Решение № 1081 от 23.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Бургас, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501141 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ответницата В. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. И. КирязоваКожухарова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев “ № 22 срещу решение № 869 от 25.04.2023г., постановено по гр. дело № 4351/2022 г. по описа на Районен съдБургас, в осъдителната му част, с която въззивницата - ответница е осъдена на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на ищеца Р. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживени душевни страдания, в резултат на престъплението по чл.182, ал.2, вр. с чл.26 от НК, за което тя е осъдена с влязла в сила присъда по НЧХД № 4218/2019г. на РС Бургас, а именно – че през периода 06.04.2019г. – 07.09.2019г., при условията на продължавано престъпление като родител на малолетната С. Р. П.а не е изпълнила съдебното решение по гр. дело № 6115/2014г. на РС Бургас, относно личните контакти на бащата с детето, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата 216.67 лв. разноски по делото, като със същото решение ответницата е осъдена да заплати в полза на РС-Бургас държавна такса в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивницата счита, че за да постанови акта си районният съд е взел предвид единствено показанията на свидетеля на ищеца и е стигнал до извода, че в резултат на неосъществявани контакти с детето си последният се е затворил, не излизал с приятели, отказвал ангажименти по сватби и кръщенета и бил много тъжен, без да взема предвид представения протокол от 24.03.2022г. по гр.д. 8675/2021г. по описа на БРС и удостоверението от Младежки културен 1 център-Бургас, установяващи заетостта му и ангажиментите му, свързани с различни участия и пътувания зад граница. На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 300 от ГПК, без да съобрази, че ответницата, макар с присъда от 17.07.2020г. по НОХД № 4218/2019г. по описа на БРС да е призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26 от НК, е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК с налагане на административно наказание. Изразява се и недоволство, че съдът не е взел предвид и представената по делото присъда по НОХД №1709/2020г. на БРС, с която е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26 от НК за периода от 21.09.2019г. до 31.08.2020г.

На следващо място се сочи, че въпреки множеството представени доказателства съдът неправилно е счел, че ответницата не е ангажирала доказателства за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Твърди се също и, че съдът е допуснал процесуално нарушение, допускайки до разпит само искания от ищеца свидетел и отказвайки да разпита свидетелите, водени от ответницата, което е довело до нарушаване на правото й на защита. Въззивницата счита също, че в съдебното решение не става ясно как съдът е определил размера на присъденото обезщетение, позовавайки се на съдебна практика по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че размера на така определеното обезщетение от 1000лв. е несправедлив и необоснован, и дори да е приеме, че ответницата следва да дължи обезщетение, то същото е необходимо да се определи в значително по-нисък размер.

Заявява, че се придържа и към аргументите, изложени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, като при условията на евентуалност намаляване на размера на обезщетението и присъждането на такова по справедливост. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции. Представя присъда по НОХД №1709/2020г. на БРС. Направено е доказателствено искане за разпит на един свидетел, което е оттеглено в съдебно заседание.

В съдебно заседание, въззивницата чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение в уважената му част, като в случай, че съдът прецени, че искът е основателен моли за определяне на обезщетение в размер по справедливост. Претендира присъждане разноските по делото.

В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец Р. П. П., чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. К. е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в която са оспорени изложените в нея доводи за немотивираност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Счита, че обжалваното решение изцяло кореспондира със съдебно решение № 9 от 02.02.2018г. по гр.д.№ 1144/2017г., трето г.о. на ВКС. Излага, че е доказана причинно-следствената връзка между поведението на ответницата и настъпилите увреждания, претендирани от ищеца, независимо, че стойността им е присъдена частично като размер. Сочи, че приложението на привилегированата разпоредба на чл. 78а от НК не изключва наличието на извършено противоправно деяние.

Счита, че въпреки недопускането до разпит на свидетелят, поискан от ответницата, видно от съдебният протокол, с който доклада е приет, тя не направила в съдебно заседание искане за събиране на гласни доказателства.

