Решение № 4671 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4671 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докл*ното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105857 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. К. Т., ЕГН : **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434 и „Файненшъл България“ ООД, ЕИК: 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124,ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ар. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № * г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № * г. , сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № * г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1000 лева, при годишен лихвен процент от 30 % и годишен процент на разходите - 34.65%. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 и чр. 19,ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК липсвало яснота относно начина на изчисляване на годишния процент на разходите. В настоящия случай не ставало ясно кои компоненти са включени в ГПР и как се формира същият, доколкото била предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство и дължимост на неустойка. ищцовата страна счита, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР нито, че същите са изключени. поддържа, 1 че не е ясно как е изчислена посочената годишна лихва в договора за паричен заем по отношения на общия ГПР. По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Наред с това твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че сумата по договора за поръчителство е елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва. Заявява, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство № * г. се посочва, че същият е сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, за да бъде обезпечен договорът за паричен заем, като ищецът следвало да заплати възнаграждение за поръчител в общ размер на 408.72 лв. По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство било в общ размер на 2868 лв. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че е налице нееквивалентност на престациите. В тази връзка счита, че са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост. заявява, че сумата, която се претендира по договора за поръчителство, представлява допълнителна сума, която е в размер на над половината от отпуснатия кредит. Счита, че това възнаграждение представлява разход по кредита, който е бил известени е следвало да бъде включен в ГПР.

Ищецът сочи, че при извършена проверка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установило, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с основен предмет на дейност - гаранционни сделки. Счита, че ответниците са свързани лица и със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е депозирало писмен отговор със становище за недопустимост на предявените установителни искове, поради липса на правен интерес за ищеца и прави искане за прекратяване на настоящото производство като недопустимо. Алтернативно, счита предявените искове аз неоснователни. Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите.

Твърди, че предвидените в чл. 4 от договора за паричен заем обезпечения не 2 целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР.

Изтъква, че заемодателят няма как да прогнозира към момента на сключване на договора за заем кое обезпечение ще избере ищецът, поради което и не може да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и техния размер. Твърди, че дори и да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР. Посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи, че възнаграждението на дружеството - гарант не е дължимо на заемодателя и не част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Същото било дължимо не към заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, като задължение по нея възниквало само при неизпълнение на задължението от страна на заемателя да представи едно от другите две обезпечение по договора за заем.

Посочва, че задължението по договора за предоставяне не е обвързано с договора за паричен заем и дължимото възнаграждение към „Файненшъл България“ ЕООД не представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана или не. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като посочената норма не изисква в договора да се посочи механизмът на пресмятане на ГПР. Поддържа, че годишният процент на разходите не е повисок от пет пъти размера на законната лихва. ГПР представлявал възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Излага, че в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни и твърди, че същият не противоречи на добрите нрави. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна *катско възнаграждение, в случай че същото н*шава минималния размер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и от страна на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД със становище за недопустимост на предявените установителни искове, поради липса на правен интерес за ищеца и прави искане за прекратяване на настоящото производство като недопустимо. Алтернативно счита предявените искове за неоснователни. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че същият не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Сита, че престациите са еквивалентни. Сочи, че длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер получава сигурност, че ако не изпълни задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на гаранта. Изтъква, че в чл. 4 от договора за паричен заем заемодателят не поставил изискване към заемателя да обезпечи 3 вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество гарант, каквито твърдения са наведени с исковата молба. Твърди, че с предоставената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Поддържа, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна *катско възнаграждение, в случай че същото н*шава минималния размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: 131576434 бил сключен Договор за паричен заем с № *1г., по силата на който заедмодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на заемателя М. К. Т. парична сума в размер на 100 лева. Кредитът е отпуснат при 6 месечни вноски, с краен падеж *г. , с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 30%, при ГПР – 34, 65 % и общ размер на всички плащания 1089, 30 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № */ * г., с който ищецът възлага, a ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнение на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за паричен заем за сума, покриваща вземането.

Като писмени доказателства по делото са представени договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на поръчителство.

По делото са представени справки от двамата ответници за погасените главница и лихви по договора за паричен заем, както и по договора за поръчителство. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД признава, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за паричен заем е взета предвид само лихвата.

Няма спор по делото, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

4

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора макар да е записана общата дължима сума в чл. 2 т. 7, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 1406, 92 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, банкова гаранция или дружество- гарант.

Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cac2acbe-74af-426a-a978-d47c6130e012