Решение № 121 от 06.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. ХАСКОВО, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20265600500093 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С решение №260003/08.VIII.2024 г. постановено по гражданско дело №2138/2020 г. Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователна предявената от Ю. Д. С., ЕГН **********, от гр.***, против А. К. Х., ЕГН **********, от гр.***, претенция с правно основание чл.346 от ГПК за сумата от 12 000 лева, представляваща част от направените от Ю. Д. С. разноски по подобренията на делбения имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда № *** в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИДАК, находящ се на административен адрес: гр.***, с площ от 64,56 кв.м., с предназначение на обекта — жилище /апартамент/, на едно ниво, при съседни обекти на същия етаж: № *** и № 1

***, под обекта: няма, над обекта № ***, заедно с прилежащото избено помещение № 2 с площ 3,65 кв.м., без граници по документ за собственост, ведно с 2,653% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, съобразно притежаваната от А. К. Х. идеална част от имота, които подобрения са извършени в периода от 2014г. до 2015г. и представляват основен ремонт на процесното жилище, както следва: 1. Ремонт на баня и тоалетна 8 кв.м., изкъртване на старите плочки - труд - 500 лева, нова „В и К“ инсталация материали - 600 лева, труд - 400 лева; нова ел.инсталация - материали - 300 лева, труд - 400 лева; Измазване на стените - 30 кв.м. разгъната площ - 700 лева; Нови фаянсови плочки 38 кв.м. - материали - 1200 лева, труд - 900 лева;

Общо стойност на ремонта на банята включително материали и труд - 5 000 лева; 2. Коридор 12 кв.м., Обща разгъната площ на стените - 36 кв.м., под 12 кв.м., Измазване на стените - 1000 лева; Нова замазка на пода - 500 лева; 48 кв.м. фаянсови плочки при цена на плочките 25 лева на квадратен метър 1200 лева, труд - 800 лева; 3. Спалня 12 кв.м. измазване и шпакловка на стените, полагане на подови покрития фаянс - 1000 лева; 4. Хол 17 кв.м. изцяло основен ремонт, включващ: измазване на стените общо разгъната площ 35 кв.м., материали - 500 лева, труд - 500 лева; Подова замазка 17 кв.м. материали - 300 лева, труд - 300 лева, Подова настилка теракот - 17 кв.м., материали - 600 лева, труд - 400 лева; т.5 Поставяне на алуминиева дограма на прозорците на всички стаи, материали - 5000 лева, труд - 2000 лева; т.6 Шест броя интериорни врати вътрешни - 3000 лева, труд за поставяне - 1000 лева; 7.

Входна врата - 800 лева, труд за поставянето й — 200 лева.

Съдът отхвърля предявената от Ю. Д. С., ЕГН **********, от гр.***, претенция, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда № ** в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИДАК, находящ се на административен адрес: гр.***, с площ от 64,56 кв.м., с предназначение на обекта- жилище /апартамент/, на едно ниво, при съседни обекти на същия етаж: № *** и № ***, под обекта: няма,над обекта № ***, заедно с прилежащото избено помещение № 2 е площ 3,65 кв.м., без граници по документ за собственост, ведно е 2,653% идеални части от общите части на 2 сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

С решението се изнася на публична продан следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда № *** в поземлен имот е идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на ИДАК, находящ се на административен адрес: гр. ***, с площ от 64,56 кв.м., с предназначение на обекта - жилище /апартамент/, на едно ниво, при съседни обекти на същия етаж: № *** и № ***, под обекта: няма, над обекта № ***, заедно с прилежащото избено помещение № 2 с площ 3,65 кв.м., без граници по документ за собственост, ведно с 2,653% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, при първоначална цена в размер на 62 000 лева, която цена или цената, при която се продаде имота, да се разпредели по следния начин: по 1/2 от цената за А. К. Х., ЕГН ********** и Ю. Д. С., ЕГН **********.

Районен съд-Хасково осъжда А. К. Х., ЕГН ********** и Ю. Д. С., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на по 1 240 лева всеки един от тях - по извършване на делбата, осъжда Ю. Д. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 480 лева за отхвърлената претенция по сметк, и осъжда Ю. Д. С., ЕГН **********, да заплати на А. К. Х., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.

Обстоятелства по въззива

Ю. Д. С. е останал недоволен от постановеното решение,поради което го атакува като неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна и уважаване на предявените от него претенции.

Според въззивникът в разрез със закона бил извода на съда,че не били изпълнени изискванията на закона за уважаването на претенцията по чл.349 ал.II от ГПК.В тази насока и първата инстанция не обсъдила,че именно въззивникът живее в поделяемия имот,както и че същият е осъществил ремонт в него.

