M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21;

Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.

На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.

Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни 2 във връзка със сходни въпроси; в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.

Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Служебно известното на съда съдържание на подаваните от ищеца искови молби, наименовани жалби, както и броя на образуваните по тях дела обоснова извод, че ищецът е един от т.нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор.

В настоящия съдебен спор срещу ответника са въведени аргументи за бавно правосъдие, които на фона на броя на образуваните от ищеца дела ясно сочат на извод, че целта на предявяването на исковете не е да се разреши конкретен правен спор, а да се блокира и затрудни неимоверно работата на правораздавателните органи и от това да се търси материално облагодетелстване посредством механизма за обезщетяване за вреди при 3 бавно правосъдие.

В допълнение, тъй като ищецът е завел огромен брой съдебни производства, насочени срещу органи на съдебната власт и Прокуратурата на Република България и с оглед изявяваното от него желание за лично участие в откритите съдебни заседания, поради постоянното му конвоиране до съдебните сгради реално се постига неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на наложено наказание от български съд.

В този смисъл може да се приеме, че преследваната от ищеца цел е да получи своеобразно възмездие като затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, поставени въз основата на едно и също обстоятелство, доколкото нормата на чл. 2 ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Такова разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по чл. 35, § 3, "а" ЕКЗПЧОН (Mirolubovs and Others vs.

Latvia, M. vs. the United Kingdomq Philis vs. Greece, Bekauri vs. Gefrgia и др.), съгласно която всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. Установеният огромен брой на инициираните съдебни производства следва да се определи като поведение, с което се злоупотребява с правото да се търси и получи защита от съд, респективно – с правото на иск.

Поради гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, обективирана в документ, озаглавен „жалба“, с вх. № 44261/2024 г., подадена от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу*****.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4