Определение № 137 от 28.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Стара Загора, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500062 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274-279 във вр. с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано е по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.248, ал.1, пр.1 във вр. с чл.259, л.1 от ГПК частна жалба вх.№ 34347/14.11.2025г. от ответника /юридическото лице/ „С.-К.“ АД, гр.Ш. против изцяло негативното за него постановеното в з.з. Определение № 3189/04.11.2025г. по приключеното гр.д.№ 4448/2024г. по описа на РС- гр.С.З., с което е била отхвърлена напълно Молбата му вх.№ 27259/09.09.2025г. за изменение на постановеното първоинстанционно Решение № 805/14.08.2025г. по делото в частта му относно присъдените разноските на ищеца /ч.въззиваем/, като неоснователна и недоказана. Частният жалбоподател счита, че обжалваното от него първоинстанционно Определение било напълно неправилно и незаконосъобразно, като излага своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли да бъде отменено това атакувано Определение на РС, като моли настоящия въззивен съд да измени постановеното първоинстанционно Решение в частта му за разноските в доста по- нисък минимален размер, със съответните законови последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът /пълнолетният български гражданин/ Д. Х. Д. от гр.С.З. е представил писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 31301/17.10.2025г., в който възразява против направените в ч.жалба твърдения и оплаквания, счита присъдения размер в постановеното първоинстанционно Решение на напълно обоснован от фактическа и правна страна с оглед международните и националните законови и вътрешни актове, изцяло съобразен с естеството на спора и извършената от пълномощника му - адвокат фактическа и правна дейност. Поради което моли ч.жалба да се остави напълно без уважение, като се потвърди изцяло атакуваното с нея първоинстанционно Определение на РС- С.З..

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, 1 мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение, материалите от първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /ответник/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, като настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано, законосъобразно и правилно е приел, че посочените декларирани, плетени и поискани разходи в размер на процесната сума за адв. хонорар в размер на присъдените и оспорени 800 лв. се явява напълно съотносим с актуалния текст на чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАС за възнаграждения за адвокатска работа за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело, като в този процесен случай очевидно адв.възнаграждение е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 и/или по чл.8 от Наредбата. Още повече, че с оглед материалите по приключеното първоинстанционно гр.дело, работата на пълномощника - адвокат очевидно е включвала и проведена консултацията със съответната ищцова страна, запознаване с договора му за потребителски кредит, съставянето на първоначално подадената Искова молба пред първоинстанционния съд и писмено Становище за насроченото ОСЗ по делото. Поради което нъстоящия въззивен съд счита, че присъденото адв. възнаграждение в пълния му размер от заплатените, претендирани и платени 800 лв. напълно съответстват на количеството, качеството, фактическата и правната сложност на вложения от адвоката квалифициран юридически труд.

В тази именно връзка съдът счита, че въпреки незадължителния за съда и за страните вътрешен акт на адвокатурата/Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“, актуализирана в Д.В. бр.14/2025г.) и задължителното за страните по делото и за националните съдилища в Република България Решението на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 25.01.2024г. по приключеното дело C-438/22, съгласно което посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за някакъв техен общ ориентир. Още повече, че както първоинстанционния РС- С.З., така и настоящия въззивен ОС- С.З. напълно се съобразяват с ДР на Наредба № 1/2004г. относно уредените в нея критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, като и двата съда очевидно и безспорно са взели предвид вида на правния спор, материалния интерес по делото, вида и количеството извършена работа от пълномощника 2 на ищеца - адвокат и преди всичко фактическата и правна сложност на самото вече окончателно приключено първоинстанционно гр.дело. В същия общ фактически и правен смисъл са и Решение на Съда от 13.07.2023г. по дело C35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21.03.2024г. по дело С-417/22 на СЕС, с които се съобразява и настоящия въззивен съд, който подробно и задълбочено изследва като основен критерий при определяне разноските по дело, като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

Всичко гореизброено в своята съвкупност налага единствения възможен и доказан фактически и правен извода, че справедливият размер на процесното адвокатско възнаграждение е в присъдения му пълен размер от 800 лв. и е напълно съобразен, като ориентир с разпоредбите на актуалните текстове на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, бр.14/2025г.).

Предвид гореизложеното въззивният ОС- С.З. намира обжалваното Определение на РС- С.З. за напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.273, чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният ОС- С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 3189/04.11.2025г. по гр.д.№ 4448/2024г. по описа на РС- гр.С.З..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3