Решение № 992 от 30.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Плевен, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430100520 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Р. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, чрез адв. М.И., вписан в АК-Плевен, с личен номер ***, с адрес на адвокатска кантора ***, против ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителите *** заедно и поотделно и ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ***, начин на представляване от всеки двама ***, действащи заедно или от всеки изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист, в която се твърди следното : по депозирано от *** заявление по чл.417 от ГПК срещу В. Р. М. е издаден изпълнителен лист от 16.11.2011 г. по ч.г.д. №7266/2011 г. по описа на ПлРС, за сумата от 2558,89 лв. за главница с договорна лихва за 82,82 лв. за периода 29.10.2008г. до 13.11.2011г. и наказателна лихва в размер на 966,27 лева за периода: 2910.2008г. до 13.11.2011г. и законната лихва върху главницата от 14.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата 72,16 лв. за деловодни разноски и 297,89 лв. за адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от Договор за 1 издаване на кредитна карта VISA Electron, Visa Mastercard, c който на кредитополучателя е отпуснат кредит е 2 000 лева кредитен лимит. С Договор за цесия от 06.12.2013г. *** е прехвърлила вземането си на *** с ЕИК ***.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора ***, е образувано изп.д. №830/2012 г. по описа на ***, с рег.№756 на КЧСИ, по което като взискател на 12.03.2014г. е конституиран ***. Изпълнителното дело е било прекратено по молба на взискателя на 15.08.2019г., на основание чл. 433 ал.1, т.2 от ГПК.

На обратната страна на изпълнителния лист е отбелязано от ЧСИ, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 03.10.2012 г., а последното изпълнително действие е извършено на 27.05.2015 г. На посочената дата на последно изпълнително действие 27.05.2015г. е подадена молба от взискателя за справка в НАП на името на длъжника.

Въз основа на същия изпълнителен лист от 16.11.2011 г., издаден по Ч.Г.Д. №7266/2011 г. по описа на ПлРС, е образувано ново изп.д.№706/2019г. по описа на ***, е рег.№756 на КЧСИ, е взискател ***, като молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 15.08.2019г. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен размер на вземането, чието принудително събиране се иска, нито съдържа данни за приложения изпълнителен лист.

По това изпълнително дело от взискателя са направени искания за следните 2 /две/ изпълнителни действия: 1. За извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с молбата за образуване на изпълнителното дело. По това искане не е внесена такса и опис е насрочен, но не е извършен. 2. Запор на МПС от 05.03.2020г., по който от Сектор Пътна полиция на МВР е изпратен отговор от 02.04.2020г. до ЧСИ, че това МПС не е собственост на В. Р. М.. Към отговора е приложена справка, видно от която посоченото в запорното съобщение МПС е собственост на трето лице.

Изпълнителното дело е било прекратено поради перемпция на основание чл.

433, ал.1, т.8 от ГПК на 15.12.2021г.

Въз основа на същия изпълнителен лист от 16.11.2011 г., издаден по Ч.Г.Д. №7266/2011 г. по описа на ПлРС, е образувано ново изп.д.

№20217560400835/2021г. по описа на ***, с рег.№756 на КЧСИ, с взискател ***, като молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 2

15.12.2021г. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че актуалният размер на задължението към 08.12.2021г. е 0, от които главница в размер на 0, лихви в размер на 0, разноски в размер на 0 и такси в размер на 0.

Молбата не съдържа данни за приложен изпълнителен лист.

По това изпълнително дело е наложен запор върху 2 /две/ банкови сметки, по които В. Р. М. получава трудовото си възнаграждение и издръжка за дете.

В периода от последното изпълнително действие по изп.д. №830/2012 г. по описа на ***, извършено на 27.05.2015 г., до молбата за образуване на изп. д. №20217560400835/2021г. по описа на ***, подадена на 15.12.2021г., е която е поискан запор на банкови сметки, е изминал период от повече от 5 години.

Отделно от това, видно от документите по изп.д. №830/2012 г. и от направеното отбелязване от частния съдебен изпълнител на обратната страна на молбата за образуване на изпълнителното дело, последното валидно изпълнително действие по делото е наложен запор на МПС на 24.10.2014г. На посочената дата на последно изпълнително действие 27.05.2015г. е подадена молба от взискателя за справка в НАП на името на длъжника.

Заявява се, че по изп. д.№706/2019г. по описа на *** не са извършени изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е в цитираното Тълкувателно решение, че давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от 3 проданта или на плащания от трети задължени лица.

