Определение № 831 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500723 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. В. М. – пълномощник на ищеца Т. В. В., против Определение № 1834 от 07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 12877/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на адвокат М. В. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева не съответства на броя и вида на предявените искове, на материалния интерес по делото и на фактическата и правната му сложност, като се сочи съдебна практика в този смисъл. Оспорва се и отказът на първоинстанционния съд да присъди върху размера на адвокатското възнаграждение дължимия ДДС. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 818 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: ***, с който се оспорва претенцията за завишаване на адвокатското възнаграждение, като противоречаща на основните принципи за справедливост, пропорционалност, необоснованост на допълнителни разходи и икономическа тежест и представляваща злоупотреба с права.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна.

Производството по делото е образувано по искова молба за недействителност на договор за потребителски кредит, а при условията на 1 евентуалност – на клауза от договора за потребителски кредит, както и за връщане на недължимо платена сума по недействителния договор.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявените искове и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 400 лв., без да присъди ДДС.

По молба на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с Определение № 1834 от 07.02.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно в частта, с която не е присъден ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева съответства на вида и броя на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела от този вид, като материалния интерес не се отразява на фактическата и правната му сложност, исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение между страните, проведени са само две открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца не е взел участие и не са събрани значителни по обем доказателства. Следователно в тази част жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

По отношение на искането за присъждане на ДДС върху възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника на ищеца, регистриран по ЗДДС, жалбата е основателна. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ в случаите на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. За извършената правна услуга на адвоката се дължи възнаграждение, но не предварително от лицето, на което е предоставена правната помощ и съдействие, а от насрещната страна по делото, в случай на неблагоприятно за нея решение. С нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

Като е отказал да присъди ДДС върху определения размер на адвокатското възнаграждение, първоинстанционния съд е постановил 2 неправилен акт, който следва да бъде отменен в тази част и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца се присъдят още 80 лв., съставляващи ДДС върху вече определеното възнаграждение от 400 лв.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1834 от 07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 12877/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4903 от 09.12.2024 г., постановено по гр.д. № 12877/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с., частта за разноските, като ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес: *** сумата от още 80 лв., съставляваща ДДС върху вече определеното възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. от 400 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3