Решение № 90 от 12.12.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100593 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба от 21.09.2021 г., подадена от И. К. П., ЕГН **********, с адрес: ....., срещу М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ..... Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 27, ал. 1, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за отмяна на дарение на недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект, представляващ масивна вилна сграда с разгъната застроена площ от 84 кв.м., строена през 1983 г., състояща се от: приземен етаж с пристройка, представляваща лятна кухня и склад, и етаж с тераса, като сградите са построени в северната част на имота, заедно с 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот VI-272 в квартал 20 от подробния устройствен план на вилна зона „...“, с. ..., ... целият с площ от 1075 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. 171-172, УПИ VII-общ, УПИ VII-271, терен за озеленяване и пл. № 281, всички в квартал 20 по плана на населеното място, оформено в Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 1628/27.12.2004 г., акт № 155, том 7, дело № 1408/2004 г. на Служба по вписванията С., както и обусловена от уважаването на горния иск претенция за връщане на описания недвижим имот след отмяна на дарението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (за правната квалификация на тази претенция – Решение № 24 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 974/2012 г. на IV г.о. на ВКС).

В исковата молба, уточнена в първото по делото открито съдебно заседание от 13.07.2022 г., ищецът твърди, че на 09.08.1978 г. придобил чрез покупка по реда на ЗСГ (отм.) гореописаното дворно място с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОНС-...№ 301, том 1, дело № 630/1978 г. на А. А.-С. районен съдия. След това, на ... г. ищецът сключил граждански 1 брак с Л.Г. Д.а-П.а, ЕГН **********, от който нямали деца, а бившата му към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело съпруга имала две деца от предходен брак, едното от които е ответникът. Впоследствие, през 1996 г. ищецът сключил Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан на 06.06.1996 г., том 1, партиден том 59, № 34, книга стр. 53 на Служба по вписванията С. със съсобственика си С. К.Д. и получил в дял вилна сграда с площ от 28 кв.м., състояща се от приземен етаж от лятна кухня и склад, и етаж от дневна, кухненски бокс и тераса, застроена в северната част на гореописаното дворно място, като дворното място останало съсобствено. След това, на 27.12.2004 г. е сключил договор за дарение по отношение на описания в исковата молба недвижим имот – 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот и строената в северната му част през 1983 г. масивна вилна сграда, с който договор надарил ответника. Твърди се още, че през 2020 г. отношенията на ищеца със съпругата му и с нейните синове станали нетърпими и той подал молба за развод, като бракът бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Ищецът твърди също, че имал влошено здравословно състояние и имал трайна нужда от издръжка, че е поискал от надарения - ответника заплащането на такава с нотариална покана от 08.06.2021 г., връчена на 21.06.2021 г. и че последният е отказал да я даде с ответна нотариална покана, изпратена до ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението на недвижимия имот, като заявява и обусловена от исканата отмяна на дарението претенция за връщане на полученото. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Възразява, че липсва трайна нужда от издръжка и че липсва покана до него за даване на издръжка, поради липса на представителна власт на лицето, изпратило нотариалната покана, приложено към исковата молба (последното е уточнение, направено с молба от 28.06.2022 г.). В писмения отговор се твърди, че ищецът съзнателно се е поставил в условията да иска разваляне на дарението, като е продал друг свой недвижим имот на цена десет пъти пониска от реалната. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност в случай, че се претендира издръжка за период по-дълъг от една година назад от подаването на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева за извършени подобрения и поддръжка на имота предмет на делото, който с определение от 18.02.2022 г. по делото не е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство и последното е разделено, като е постановено да се образува отделно производството по насрещния иск.

В открито съдебно заседание и с писмени бележки пълномощниците на страните подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба и в отговора.

По делото са събрани писмени доказателства, които съдът кредитира като автентични и верни. Направените в писмения отговор оспорвания на автентичността на документи и на съдържанието на официални документи, представени от ищеца, са оттеглени от ответника в проведените по делото открити съдебни заседания, с изключение оспорването на автентичността на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3690/10.08.2020 г. на 2 нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, но съдът остави без уважение искането за допускане на съдебно графическа експертиза и не откри производство по оспорването му, доколкото ищецът потвърди в съдебно заседание действията, извършени от адв. М., за които ответникът твърди, че са извършени без представителна власт поради неавтентичност на документа (че пълномощното не е подписано от ищеца). По делото са разпитани четирима свидетели, изслушана е съдебномедицинска експертиза (СМЕ), чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От страна на ищеца са дадени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег.

№ 1628/27.12.2004 г., акт № 155, том 7, дело № 1408/2004 г. на Служба по вписванията С., че ищецът и Л.Г. Д.а-П.а, ЕГН **********, са дарили на ответника недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект, представляващ масивна вилна сграда с разгъната застроена площ от 84 кв.м., строена през 1983 г., състояща се от: приземен етаж с пристройка, представляваща лятна кухня и склад, и етаж с тераса, като сградите са построени в северната част на имота, заедно с 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот VI-272 в квартал 20 от подробния устройствен план на вилна зона „...“, с. ..., ..., целият с площ от 1075 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. 171-172, УПИ VIIобщ, УПИ VII-271, терен за озеленяване и пл. № 281, всички в квартал 20 по плана на населеното място. Дарителите са си запазили правото на ползване върху недвижимия имот безвъзмездно и до края на живота, на който и да е от тях. Ответникът е приел дарението с благодарност и при току-що посоченото условие.

От Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОНС-.. № 301, том 1, дело № 630/1978 г. на А. А.-С. районен съдия се установява, че ищецът и третото за делото лице – С.К.Д., са придобили чрез покупка по реда на ЗСГ (отм.) правото на собственост върху гореописаното дворно място на 09.08.1978 г.

Установява се от Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан на 06.06.1996 г., том 1, партиден том 59, № 34, книга стр. 53 на Служба по вписванията С., че същият е бил сключен между ищеца и съсобственика му С. К. Д., като ищецът е получил в дял вилна сграда с площ от 28 кв.м., състояща се от приземен етаж от лятна кухня и склад, и етаж от дневна, кухненски бокс и тераса, застроена в северната част на гореописаното дворно място, като дворното място останало съсобствено, а страните са заявили, че не си дължат взаимно суми по уравнение на дяловете, като оценката на получената от ищеца сграда е по-ниска от тази на сградата, която е получил С. К. Д.

От Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца Изх. № РСЦ 20-УГ01-3496 от 12.08.2020 г. на СО, район „..“ се установява, че ищецът и Л.

Г. Д.а-П.а са съпрузи към 12.08.2020 г. По делото липсват доказателства за 3 това кога е сключен и кога е прекратен гражданският брак между последните, като прекратяването на брака не се установява с представеното от ответника споразумение, доколкото няма данни кога и дали то е одобрено от съда.

От Нотариална покана с рег. № 13520/08.06.2021 г., том 4, № 192 на нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, се установява, че на 08.06.2021 г. ищецът е изпратил до ответника същата, с която го е уведомил за трайната необходимост от получаването на ежемесечна издръжка в размер на 500 лева, както и че екземпляр от нея е връчен на ответника на 21.06.2021 г. Нотариалната покана е изпратена чрез адв. Н. И. М. от САК, упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3690/10.08.2020 г. на нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, като действията, извършени от адв. М. са и потвърдени от ищеца, в проведеното на 13.07.2022 г. открито съдебно заседание по настоящото дело.

В отговор на получената покана, ответникът е отказал да дава исканата издръжка, видно от Отговор на нотариална покана с рег. № 17224/08.07.2021 г., том 5, № 177 на нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС.

По делото са представени и приети като писмени доказателства медицински документи – ЕР № 176/25.01.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при V-та МБАЛ, гр. София, Епикриза по ИЗ № 35023 от стационарно лечение през периода 08.10.2019 г. - 12.10.2019 г. в Клиника „Вътрешни болести“ към „Военномедицинска академия“ - МБАЛ София, Амбулаторен лист № 1381/17.11.2020 г., Рецептурна книжка на хронично болния от 30.09.2019 г., Фискален бон за закупени лекарства от 13.05.2022 г.

(6 броя) за извършени плащания в общ размер от 65,48 лева, след приспадане на сумите, които се реимбурсират от НЗОК и от 12.06.2022 г. (7 броя) за извършени плащания в общ размер от 71,78 лева, след приспадане на сумите, които се реимбурсират от НЗОК. От същите, както и от заключението на неоспорената от страните и приета по делото СМЕ се установява, че ищецът страда от различни по характер заболявания със значителна давност на клинична изява, които имат хроничен характер на протичане и необратимо развитие, като независимо от системното адекватно медикаментозно лечение, рехабилитация и спазване на диетичен режим, не може да се постигне излекуване и същите причиняват на ищеца затруднения в ежедневните грижи за самообслужване. ТЕЛК при преосвидетелстване на ищеца е определил 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидизация - 11.11.2004 г. и с пожизнен срок на определения процент трайно намалена работоспособност.

Относно актуалното здравословно състояние на ищеца, в откритото съдебно заседание, проведено на 10.11.2022 г. вещото лице заяви, че мозъчната атрофия, не води до деменция, води до интелектуален дефицит.

Няма мускулна скованост. Няма припадъци, не са регистрирани такива в цялата медицинска документация. Няма проблеми с общуването, говорът е малко забавен, но е точен, контактен и адекватен. По отношение на всички зададени въпроси и при контакта между вещото лице и ищеца, последният е давал адекватни отговори, ориентиран за време, място и за собствената си личност. Поради това, съдът остави без уважение искането на ответника за допускане на съдебно-психиатрична експертиза. От медицинската 4 документация, писменото заключение на СМЕ и заявеното от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание се установява, че ищецът не страда от деменция, няма паметови нарушения (което изрично е заявено от допуснатия на ищцовата страна свидетел В. П.), не е безпомощен и не се налага да бъде настаняван в дом за възрастни хора, въпреки напредналата му възраст и заболяванията, от които страда. Ето защо, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля В. С. в частта им, в която същият заявява, че ищецът не помни кога и какви хапчета пие, че не може да си сготви и че са проверявали да го настанят в дом за възрастни хора, за което цената била 1500 лева месечно, доколкото в тази си част те са в рязко противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Дори в бъдеще да възникне подобна необходимост, ищецът си е запазил доживотно правото на ползване върху два недвижими имота (единият, от които в гр. С., в който живее понастоящем), които биха могли да бъдат отдавани под наем с цел покрИ.е на подобен разход, ако се наложи.