Определение № 339 от 02.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Плевен, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600369 по описа за 2025 година

Производството е по чл.341, ал.2 във вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по повод протест на прокурор при Районна прокуратура – Л. срещу определение № 731/31.03.2025 г. по НОХД № 2357/2024 г. по описа н а ПлРС, с което съдът в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В частния протест се възразява срещу изводите на съда в атакуваното определение и се моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото да се върне на съда за продължаване на производството. Изразява се несъгласие с доводите на съда, че обвинителният акт не е изпълнил изискванията за съдържание, посочени в чл.246 от НПК и е затруднена възможността на подсъдимия за разбиране на обвинението.

Според прокурора, актът има ясно и достъпно съдържание, изложената фактическа обстановка не може да се видоизмени съществено и не следва да се изготвя различна от представената, която е твърде подробна, и рамката на доказване е валидно поставена.

След като се запозна с подадения частен протест, атакуваното с него определение, доказателствата по делото и като съобрази закона, Плевенски Окръжен съд съд намери следното:

Частният протест е подаден в срока и по реда на чл.249, ал.3 от НПК, поради което разглеждането му е допустимо.

По същество същият е неоснователен.

С обвинителния акт на съд е предаден С. А. С. от гр.С. за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 във вр. ал.1 и във вр. чл.26, т.1 от НК. Обвинен е в това, че 1 в гр. Л., област Л., в периода от *** часа на *** г. до *** часа на *** г., чрез съобщения, изпратени по мобилно приложение „Вайбър“ /Viber/ и C M C съобщения /SMS/ се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна дъщеря му В. В. Т., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването им, като деянието е извършено при условието на продължавано престъпление, както следва: затова , че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В. Т. с думите: „Край с дъщеря ти край, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му Е. В. Т. с думите: „ще ви извадя сърцата и на теб и на дъщеря ти, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна — дъщеря му Е. В. Т. с думите: „Заклевам се тя ще умре“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В. Т. с думите: „Тя умира хвана ли е разбираш ли умира“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В. Т. с думите: „ Теб ще те уморя...“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В. Т. с думите: „....ще ви платя заедно с ковчезите.. като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. в *** часа, чрез съобщение изпратено по мобилното приложение „Вайбър“, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В. Т. с думите: „Ще я намеря ще се поеви и ще я одера жива кълна се“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. на *** год. в *** часа, чрез съобщение изпратено чрез CMC, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В.

Т. с думите: „ ...ще ви исколя до един мамичката ви ще еба“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. на *** год. в *** часа, чрез съобщение изпратено чрез CMC, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В.

Т. с думите: „Поправи си грешката ще оставиш Ю. без майка, като това 2 заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“; затова, че в гр.Л. на *** год. в *** часа, чрез съобщение изпратено чрез CMC, се заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В.

Т. с думите: „Умнико дъщеря ти преключи издирват е най големите зверове в С. намерят ли е ще ми я доведът осакатена а ас ще я довърша “, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“.

Обвинението против подс.С. е за извършено от него продължавано престъпление. Характерното за този вид престъпление е, че то е съвкупност от две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, но деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Решаващият първоинстанционен съд е приел, че съдържанието на ОА не съответства на изискванията на закона и на задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ВКС, т.к. обвинителната теза е неясна, а начинът на изложение на правнорелевантните факти допълнително засилва тези неясноти.

Настоящият въззивен състав намира, че изводите в подлежащия на въззивна проверка съдебен акт са правилни. Действително в обстоятелствената част на ОА трябва да се съдържа конкретика относно всички релевантни факти към престъпното деяние и всяка неточност по фактите води до невъзможност на обвиняемото/подсъдимото лице да разбере в извършването на какво престъпно деяние е обвинено и как да организира защитата си.

