Акт № 526 от 11.11.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- 1387/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.1, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.4, б."а" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 526 гр. Ловеч, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20264310101387 по описа за 2026 година
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Районен съд-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, район „Триадица“, бул.“България“№81 В, представлявано от Управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т. срещу А. Л. Р. ***, в която изтъква, че във връзка с Разпореждане №8264 от 26.06.2026 год. по Ч.гр.дело №1800/2026 год. по описа на РС-гр.Пазарджик, получено на 01.07.2026 год., с което са уведомени, че длъжникът А. Л. Р., с ЕГН-********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : ********* упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника А. Л. Р., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : ********* вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №1800/2026 год. по описа на РС-гр.Пазарджик и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
При разглеждане на настоящото производство, моли съда да приеме от фактическа страна следното : На 12.04.2021 год. длъжникът А. Л. Р., ЕГН-********** е сключил Договор за потребителски кредит № 684250 със „Стик-Кредит"АД, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска по 200 лева в срок до 12.05.2021 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен 1 процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Цитира чл.9 ЗПК, съгласно който договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №684250 на 12.04.2021 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Позовава се на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, регламентираща, че договорът следва да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Счита, че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в Раздел „Неустойки" от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено „Стик- Кредит"АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.
Горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето 2 на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Заявява, че дори и съда да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Твърди, че ответникът А. Л. Р., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023 год. „Стик- Кредит"АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение №1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение №123/24.06.2009 год. по т.дело №12/2009 год., II т.о., ВКС, Решение №3/16.04.2014 год. по т.дело №1711/2013 год., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 год. по т.дело №2352/2013 год., II т.о., ВКС).
Ответникът А. Л. Р., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящият момент задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, намира, че съдът следва да приеме за установено, че ответникът А. Л. Р., ЕГН-********** дължи на „АПС Бета България“ЕООД, с ЕИК : ********* парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното 3
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното Ч.гр.дело № 1800/2026 год., а именно сумата в размер общо от 102.26 евро, формирана както следва :
1/.главница в размер на 102.26 евро,
2/.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление на МС №426/18.12.2014 год. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, Раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Пояснява, че за периода от 13 март 2020 год. до 13 юли 2020 год. законна лихва за забава по Договора за кредит не е начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България"ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 102.26 евро срещу ответника А. Л. Р., ЕГН-**********.
Ищецът моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника А. Л. Р., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България", с ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап. 3, представлявано от юрисконсулт С. К., сумата в размер общо от 102.26 евро, формирана както следва :
1/.главница в размер на 102.26 евро;
2/.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
На основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 25.56 евро, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро, съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Моли съда да осъди ответника А. Л. Р., ЕГН-********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по Ч.гр.дело №1800/2026 год. по описа на РС-гр. Пазарджик и по настоящото производство на обща стойност от 138.51 евро.
4
В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника А. Л. Р., в който той твърди, че предявеният срещу него иск е изтекъл по давност.
Сумата е върната в срок. Пояснява, че е със 100% ТЕЛК и има множество здравословни проблеми. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.
В съдебно заседание ищецът „АПС Бета България"ЕООД, редовно призован, не изпраща представител, но представя писмено становище по ЕПЕП вх.№13222/09.10.2026 год., в което чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Т., заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства. Във връзка с искането на ответника за участие в информационна среща по медиация изтъква, че е налице обективно невъзможност, по смисъла на чл.140а, ал.2, т.5 от ГПК, за участието на ищеца в медиация поради естеството на дейността му, тъй като участието в информационна среща по медиация изисква лично и активно включване на страните в преговорен процес, което е несъвместимо с модела на работа и правомощията на колекторските дружества, които обикновено действат по договор за цесия или възлагане, при който комуникацията и отношенията с длъжника вече са били изчерпателно водени, не разполагат с организационна структура или процедура, позволяваща реално участие в лични срещи за всеки отделен случай /особено при множество висящи дела/. Пояснява, че преди предявяване на настоящия иск „АПС Бета България"ЕООД е предприело многобройни опити за доброволно уреждане на задължението, включително чрез изпращане на покани и уведомления, провеждане на комуникация по телефон, ел.поща или писмена кореспонденция, предоставяне на възможност за извънсъдебно уреждане. Всички тези действия не са довели до доброволно изпълнение от страна на длъжника, което обосновава, че са проведени безрезултатно преговори по смисъла на чл.140а, ал.2, т.7 от ГПК. Следователно счита, че няма разумно основание да се изисква повторен опит за преговори в рамките на медиация, при положение, че ищецът е изчерпал възможностите за доброволно разрешаване на спора още преди съдебната фаза.
Разпечатката съдържа 38 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cac1237c-20c8-4869-a716-7c451f92f808