Решение № 308 от 16.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Казанлък, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. И.ОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И.ОВА Административно наказателно дело № 20245510201361 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0284-001643 от 30.08.2024г.на Пламена С.а Пунгова-Началник сектор в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък.

Жалбоподателката,недоволна от наложените и наказания,моли съда да ги отмени.

Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна като краен резултат.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 25.06.2024г.в община М,по общински път SZR3085,в посока юг-север жалбоподателката Р. А. управлявала лек автомобил Тойота Рав с рег.№ *************,собственост на ОТП Лизинг-клон Стара Загора,като поради движение с несъобразена скорост изгубила контрол над управляваното МПС като на километър 7-580 и улица в ляво по посоката си на движение се блъснала в крайпътна канавка.настъпило ПТП с материални щети,описани в 1 протокол № 1873392.Като участник в ПТП не останала на място,не уведомила за него и го напуснала.

АНО приел,че жалбоподателката А. като водач не избирала скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,условията на видимост,интензивността на движението и др.обстоятелства,за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението,с което виновно нарушила чл.20,ал.2 от ЗДвП; и не спряла и не установила последиците от ПТП,с което виновно нарушила чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН; чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП; и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателката административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лв.; ГЛОБА в размер на 50 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 месец.

Съдът при цялостната служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото наказателно постановление констатира,че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.В тази връзка съдът намира становището на жалбоподателката,че съставеният АУАН и издаденото НП не отговарят на изискванията на ЗАНН,за неоснователно.

В обстоятелствената част на наказателното постановление в достатъчна степен е описано нарушението-така,щото да бъдат изпълнени изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН относно задължителните елементи от състава на наказателното постановление; и така,че соченият за нарушител да разбере в какво нарушение е обвинен.Съдът намира,че в случая тези изисквания към съдържанието на наказателното постановление са изпълнени и жалбоподателката не е била затруднена да разбере в извършването на какви нарушения е обвинена.Относно становището на жалбоподателката,изложено в жалбата,че АНО в наказателното постановление е допуснал смесване на съставите на нормите на двете алинеи на чл.20 от ЗДвП-алинея първа и алинея втора,съдът намира това становище за неоснователно,тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление АНО ясно е описал фактическите действия на жалбоподателката при управлението на автомобила-че при движение с несъобразена скорост е навлязла в ляво по посоката си на движение и се блъснала в крайпътна канавка,като по-надолу в наказателното постановление е обвързал тези факти и по-конкретно несъобразената скорост на жалбоподателката с това,че тази скорост не е била съобразена с атмосферните условия,релефа,условията на видимост,интензивността на движение ,което като правно изражение на фактическите действия на жалбоподателката се квалифицира под нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП,която правна квалификация съответства на описанието на фактическия състав,и именно тази законова разпоредба АНО е посочил като нарушена.Що се касае до това,че АНО в обстоятелствената част на НП е добавил и това,че вследствие на движението си с несъобразена скорост 2 жалбоподателката е изгубила контрол над управляваното от нея МПС,в случая АНО е описал нещо в повече от изискуемото се като минимално съдържание на наказателното постановление,и в никакъв случай не може да се приеме,че представлява смесване на съставите на алинея първа и алинея втора на чл.20 от ЗДвП.Нарушителят не може да се ползва от това,че АНО е направил нещо в повече от това,което законът му поставя като задължение относно минимално изискуемото се задължително съдържание на наказателното постановление; или с други думи казано -направеното в повече от АНО не може да се тълкува в негов ущърб.В случая АНО ясно е посочил,че загубата на контрол над управляваното МПС е именно вследствие на несъобразената скорост,което се свързва със съдържанието на нормата на алинея втора на чл.20 от ЗДвП,а алинея първа има съвсем други хипотези предвид-когато водачът не контролира непрекъснато пътните превозни средства,които управлява,по причини,непряко свързани със самото управление на МПС-то-например разговаря по телефона,пуши цигара,храни се,не държи непрекъснато волана,разсейва се,разговаря със събеседниците си и се разсейва,не следи непрекъснато пътната обстановка,заспива докато шофира и т.н.Горните изводи важат и за възражението на жалбоподателката,че от НП не ставало ясно пред какво точно предвидимо препятствие е трябвало тя да спре.Тук също АНО ненужно е дописал докрая целия текст на чл.20,ал.2 от ЗДвП,но никъде понагоре в обстоятелствената част на НП не е твърдял и не е описвал,че на пътя е имало някакво препятствие,пред което жалбоподателката е трябвало да спре.В заключение-съдът намира,че процесуалните права на жалбоподателката не са били нарушени и тя е можело да разбере в какво точно нарушение е обвинена.Същото се отнася и за второто,визирано в НП нарушение,което също е ясно описано,а дали е било извършено-това вече е въпрос по същество и подлежи на доказване.Обжалваното наказателно постановление съдържа описание на нарушенията,датата и мястото,където са извършени, обстоятелствата,при които са извършени,както и законните разпоредби,които са били нарушени виновно.

