Решение № 56 от 15.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Благоевград, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Н. Г. С. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Частно наказателно дело № 20221200200149 по описа за 2022 година

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано на основание чл.15 във вр. с чл.16 от ЗПИКонфОтнНалФС във връзка с получено в БлОС решение на несъдебен орган във ФРГ – гр. Залцгитер, Специална служба „Обслужване на гражданите и за реда“, Градска служба по реда, с което на българския гражданин В. К., роден на 16.08.1985 год. в гр.

Симитли и с последен известен адрес в с. Крупник, общ. Симитли, ул.

„Кокиче“ №20, е наложена финансова санкция. Искането на изпращащата държава, както и удостоверението по смисъла на чл.4 във вр. чл.2 от ЗПИКонфОтнНалФС, са с надлежен превод на български език.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява становище, че на база съдържанието на представеното удостоверение и при съпоставка с българската правна уредба, не може да се направи извод за наличието на правна норма, санкционираща такова нарушение в страната ни.

Не са налице и основанията по чл.14 от ЗПИКонфОтнНалФС, доколкото от немската страна не е отбелязано, че са касае за престъпление или нарушение, за което двойната наказуемост не е необходима. В този смисъл прокурорът 1 пледира за постановяване на отказ от признаване на изпълнението на представеното от немската страна решение.

Засегнатото лице се явява лично пред окръжната инстанция и пледира да не бъде признавано решението на немската страна, защото не се чувства виновен. Съображенията му са, че е изпълнявал задълженията си съобразно указаното от наелата го фирма.

Окръжният съд, след като съобрази представените по делото писмени доказателства и съображенията на страните относно липсата на предпоставките по ЗПИКонфОтнНалФС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение на несъдебен орган във ФРГ – гр. Залцгитер, Специална служба „Обслужване на гражданите и за реда“, Градска служба по реда, на българския гражданин В. К. е наложена финансова санкция за нарушение на изискването за регистрация при изпълнение на дейност по армироване на гараж на частен жилищен дом в 38304 гр. Фюмелзе, „Имклайнен хорн“ 19 – новозастроен район. Решението е постановено на 04.11.2020 год. и влязло в сила на 10.12.2020 год. Наложената глоба е от 1 000 /хиляда/ евро, към която са присъединени и разноските от производството в размер на 53,50 евро.

Подробно е описано извършеното административно нарушение, свързано с липсата на регистрация от българския гражданин за извършваната от него дейност, включително и като стопанска такава. Посочени са и конкретните правни норми от съответните нормативни актове в Германия, които в случая са нарушени.

Производството пред несъдебния орган се е развило като писмена процедура и на санкционирания е разяснено правото да обжалва решението, както и сроковете от това, видно от отразеното в б. „з“ от удостоверението.

При така установеното от фактическа страна, Окръжният съд прави следните правни изводи:

За да признае наложена на български гражданин финансова санкция от несъдебен орган в друга държава, членка на ЕС, следва да бъдат налице предпоставките по чл.30 от ЗПИКонфОтнНалФС. Според разпоредбата на чл.10 от с.з. безспорно главна и задължителна предпоставка за уважаване на искането на издаващата страна за признаването и изпълнението на наложена на български гражданин /или на лице с постоянно пребиваване в страната ни/ 2

„финансова санкция“, е представянето на удостоверение по смисъла на чл.4 от ЗПИКонфОтнНалФС, с надлежен превод на български език. Същото е предвидено в разпоредбите на Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация и разполага със задължителните реквизити и данни по образец, съгласно Приложенията от ЗПИКонфОтнНалФС. Представеното от Федерална Република Германия удостоверение отговаря на посочените критерии и освен това е с надлежен превод на български език. Същото освен това е издадено от несъдебен орган на държава, членка на ЕС и са попълнени надлежно всички изискуеми графи от същото. Ясно и разбираемо са описани извършените от българския гражданин К. действия на територията на ФРГ, които съобразно вътрешното и законодателство представляват административно нарушение. Посочени са и изпълнените процедури спрямо санкционираното лице, надлежно уведомено за възможността да обжалва решението и сроковете за това.

Разпоредбата на чл.30 от ЗПИКонфОтнНалФС посочва основанията, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решение за финансова санкция, издадено от друга държава, членка на ЕС.

Едно от изискванията е деянието да представлява престъпление или нарушение и по българското законодателство. Изключенията се отнасят за деянията, изброени в чл.14, ал.2, т.1-32 от ЗПИКонфОтнНалФС, при наличието на които двойна наказуемост не е необходима. Последните изключения не са посочени като основание от немската страна. Отделно от това в разглежданият казус описаното поведение на К. не може да бъде подведено в хипотезата на която и да било правна норма с наказателен или административно-наказателен характер. В българското законодателство липсват изисквания за регистрация на физическо лице в сферата на зидарството и бетоностроителството, при неизпълнение на които да се следват санкции от страна на държавата. При направените от съдебния състав справки се установи, че изискванията за лицензиране се отнасят само за юридически лица в Камарата на строителите в България. Липсват санкционни норми както в общите изисквания на КТ, така и в специалния ЗУТ. Не са налице предпоставките, посочени и в специалния Закон за занаятите.

При това положение и с отчитане на обстоятелството, че деянието, извършено от К. на територията на ФРГ, не попада в изключенията, изброени 3 в чл.14, ал.2 от ЗПИКонфОтнНалФС, когато двойна наказуемост не се изисква и освен това не представлява административно нарушение или престъпление според българското законодателство, може да се заключи, че е налице отрицателна предпоставка за признаването и изпълнението на представеното пред българския съд решение.

Водим от горното и на основание чл.16, ал.7, т.2 във вр. с чл.30, ал.1 от ЗПИКонфОтнНалФС, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО н а решение за налагане на финансова санкция в размер на общо 1 053,50 евро, издадено от несъдебен орган във ФРГ – гр. Залцгитер, Специална служба „Обслужване на гражданите и за реда“, Градска служба по реда, спрямо българския гражданин В. К., роден на 16.08.1985 год. в гр. Симитли, обл. Благоевградска и прекратява производството по делото.

Незабавно да се уведомят компетентния орган на издаващата държава за постановеното решение, както и Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок считано от днес пред Софийския апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4