Възразява против приемането като доказателства на приложеното към жалбата копие от присъда по НОХД №1709/2020г. на БРС, тъй като същата не е влязла в законна сила и вече е представена в първоинстанционното производство. По изложените в писмения отговор съображения се иска жалбата да се остави без уважение, а решение в атакуваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските по делото съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемият, чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор, като заявява, че счита за справедливо по размер определеното от районния съд обезщетение, съобразно с чл. 52 от ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението 2 в обжалваната му част и присъждане на разноските за въззивното производство съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувани по исковата молба на Р. П. за осъждане на ответницата –негова бивша съпруга В. Ч. да му заплати обезщетение в размер на 3000лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, причинени му за периода от 06.04.2019г. до 07.09.2019г. поради това, че при условията на продължавано престъпление, като родител на малолетното дете, ответницата не е изпълнила съдебно решение № 2413 от 15.12.2014г. по гр. дело № 6115/2014г. на РС Бургас, относно осъществяване на личните контакти на бащата-ищеца с дъщеря му – престъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26 от НК, за което ответницата е призната за виновна с влязла в законна сила на 13.07.2021г. присъда № 104 от 17.07.2020г., постановена по НЧХД № 4218/2019г. на РС Бургас.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето С. Р. П.а, родено на 21.07.2009г. по време на съвместното им съжителство, като сочи,че с решение от 15.12.2014г. по гр.д. №6115/2014г. по описа на БРС упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Сочи се, че до ноември 2016г. майката е спазвала така определения режим, като след това същата е започнала да препятства контакта му на детето, в т.ч. и целенасочено да манипулира детето срещу него. Излага се, че ответницата се е възползвала от способите на ЗЗДН и с помощта на служителите на Д“СП“- Бургас е препятствала възможността на бащата да осъществява определения от съда режим на лични отношения с дъщеря си.

Ищецът заявява, че не е спирал да търси контакт с детето си по всякакви начини, като в крайна сметка е поискал защита на правата си чрез подаване на тъжба до съда, по която е е било образувано НЧХД 4218/2019г. по описа на БРС. Същото е приключило с влязла в законна сила присъда на 13.07.2021г., с която ответницата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.182, ал. 2, предл. второ вр. с чл. 26 от НК, за това, че за периода от 06.04.2019г. до 07.09.2019г. не е изпълнила съдебното решение по гр.д.

6155/2014г.по описа на БРС за режима на лични отношения на детето с бащата, като на основание чл. 78а от НК същата е освободена от наказателна отговорност на наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. Твърди се,че за посочения шестмесечен период ищецът е променил поведението си, затворил се е в себе си, като това била рязка промяна довела го до сериозен психически срив, претърпял е множество болки и страдания, както физически, така и психически, чиято обезвреда търси, претендирайки от ответницата да му заплати обезщетение в размер на 3000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на сумата.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който е оспорила исковата молба и изложените в нея твърдения, че е манипулирала детето срещу ищеца, както и, че нейното поведение е причина за липсата на контакти на бащата с детето. Заявява, че същият многократно е сезирал различни институции срещу нея. Сочи, че счита иска за недоказан, оспорва се настъпване на описаните вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и твърдяното в исковата молба поведение на ответницата. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, по съображения, че с оглед неговото поведение детето е отказвало контакти с него, с искане за намаляване на обезщетението и определянето му по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като е присъдил в полза на ищеца обезщетение в размер на сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от подававане на исковата молба до окончателното й изплащане, като в 3 останалата част над уважения размер от 1000 лв. до претендирания от 3000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Предмет на въззивно обжалвано е първоинстанционното решение в осъдителната му част, като в останалата му част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените в жалбата доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

По делото е безспорно установено, че страните са родители на малолетното дете С. Р.

П.а, род. на 21.07.2009г. по време на съвместното им съжителство,като с решение № 2413 от 15.12.2014г., постановено по гр. дело № 6115/2014г. на РС - Бургас, влязло в сила на 12.06.2015г., упражняването на родителските права по отношение на С. е предоставено на ответницата, като на ищеца е определен режим на личните отношения с дъщеря му, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца – от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, както и денят, последващ всеки рожден ден на детето – от 08.00 часа до 17.00 часа на следващия ден, с преспиване.