3

Въззиваемият А. К. Х. извежда правилността на обжалваното решение,както и неоснователността на въззивната жалба.Към момента на откриване на наследтвото,формиращо съсобствеността ,Ю. С. не е живял в обект от същото,на адрас гр.***,където бил и досега.Същевременно се сочи и че процесния ремонт на жилището не бил направен от въззивникът,а от майката на въззиваемият през 2014-15 година.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

Правни съображения

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на активно легитимирана страна,породено от постановения негативен правен резултат с първонистанционното решение.Ето защо същата следва да се разгледа по същество,като се прецени правилността и законосъобразността на акта на районния съд, в каквато насока са и изцяло доводите по въззивната жалба.

Решението на Районен съд-Хасково е правилно и законосъобразно като обективиран краен резултат и последици, постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка,възприета изцяло от страните и от съда ,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти.В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.

Съдебния акт е и точно измерение на обвързващата практика на ВКС и на доктриналните разбирания по предмета на делото.

Пред първата инстанция са установени правнорелевантните за предмета на делото факти. по надлежен ред

Безспорно е,че с влязло в сила на 20.II.2023 г. решение № 260000/31.01.2023г. РС-Хасково допуска да се извърши съдебна делба между 4 между А. К. Х., ЕГН **********, от гр.*** и Ю. Д. С., ЕГН **********, от гр.*** на техния съсобствен недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда № *** в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на ИДАК, находящ се на административен адрес: гр.

***, с площ от 64,56 кв.м., с предназначение на обекта - жилище /апартамент/, на едно ниво, при съседни обекти на същия етаж: №*** и № ***, под обекта: няма, над обекта № ***, заедно с прилежащото избено помещение № 2 с площ 3,65 кв.м., без граници по документ за собственост, ведно с 2,653% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, при квоти: по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от А. К. Х., ЕГН **********, от гр.*** против Ж.Х.Б.Ж., гражданин на Сирия, иск за делба на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда № *** в поземлен имот е идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИДАК, находящ се на административен адрес: гр.

***, с площ от 64,56 кв.м., е предназначение на обекта - жилище /апартамент/, на едно ниво, при съседни обекти на същия етаж: № *** и № ***, под обекта: няма, над обекта № ***, заедно с прилежащото избено помещение № 2 с площ 3,65 кв.м., без граници по документ за собственост, ведно с 2,653% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, като неоснователен.

Съобразно горното решение въззивникът и въззиваемият имат равни права върху посочената по-горе недвижимост.

Ю. С. въз основа на горното решение обективира претенции в срока по чл. 346 от ГПК против другия съделител А. К. Х. претенция по сметки за сумата от 12 000 лева, представляваща част от твърдените разноски по подобренията на делбения имот, съобразно притежаваната от А. К. Х. идеална част от имота, извършени в периода от 2014г. до 2015г. и представляват основен ремонт на процесното жилище,така и за възлагане на основание чл.349, ал.II от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот.тези две заявени 5 за защита права и насрещните такива на ответинка по тях съставляват и формират предмета на произнасяне на първоинстанционното решение,обект на настоящата жалба.

И двете претенции несъмнено са останали недоказани,тъй-като не са налице относимите факти ,поради което и са останали осъществени законовите хипотези,които да дават живот на твърдените с тях субективни права.

Искането за сметки пред първата инстанция е обект на доказване чрез единствено гласни доказателства обективирани от свидетелката И. Същата обаче не установява несъмнено,конкретно и категорично естеството, харастера,обема,периода на извръшените СМР.Напротив - показанията на същата са неясни и общи,фрагментирани,без никаква конкретика. Сочи например,че С. направил ремонт на всичко в жилището. Поради тази причини и тези показания не могат да се кредитират,още повече,че и свидетелката,като близък роднина на С. очевидно е заинтересуванта от изхода на делото,предвид и чл.172 от ГПК.Съдът не кредитира показанията й, тъй като са неубедителни и недостоверни, а и същата е заинтересована от изхода на спора. В тази насока следва да се съобрази и че подобен мащабен ремонт е предпоставял снабдяване със значително количество материали,за което няма ангажирани никакви доказателства,вкл. и писмени такива,нито има някакви данни за ползване на специалисти по отделните пера на ремонта.Установените изрично от вещото лице извършени подобрения в делбения имот по никакъв начин не може да се обвърже,че същите са осъществени и финансирани именно от С..

Тази претенция следователно не е доказана чрез пълно и главно доказване , което предпоставя,че същата е неоснователна.

Хипотезата на чл.349 ал.II от ГПК предвижда ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.Настоящия случай е обхванат само от първата алинея на нормата,тъй-като са налице само двама съделители.

6

Безспорно е,че делбения имот е неподеляемо жилище.Следователно същият попада в приложението на правилото.За да може да се ползва с привилегията този имот да бъде поставен изцяло в негов дял,съответния съделител следва към момента на откриване на наследството да е живял в него и да не притежава друго жилище.