Заявява се, че не може да се приеме, че давността е била прекъсната с налагането на запор на автомобил със запорно съобщение на съдебния изпълнител от 05.03.202Ог. по изп.д.№706/2019г. по описа на ***. Това е така, т.к. от постъпилата справка за регистрацията на МПС е видно, че същото е собственост на трето лице от 13.03.2017г., от което е ясно, че описаният автомобил не е бил собственост на длъжника. Налагането на запор върху вещи, които не съществуват или не са собственост на длъжника по изпълнението не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността за вземанията спрямо него.

Твърди се, че давността не може да се приеме за прекъсната и с насрочването на опис на движими вещи в жилището на известен адрес на длъжника, какъвто опис е бил насрочен от съдебния изпълнител на 15.01.2020г. по изп.д.№706/2019г. по описа на ***.

Позовава се на т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, годно да прекъсне давността действие е извършването на описа. Такса по насрочения опис не е внесена и описът не е извършен.

Давността не е била прекъсната и е молбата за образуване на изп.д.

№706/2019г., с която като изпълнително действие е поискано единствено насрочването на опис, за който такса не е платена и такъв не е извършен.

Отделно от това, в молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен размер на вземането, чието принудително събиране се иска, нито съдържа данни за приложения изпълнителен лист.

Изп.д.№706/2019г. е било прекратено поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 15.12.2021г. поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В този период са насроченият опис на движими вещи на 15.01.2020г. и съобщението за налагане на запор върху МПС от 05.03.2020г.

Освен изложеното счита, че не дължа на първия ответник ***, вземанията, за които е издаден изпълнителният лист от 16.11.2011 г. по Ч.Г.Д.

№7266/2011 г. по описа на ПлРС поради това, че ***, няма качеството на кредитор поради неуведомяване на ищеца от цедента за прехвърляне на вземанията по заповедта и издадения изпълнителен лист от 16.11.2011 г. по 4

Ч.Г.Д. №7266/2011 г. по описа на ПлРС.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.439 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответниците ***, с ЕИК *** и ***, с ЕИК ***, че ищецът В. Р.

М., ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.11.2011 г., издаден по ч.г.д. №7266/2011 г. по описа на ПлРС, като погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез пълномощника Т. Т.

СТ. - юрисконсулт, в който се заявява следното : искът е недопустим по отношение на ответника ***, тъй като е предявен при липса на правен интерес. Константно в съдебната практика и доктрина се възприема, че правният интерес от търсенето на съдебна защита произтича от наличието на правен спор, че процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни - е наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца и се поражда нужда от защита. Интересът от установяване определя и кои са надлежните страни в правния спор: при отрицателен установителен иск надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право, т.е. в случаите, когато е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определено вземане надлежни страни, са длъжникът, който е ищец, и кредиторът, който е ответник. С исковата молба, границите на предмета на правния спор по отношение на ответника ***, с който се обосновава правния интерес се определя от тезата, че ищецът не дължи на *** сумите по изпълнителен лист от 16. 11. 2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7266/2011 г. От твърденията в самата искова молба се установява, че с Договор за цесия от 06. 12. 2013 г. *** е прехвърлила това вземане на ***, ЕИК ***. При тези фактически обстоятелства е видно, че *** към датата на предявяване на исковата молба не само не е кредитор на ищеца за тези вземания, но е престанал да бъде кредитор повече от 5 години преди да бъде 5 образувано настоящето изпълнително дело срещу ищеца.

С оглед на тези факти не намира правен повод или основание да се възприеме тезата на ищеца, че интересът му от предявяване на иска срещу банката се обосновава с това, че евентуалното уважаване на иска по отношение на ответника *** би осуетило възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и да образува друго изпълнително дело и да упражни право на принудително право въз основа на този изпълнителен лист. Несъмнено подобно право има кредиторът на едно вземане, но не и предишен кредитор, поради което намира, че това съображение не може да обоснове извод в посока на допустимост на предявения иск по отношение на ответника ***. Фактическите обстоятелства, въз основа на които се основават твърденията на ищеца, че вземането се е погасило по давност са се случили, след като вземането е било прехвърлено на *** и от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на прехвърлянето на вземанията, дори теоретично не е било възможно да изтече давностен срок на тези вземания

Прави се искане за прекратяване производството по делото по отношение на ответника ***, поради липса на пасивна процесуална легитимация.

Навеждат се и доводи по същество : в периода в който ищецът твърди, че са се осъществили право погасяващите факти *** не е била кредитор на ищеца и няма правна логика да понесе юридическа санкция за действия или бездействия, които не е била в състояние да извърши или предотврати.