Съдът намира,че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен начин извършването на визираните в НП административни нарушения.Версията на жалбоподателката,подкрепена от показанията на доведения от нея в с.з.свидетел й.а.-неин съпруг,остава изолирана от останалия доказателствен материал.Жалбоподателката твърди,че след настъпването на процесното ПТП останала в автомобила,а съпругът и тръгнал из месността да търси обхват на мобилните оператори,като жалбоподателката стояла в автомобила цялата нощ и едва на сутринта получила обхват и се обадила на застрахователя.През нощта свидетелят й.а. ходил няколко пъти до дома им в селото,на входа на който катастрофирали,и и донесъл дрехи за преобличане,вода и кафе.Тези твърдения на жалбоподателката,изложени в подадено от нея писмено възражение против съставения и

АУАН правилно не са били уважени от административнонаказващия орган при извършената от него проверка по 3 възражението при осъществяване на дейността му по чл.52,ал.4 от ЗАНН,тъй като в изготвената по този повод справка от извършилия проверката полицейски служител е отразено,че се е установило,че жалбоподателката Р. А. и съпругът и-св.й.а. са напуснали местопроизшествието,на което се е случило ПТП-то на 24.06.2024г.в 23,30 ч.,и са се прибрали в техен имот,намиращ се в близост до мястото на произшествието,а именно-в с.С,общ.М,в началото на което населено място е станало пътнотранспортното произшествие.Едва на следващата сутрин-около 07,10 ч.на 25.06.2024г.двамата са се явили пред полицейските служители Г. К. и И. С.,които са били изпратени на местопроизшествието като назначени в наряд. Горните обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя И. С. и свидетеля Г.

К.,разпитани в с.з. ;от отразеното в протокола за ПТП,справката от Дирекция „Национална система 112“,справката от Началника на РУ Казанлък,които доказателства са единни и непротиворечиви и кореспондират помежду си.Правилно полицейските служители са преценили и приели,че жалбоподателката е управлявала автомобила с несъобразена с атмосферните условия,релефа,условията на видимост и интензивността на движението скорост предвид обективните находки,които са установили и отчелиналичието на имуществени вреди и местоположението на автомобила,който е бил излязъл извън пътното платно,обърнат върху лявата си страна,паднал в дерето.Относно твърдението на жалбоподателката,че поради липса на обхват не е могла да се обади на тел.112 и да съобщи за настъпилото ПТП,това твърдение е напълно несъстоятелно предвид данните в изпратеното от Дирекция „Национална система 112“ „Районен център 112“- Бургас писмо рег.

№105840-279/03.04.2025г.с приложено към него 1 бр.CD с 2 бр.записи на разговори,от които става ясно,че при настъпването на ПТП-то на 24.06.2024г.в 23,12 часа автомобилът автоматично се е свързал с тел.112 чрез системата за спешни повиквания eCall и е бил проведен разговор с оператор на тел.112,в който разговор жалбоподателката и съпругът и са заявили,че не желаят медицинска помощ и не желаят уведомяване на полицията за настъпилото ПТП.Съответно органите на полицията не са били уведомени тогава,а са били уведомени едва на следващата сутрин-25.06.2024г.,когато и са изпратили дежурния екип на мястото на произшествието.

Предвид изложеното съдът намира,че извършването на визираните в наказателното постановление административни нарушения е установено по несъмнен начин.

Обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на едно единствено основание-че в него не е посочена действителната дата на извършване на административните нарушения.

В съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление е отбелязано,че датата на извършване на нарушенията е 25.06.2024г.около 23,30 ч.,а от доказателствата по делото се установи,че нарушенията са извършени на 24.06.2024г.Административният процес е формален.Той не допуска и не признава понятието „техническа грешка“.Дори и такава да е била допусната 4 на практика при изписването на АУАН и НП,то следва да се приеме,че тъй като действителната дата на извършване на нарушенията е друга,фактически липсват доказателства за извършени административни нарушения на дата 25.06.2024г.и наказателното постановление е недоказано относно твърдяната в него дата на извършване на нарушенията.

При този изход на делото и тъй като жалбоподателката чрез пълномощника си в с.з.е направила изрично искане да и се присъдят направените от нея по делото разноски,такива следва да и се присъдят в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представените пълномощно,договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0284-001643 от 30.08.2024г.на Пламена С.а Пунгова-Началник сектор в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък,с което на Р. В. А. от гр.*************с ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лв.; ГЛОБА в размер на 50 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 месецпоради недоказаност на твърдяната в наказателното постановление дата на извършване на нарушенията.

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на жалбоподателката Р. В.

А. направените от нея по делото разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5