Решение № 6106 от 08.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6106 гр. София, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110162001 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Г. СТ., Г. АС. СТ. и ИВ. АС. СТ., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу Н. Г. СТ. за заплащане на сумата 2629.73 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ....... за периода м.04.2018г. – м.04.2020г., както и на сумата 16.33 лева за осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Н. Г. СТ. за заплащане на сумата 394.20 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и на сумата 3.44 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. – 07.10.2021г.; иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу Г. АС. СТ. за заплащане на сумата 2629.73 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ...... за периода м.04.2018г. – м.04.2020г., както и на сумата 16.33 лева за осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Г. АС. СТ. за заплащане на сумата 394.20 лева – лихва за забава върху 1 главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и на сумата 3.44 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. – 07.10.2021г.; иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу ИВ. АС. СТ. за заплащане на сумата 2629.73 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ........ за периода м.04.2018г. – м.04.2020г., както и на сумата 16.33 лева за осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу ИВ. АС. СТ. за заплащане на сумата 394.20 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и на сумата 3.44 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. – 07.10.2021г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти, са задължени да заплатят стойността на потребената топлинна енергия и осъщественото дялово разпределение, което не са сторили. Претендира разноски.

Ответниците оспорват претенцията с доводи, че нямат качеството потребители на доставената за имота топлоенергия; че същата не е била реално отчитана, съответно правилно остойностявана; че не са поръчвали доставка на такъв консуматив – чл.62 ЗЗП; че не са изпадали в забава, евентуално – че вземанията са погасени по давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че с Протокол от 20.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на доставената в кооперацията топлинна енергия, както и че такъв е бил подписан на 20.09.2002г. С договора страните са уредили отношенията си по повод отчета на енергията и нейното разпределение по обекти, съответно относно условията за заплащане на услугата. Представен е също договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация София” ЕАД и Техем Сървисис“ ЕООД, който от своя страна урежда правоотношението между фирмата за дялово разпределение и топлопреносното предприятие, като на съда му е служебно известно, че такъв договор е действал и за процесния период. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Това обстоятелство не се спори в процеса.

2

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. При конкуренция на права задължен за консумативните разноски по имота, вкл. за доставена топлинна енергия и осъществено дялово разпределение е вещния ползвател – аргумент от чл.57 от Закона за собствеността.

По делото е приет Притокол № 18/19.09.1972г. на ИК на СГНС, като видно от статия № 26, процесното жилище е било предоставено в собственост на И. М. С. срещу отчужден негов недвижим имот, находящ с в гр.София, ул. „..... Документът е представен от трето за спора лице по реда на чл.192 ГПК, а именно: Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, като в придружителното писмо от 17.03.2022г. подателят, който съхранява регистъра по отчуждителните преписки, е пояснил, че през 1972г. заповеди за отчуждаване на недвижими имот за брагоустройствени цели по чл.100 ЗТСУ (отм) не са били издавани, а собствениците на отчуждени имоти са били снабдявани с нотариални актове по реда на чл.55 ЗПИНМ за имота, който им се предоставя в собственост и като обезщетение срещу извършеното отчуждаване. Съдът намира, че така приетото доказателство, като официален свидетелстващ документ, който не е бил оспорен в процеса относно съдържанието, е годно доказателство, установяващо, че процесното жилище е било придобито от И. М. С.. Доколкото обектът му е прехвърлен в обезщетение на друг негов имот, то ап.65, находящ се в гр.София, ж.к. ....., е бил придобит от С. в индивидуална собственост. С оглед на така приетото доказателство, съдът намира, че жилището е получено в обезщетение на личен имот, а не на такъв, който е бил СИО, в който случай, ако такъв бе налице, в протокола на ИК на СГНС щеше да фигурира като обезщетен собственик и друго лице.

Видно от справка в НБДН И. М. С. е починал на 17.03.1992г. и оставил за свой единствен наследник сина си А. И. С., който е починал на 16.02.1998г. и оставил за свои законни наследници ответниците в производството – съпругата си Н. Г. СТ. и синовете си Г.

