Решение № 335 от 06.07.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Габрово, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100440 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявени от Ю. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ********, общ. Габрово, срещу Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: село ********, общ. Габрово, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл.

82 ЗЗД за заплащане на сумата 18000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и стР.ния от неизпълнение на облигационно задължение на ответника по издаден запис на заповед, с падеж - 31.07.2020 г., както и на сумата 1486,67 лева - лихва за забава върху неизплатената главница по записа на заповед в размер на 8000 лева, изчислена за периода 01.08.2020 г. - 31.05.2022 г..

Ищецът твърди, че с ответницата се познават от дълги години, тъй като са съседи в с. ********, общ. Габрово, обл. Габрово. Ищецът няколко пъти предоставял пари в заем, при поето задължение да бъдат върнати в срок от 5-6 месеца, за което впоследствие ответницата подписала запис на заповед за цялата дължима сума - 8000 лева. Поради неизпълнението на задълженията от ответницата, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата за заплащане на сумата 8000 лева, както и за направените по делото разноски. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 957/2022 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 552/2022 г. по описа на ЧСИ Ивайло Илиев, но до момента не били събрани суми за погасяване на задължението.

1

Излага, че предоставените на ответницата в заем средства били предназначени за операции и лечение на ищеца, с което обстоятелство ответницата била наясно, но въпреки многократните молби, отказвала да му върне парите. Сочи, че му е направена само една от необходимите му четири операции. От непрекъснатите тревоги и притеснения, поради липсата на средства, здравето му се влошило, изпитвал непрекъснат страх и тревожност за спестяванията си. С оглед изложеното претендира ответницата му изплати обезщетение за претърпени болки и стР.ния, които са в пряка връзка с нейното бездействие и подигравателно отношение. За всяка една от пропуснатите три операции претендира обезщетение в размер на 6000 лева, или общо 18000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и стР.ния, влошено общо физическо здраве, задълбочени оплаквания на придружаващите заболявания, непрекъснати състояния на страх, тревожност и притеснения, за времето от 31.07.2020 г. (падежа на задължението по записа на заповед) до настоящия момент.

На следващо място излага, че когато предоставял пари в заем, не бил искал лихва. Въпреки това, счита, че лихва му се дължи, е оглед некоректното отношение на ответницата като длъжник. Сочи, че законната лихва върху главницата от 8000 лева, посочена в записа на заповед за периода 01.08.2020 г. - 31.05.2022 г. е в размер на 1486,67 лева и тази сума следва да му бъде присъдена.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Представената ценна книга „Запис на заповед” обективира едностранно волеизявление на ответника Р. П. П., ЕГН **********, в качеството на издател, извършено на 15.04.2020 г., със съдържание безусловно, без разноски и без протест, обещание да плати на поемателя – Ю. К. Д., ЕГН **********, сума в размер на 8000 лева, с падеж - 31.07.2020 г. и място на плащане село ********.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 957 по описа за 2022 г. на Районен съд - Габрово, се установява, че въз основа на документа, издаден от Р. П.

П., ищецът Ю. К. Д., се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер на 8000 лева, заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на 160 лева – държавна такса и 632.45 лева – адвокатско възнаграждение. С влязло в сила разпореждане от 11.06.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 957 по описа за 2022 г. на Районен съд – Габрово е отхвърлено заявлението на Ю. К. Д. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1486.67 лева – мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 31.05.2022 г. При получена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 552/2022 г. на ЧСИ № 735 Ивайло Илиев, ответникът Р. П. П., не е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение в едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 2019 г./, поради което същата е влязла в сила.

Представени са и медицински документи, касаещи здравословното състояние на 2 ищеца.

По отношение на предявения иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД ищецът следва да докаже: сключен договор (извършена едностранна сделка), настъпили неимуществени вреди, изразени в психически и физически болки и стР.ния в пряка причинноследствена връзка с неизпълнението на задълженията на насрещната страна, както и размера на вредите.

В Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е дадено разрешение на спорния въпрос за възмездяването на неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, като е прието, че при договорна отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

При съобразяване на постановеното тълкувателно решение, основателността на този иск предполага да се установи, че причинените вреди, изразяващи се в психически и физически болки и стР.ния, следва да са причинени от самото неизпълнение на задължението за плащане на задължение по издадена ценна книга, т. е. това неизпълнение на парично задължение закономерно и задължително следва да е довело до психо-физическите стР.ния на ищеца. Тези стР.ния обаче не са пряк резултат на неизпълнението, т. е. то не ги причинява закономерно, а са резултат на субективна несигурност на ищеца относно здравословното му състояние и неговите спестявания.

В уредбата на деликтната отговорност (чл. 45 ЗЗД) е посочено, че „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”, като вината се предполага до доказване на противното. Няма никакво съмнение, че законодателят под всички вреди има предвид като имуществените, така и неимуществените вреди, това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, съобразно която на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Увреждането обаче е само онова виновно поведение, което е източник на неблагоприятното засягане на неимуществените блага. Неизпълнението на договорни задължения (включително и такива произтичащи от едностранни сделки) е регулирано по различен начин.

Разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, тълкувана във връзка с чл. 82 ЗЗД предвижда, че в случай на неточно изпълнение за кредитора се поражда право да иска обезщетение за неизпълнение, което обхваща възмездяване на претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а при недобросъвестност това обезщетение да включва всички преки и непосредствени вреди, но те запазват характера си на претърпяна загуба и пропусната полза.

Дори да се приеме, в контекста на новата съдебна практика, въведена с посоченото Тълкувателно решение, че в хипотеза втора на чл. 82 ЗЗД (при 3 недобросъвестност на длъжника), законодателят не изключва обезщетяване на всички вреди (имуществени и неимуществени вреди), които са пряка и непосредствена връзка от неизпълнението, такава воля, не може да се отнесе към хипотезата на неточно изпълнение (а паричното задължение е винаги забавено и представлява само неточно във времево отношение изпълнени), при която отговорността е лимитирана и обхваща обезвредата на пропуснатите ползи и претърпените загуби. Неизпълнението на парично задължение препятства кредитора да се ползва от паричната сума и затова пропуска да реализира граждански плод от нея – затова тази полза му се възмездява чрез възникване на задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Изобщо неизпълнението на парично задължение, което е само забавено не се отразява на имуществото на ищеца, разглеждано като съвкупност от права и задължения, тъй като вземането по ценната книга запазва характера си на актив от това имущество, който може да бъде разпореден срещу насрещна парична престация (прехвърляне на вземането по ценната книга) и за ищеца биха били налични парични средства, с които да обезпечи извършването на съответните оперативни интервенции.

В този смисъл напрежението от неизпълнението на ответника е резултат не на самото неизпълнение, а на субективното му възприемане от страна на ищеца като злоумишлено действие, насочено към злепоставяне на здравето му. Доказателства обаче неизпълнението на ответника да е поведение насочено единствено към увреждане на здравето на ищеца не са събрани и принципно при образувано производство за принудително изпълнение е противно на житейската логика длъжникът да не престира при възможност за това и по този начин да генерира неблагоприятни за себе си правни последици, с цел увреждане на здравето и психичното състояние на ищеца. Неблагоприятните правни последици от забавеното изпълнение на паричното задължение, които понася длъжникът под формата на дължимост на разноски и мораторно обезщетение са достатъчни и изключват възможността длъжникът да цели да ги предизвика в собствената си правна сфера, с цел смущаване на спокойствието на ищеца.

По тези съображения, няма основание ответникът да отговаря за неимуществените вреди от неизпълнението на парично задължение, защото тези вреди не са пряк и непосредствен резултат от това неизпълнение и не представляват вреди от вида на загуби и ползи, които законодателя е предвидел да подлежат на обезщетяване.

По отношение на предявения иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявеният иск е допустим, въпреки че с влязло в сила разпореждане от 11.06.2022 г. по ч.гр.дело № 957/2022 г. по описа ГРС е било отхвърлено заявлението на кредитора Ю. К. Д. за същата претенция, тъй като разпореждането не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е налице процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск за вземането по общия ред.

Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по 4 отношение на главното задължение.

В случая по частно гражданско дело № 957 по описа за 2022 г. на Районен съд Габрово, съдът е приел дължимост на главно вземане в размер на 8000 лева, което парично задължение е изискуемо - с настъпил падеж, тъй като съгласно издадения запис на заповед падежът на плащане на поемателя е 31.07.2020 г., която дата е настъпила.