Първоинстанционният съд е констатирал неясноти и двусмислие относно отправените закани, от страна на подсъдимия, към пострадалия и неговата дъщеря, които неясноти се съдържат и в обвинителния диспозитив на ОА, и в неговата обстоятелствена част. Една от заканите категорично е свързана с личността на пострадалия В. В. Т.: „Теб ще те уморя…“ и може да се възприеме като закана с убийство. Има други закани, свързани с личността на дъщерята на Т. – В. В. Т.: „Край с дъщеря ти край“; „Заклевам се тя ще умре“; „Тя умира хвана ли е разбираш ли умира“; „Ще я намеря ще се поеви и ще я одера жива кълна се“; „Поправи си грешката ще оставиш Ю. без майка“;

„Умнико дъщеря ти преключи издирват е най големите зверове в С. намерят ли е ще ми я доведът осакатена а ас ще я довърша“. Има и закани, отправени към личността и на двете пострадали лица – Т. и дъщеря му: „Ще ви извадя сърцата и на теб и на дъщеря ти“; „ще ви платя заедно с ковчезите“; „ ...ще ви исколя до един мамичката ви ще еба“.

Независимо от съдържанието на отправените закани, за всички деяния е посочено, че подсъдимият се е заканил с убийство на В. В. Т. и на неговата ближна - дъщеря му В. В. Т.. Така формулирано обвинението действително не е прецизно и не е ясно. Както е посочил и първоинстанционният съд, не може да се разбере коя е заканата с убийство към В. В. Т. с думите : „Край с дъщеря ти край“; „Заклевам се тя ще умре“; „Тя умира хвана ли е разбираш ли умира“;

3

„Ще я намеря ще се поеви и ще я одера жива кълна се“; „Поправи си грешката ще оставиш Ю. без майка“; „Умнико дъщеря ти преключи издирват е най големите зверове в С. намерят ли е ще ми я доведът осакатена а ас ще я довърша“. Аналогично е неясното съдържание на обвинението за деянието закана с убийство към ближната на В. Т. с отправени към него думи : „Теб ще те уморя…“.

Описаните в заключителната част на ОА деяния не съответстват на правната норма на чл.144 от НК. Според основния състав са разграничени в алтернативна обвързаност престъпните действия – който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или който се закани на другиго с престъпление против личността на неговите ближни. Следва да се прецизира обвинението, като се разграничат деянията, относими към личността на В. Т., от деянията, относими към личността на дъщеря му, и от деянията, относими и към двамата.

От съдържанието на фактите, описани в ОА, също не може да се установи с кои действия, прокурорът е приел, че подсъдимият е отправил закани с убийство към В. Т., с кои действия подсъдимият е отправил закани с убийство към ближната на Т.- дъщеря му В. В. Т., и с кои действия са отправени закани към двамата, като всяко деяние следва да е индивидуализирано по време, място и начин на извършване.

Именно по тези съображения първоинстанционният съд е приел, че обвинението не е прецизно и съдържанието на ОА не съответства на закона.

Тези изводи са правилни и се споделят от въззивната инстанция.

В този смисъл, въззивният съд приема, че определението на районния съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, е правилно и следва да се потвърди. Действително е допуснато процесуално нарушение, което е съществено, ограничаващо правото на подсъдимия на защита и пълноценно участие в производството, и това процесуално нарушение е отстранимо. Въззивната инстанция намира, че констатациите на районния съд за неясноти и неточности в обвинителния акт са правилни, както и изводът, че те представляват съществено процесуално нарушение, тъй като не отговарят на изискванията на закона за съдържание на акта, препятстват възможността на подсъдимия да научи въз основа на кои факти се гради обвинението и затрудняват съда да провери фактическата им обоснованост. Нарушението е отстранимо чрез връщане на делото на прокурора, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован, законосъобразен и правилен, и следва да бъде потвърден.

Въззивният съд приема, че не следва да се произнася по възражението в частния протест по въпроса за отвод на прокурора, т.к. макар и същият да е засегнат в атакуваното определение, то той не е от посочените в закона основания за прекратяване на съдебното производство и на следващо място – няма искане по делото за отвод на прокурора, за да е необходимо съдът да се произнася и това произнасяне да е в обсега на въззивната проверка.

Водим от горното и на основание чл.345 във вр. чл.249, ал.3 от НПК, Плевенски Окръжен Съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 731/31.03.2025 г., постановено по НОХД № 2357/2024 г. по описа на ПлРС, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП-Л. за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия.

Определението не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5