АС. СТ. и ИВ. АС. СТ.. Именно те се явяват собственици на имота за процесния период, тъй като са придобили жилището по наследство при равни квоти. В качеството си на собственици на имота ответниците се явяват страни по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., чието писмено приемане не е необходимо условие за влизането им в сила по отношение на потребителите.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на отетниците, че нямат облигационна връзка с ищеца, като не коментира съображенията, че при наличие на вещно право на ползване за имота, то задължено лице за потребения консуматив е именно вещния позвател. От представените доказателства не се установи учредено в полза на трето 3 лице вещно право на ползване, а и такова твърдение не се въвежда и не се поддържа от ответниците, съответно не се представят доказателства за съществуването му.

Спорно е както реалното количество доставена за имота топлоенергия, така и нейното правилно остойностяване. За изясняване на тези въпроси са изслушани съдебнотехническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция (АС), както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания. Отчетено е обстоятелството, че в жилището се отчита доставена топлоенергия за отопление на имота по данни от четири отоплителни уреди и една щранг – лира, за която няма техническа възможност за монтиране на уред за дялово разпределение; за битово горещо водоснабдяване за 4 лица на база – 140 л за всяко лице, както и за сградна инсталация. Вещото лице е потвърдило, че дяловото разпределение на доставената за обекта топлоенергия е било осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с нормативната уредба. Пояснило е, че за имота са налични и са били представени два броя редовни отчети, подписани за потребител. Така приетото като неоспорено и обективно заключение отрича твърденията на ответниците, че в имота не е бил извършван отчет на уредите за дялово разпределение, съответно че измервателните уреди са неизправни.

Видно от заключението на ССчЕ, размерите на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми – 7889.21 лева главница за потребена топлоенергия, 1182.59 лева – лихва за забава върху нея, 49.01 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 10.32 лева – лихва за забава върху нея. Вещото лице е установило по задача на съда, че за част от вземанията за топлинна енергия изискуемостта е настъпила преди 29.10.2018г., т.е. преди повече от три години от подаване на исковата молба, тъй като макар и отразени в обща фактура, тези вземания са за начислена главница за по-ранен период, съответно изискуемостта за тях е настъпила съобразно ОУ на ищеца и с факта на издаване на обща фактура след годишно изравняване не може да се „подновява“ падежа. Съгласно ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС сумите за консумирана топлоенергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност от настъпване на изискуемостта им – чл.111, б. „в“ ЗЗД, а давността се смята за прекъсната с подаването на исковата молба, с която са заявени осъдителни искове срещу ответниците за тези вземания. Съгласно чл.33 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими за процесния период (тези, одобрени от КЕВР на 27.06.2016г.) изискуемостта настъпва с изтичане на 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася съответното месечно задължение за потребения консуматив. Така определения падеж е ясен и недвусмислен и кани потребителите да платят, поради което изтичането му поставя задължените лица в забава. В този смисъл, възраженията, че ответниците не са били поставяни в забава, тъй като няма доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, е ирелевантно. Изискуемостта настъпва при тези условия само по ОУ 4 на доставчика от 2014г., но не и по приложимите за процесния случай ОУ от 2016г. Предвид изложеното, направеното от ответниците своевременно (с отговора на исковата молба) възражение за частично погасяване на търсените от ищеца суми по давност, е основателно.

Видно от заключението, погасените по давност суми са: 525.66 лева главница за потребена топлоенергия и 109.16 лева мораторна лихва. При съобразяване на тези стойности, то дължими от ответниците са следните суми: 7363.55 лева главница за доставена топлоенергия за собствения им имот, 1073.43 лева – лихва за забава върху нея, 49.01 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 10.32 лева – лихва за забава върху нея.

Разпечатката съдържа 21 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cac1f890-d893-42aa-8c53-fe8a00747290