Определение № 1076 от 25.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. Стара Загора, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500584 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.418, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законните си представители: Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В.–прокурист, действащи заедно чрез адв. Д. М., срещу разпореждане № 798/20.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 601/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта му, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 360 лв. - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Претендира за отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по ч.гр.д.№ 584/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „Ю.Б.” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за няколко отделни вземания, произтичащи от договор за кредит – главница, договорна лихва, мораторна лихва, разходи за уведомяване, като заявлението е отхвърлено единствено по отношение на 1 сумата от 360 лв. - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

От представеният към заявлението договор за издаване на кредитна карта е видно, че вземанията произтичат от сключен между „Ю.Б.“ АД и „М.А.Т.“ ЕООД, ЕИК № *** договор за издаване на кредитна карта от 27.04.2022 г., по силата на който банката е предоставило на длъжника „М.А.Т.“ ЕООД кредит под формата на револвиращ кредитен лимит във връзка с професионалната/служебна дейност на длъжника, а от своя страна последният се задължил да връща предоставеният му кредит под формата на минимални месечни погасителни вноски, в определен срок, като заплати на кредитора и възнаградителна лихва. Като солидарен съдлъжник по договора се е задължил управителят на „М.А.Т.“ ЕООД и едноличен собственик на капитала на дружеството – А. Ш.. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с връчването на кредиторовото изявление на длъжника от частен съдебен изпълнител.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за сумата от 360 лв. - разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Приел е, че вземането не произтича от договора за кредит или приложимите за него общи условия, т.к. не е предвидено в тях, както и, че претенцията за разходите за уведомяване противоречи на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

Разпоредил е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за останалите вземания, включващи главница, договорна лихва и мораторна лихва, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, и разноските в заповедното производство за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение по съразмерност на уважената част от заявлението.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се преценява за основателна, по следните съображения:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона, морала или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят не е основал на договор за потребителски кредит, т.к. длъжници са юридическо 2 лице - търговец и физическо лице, което при сключването на договора действа в тясна връзка с професионалната дейност на търговеца като негов управител и едноличен собственик на капитала, поради което за него не следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

С оглед на това изводите на заповедния съд, че искането противоречи на нормата на чл.33, ал.1 от Закона за защита на потребителите са неправилни, т.к. посредством тази норма законът урежда защита на правата на потребител – страна по банков кредит, а тя не намира приложение към настоящия казус.

Неправилни са и другите решаващи изводи на заповедният съд, а именно че договорът за издаване на кредитна карта и приложимите към него общи условия не предвиждат право на кредитора да получи възстановяване на разходите си за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на договора.

В чл.19.2.3. от ОУ е предвидено, че в случаите на 19.2.1 – непогасяване на минимални погасителни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението по договора за изцяло предсрочно изискуемо и да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК и да се снабди с изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните си книги, и да пристъп и към принудително събиране на вземането.

Чл.19.3 предвижда, че клиентът, съдлъжникът и поръчителят се задължават да покрият всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на банката.

Тълкуването на цитираните текстове на ОУ обуславя извод, че разходите за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от договора за издаване на кредитна карта, представляват евентуални разходи за принудително изпълнение в случай на съдебни искове за изплащане на претенциите на банката.

Оттук следва и изводът, че задължението на кредитополучателя и солидарния съдлъжник за заплащане на направените от банката разходи за уведомяване произтичат от договора за издаване на кредитна карта и приложимите към него общи условия, и същото е надлежно удостоверено в представеното извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.” АД.

Ето защо въззивният съд намира, че са налице всички законови предпоставки за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за вземането й от 360 лв. – разходи за уведомяване.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката срещу солидарните длъжници „М.А.Т.“ ЕООД и едноличен собственик на капитала на дружеството – А. Ш. за сумата от 360 лв. – разходи за уведомяване, както и съразмерната част от разноските за платена държавна такса от 6,12 лв.

3

Относно разноските:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател, т.к. настоящото производство се развива едностранно и причината за образуването му не се дължи на процесуално поведение на длъжника.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 798/20.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 601/2025г. по описа на Районен съд – Раднево в частта му, в която е отхвърлено заявлението на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законните си представители: Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В. – прокурист, действащи заедно чрез адв. Д. М., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „М.А.Т.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от законния си представител А. Ш., и А. Ш. ЕГН – **********, с настоящ адрес: гр. П., ***, за сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължима при условията на пасивна солидарност, както и за сумата от 6,12 лв. /шест лева и дванадесет ст./– съдебни разноски в заповедното производство за платена държавна такса по съразмерност, вместо което РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законните си представители:

Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В. – прокурист, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и електронен изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „М.А.Т.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от законния си представител А. Ш., и А. Ш. ЕГН – **********, с настоящ адрес: гр. П., ***, за сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ - разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и за сумата от 6,12 лв. /шест лева и дванадесет ст./ – съдебни разноски в заповедното производство за платена държавна такса по съразмерност.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Раднево за фактическото издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и електронния изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5