Решение № 355 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20263100500058 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК .

С Решение № 3945/06.11.2025 год., постановено по гр. д. № 14296/2024 год., ВРС – 25 състав е отхвърлил предявения на основание чл. 432, ал. 1 КЗ иск за осъждане на “ЗАД АРМЕЕЦ” АД ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***.“ № 4 сума в размер на 2927/ две хиляди деветстотин двадесет и седем/ лева частичен иск от общо 3587,26 лева/ три хиляди петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по предна броня, капачка предна броня, преден капак, преден десен калник, преден десен страничен мигач, дясно външно огледало, предна дясна врата, предно дясно стъкло врата, задна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата, заден десен панел, задна дясна джанта, заден десен декоративен тас колело, задна броня, заден ляв панел, заден ляв декоративен тас колело, преден десен декоративен тас колело, задна лява гума Taurus 185/65/15, преден десен амортисьор, преден десен шенкел, десен накрайник кормилна щанга, дясна напречна кормилна щанга, дясна предна колонка, заден ляв амортисьор, греда заден мост, пр. л. верт. лам., преден десен праг врата, десен фар, дясна средна колона TW, преден десен пластмасов подкалник и преден десен носач, настъпили по собствения му лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро” с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 29.03.2023 г. пътнотранспортно произшествие в гр.

1

Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350”, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при “ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2024 г., до окончателното й изплащане поради плащане в хода на процеса и е осъдил ищеца за разноски.

Недоволен от горното е останал ищецът, който с въззивна жалба вх. № 99745/10.12.2024 год. обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата неправилност и необоснованост. Конкретното оплакване е свързано с извода на съда, че установеният в преходно производство по частичен иск размер на осъдителна претенция е обвързваща за съда, разглеждащ иска за разликата. Като се позовава на ТР № 3/2016 год. от 22.04.2019 год. по тълк. дело № 3/2016 год. на ВКС, ОСГТК, счита, че размерът подлежи на установяване в новия исков процес. Излага, че се касае за иск за имуществени вреди, поради което и черпените изводи относно установения като „справедлив“ размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са неправилни. Настоява за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Черпейки мотиви от същото ТР № 3/2016 год. излага наличието на сила на пресъдено нещо и по отношение на установения с решението по частичния иск размер. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В евентуалност, развива доводи за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение на въззивника – ищец, като се позовава и на нещожност на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1.

В открито съдебно заседание, въззивникът Д. Д., чрез депозирана от адвоката му писмена молба, поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, уважаващо предявения иск в цялост. Претендира присъждането на разноски и релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата страна. Последната, също чрез писмена молба, оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор по нея, като отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира съдебно-деловодни разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на представителя на въззивника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на предявените обективно кумулативно съединени искове. По отношение на неправилността на първоинстанционното решение, съгласно чл.

2

269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С влязло в сила на 20.11.2024 год. Решение № 3691/22.10.2024 год. по гр. д. № 6978/2023 год. на ВРС „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”, ЕИК 121076907 е осъдено да заплати на Д. М. Д., ЕГН ********** сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 3 587,26 лв., явяваща се неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Дачия Сандеро”, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 29.03.2023 год., ПТП в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350”, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при застрахователя ответник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.05.2023 год. до нейното окончателно изплащане, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ.

Настоящият иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ се явява последващ частичен иск за присъждане в полза на Д. Д. на сумата от 1 496,55 евро (2 927 лв.) от общо 1 834,14 евро (3 587,26 лв.), представляваща твърдян неизплатен остатък от обезщетението, дължимо от ответника застраховател за щетите, произтекли от същото произшествие.

Съгласно постановките на т. 2 от ТР 3/22.04.2019 год. по тълк. дело № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на предявен частичен иск, обективните предели на силата на присъдено нещо на решението обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите го юридически факти, от които правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Доколкото общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и по отношение на иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на присъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на присъдено нещо е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Преклудирани в този смисъл се явяват правоунищожаващите и правоизключващите възражения на ответника.

В настоящия случай, обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по гр. д. № 6978/2023 год. на ВРС се разпростират върху наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между ответника и водача на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350”, с рег. № ***, вследствие на чието виновно противоправно деяние на 29.03.2023 год. в гр. Варна по автомобила, собственост на ищеца, на ищеца са нанесени щети, обуславящи отговорността ответника да заплати на ищеца обезщетение за тяхното 3 репариране, съобразно чл. 432 от КЗ.

Между страните липсва спор, че вследствие на произшествието увредени са следните детайли от ищцовия автомобил: предна броня, капачка предна броня, преден капак, преден десен калник, преден десен страничен мигач, дясно външно огледало, предна дясна врата, предно дясно стъкло врата, задна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата, заден десен панел, задна дясна джанта, заден десен декоративен тас колело, задна броня, заден ляв панел, заден ляв декоративен тас колело, преден десен декоративен тас колело, задна лява гума Taurus 185/65/15, преден десен амортисьор, преден десен шенкел, десен накрайник кормилна щанга, дясна напречна кормилна щанга, дясна предна колонка, заден ляв амортисьор, греда заден мост, пр. л. верт. лам., преден десен праг врата, десен фар, дясна средна колона TW, преден десен пластмасов подкалник и преден десен носач.

Според мотивите към т. 2 от ТР 3/22.04.2019 год. по тълк. дело № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск, обективните предели на силата на присъдено нещо на решението обхващат само частта от вземането, предмет на иска. За горницата, предявима в отделно производство, се формира самостоятелна сила на присъдено нещо, доколкото тя може да съществува, но е възможно и да не съществува, например поради погасяване по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Не са погасени правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника.

В този смисъл, основателно се явява становището на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, с което предявеният иск е приет за неоснователен поради обхващането от обективните предели на сила на присъдено нещо на решението по първият частичен иск относно приетият за дължим пълен размер на вземането. Както беше посочено по-горе, за горницата над уважения до пълния размер на вземането се формира отделна сила на присъдено нещо. Претендираното с прекия иск обезщетение не е част от правопораждащите спорното вземане факти, а се дължи като последица от осъществяването на фактическите състави на деликтната отговорност по чл.

45 от ЗЗД и на обусловената от нея отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът, сезиран с частичния иск, се произнася относно общия справедлив размер на обезщетението в мотивите към решението, които съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 год. по тълк. дело № 1/2000 год. на ОСГК не се ползват със сила на присъдено нещо. С частичния иск ищецът предявява част от вземането си за обезщетение, която част съставлява спорното материално право, предмет на защита с иска и за която част се формира сила на присъдено нещо в обективни предели, очертани от диспозитива на решението за уважаване на частичния иск в конкретен размер. /в този смисъл Определение № 1720/03.06.2025 год. по т. д. № 317/2025 год. на ВКС, II ТО/.

Формираната сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти, от които произтича и правото на обезщетение на ищеца, налага 4 извършване на преценка относно размера на вземането, дължимо за поправяне на вредите.

Според заключението по първоначалната САТЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно дадено, стойността на разходите – резервни части и труд, необходими за отстраняване на уврежданията по собствения на ищеца автомобил към датата на произшествието – 29.03.2023 год., изчислени както на база алтернативни части, така и с цени на оригинални части и средни пазарни цени за части и труд, надхвърля (над 124%) действителната стойност на автомобила – 3 244,15 евро (6 345 лв.), поради което спрямо него е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.

В този случай, наличието на тотална щета обуславя определянето на дължимото застрахователно обезщетение съобразно действителната стойност на автомобила към датата на произшествието по аргумент от чл. 386 от КЗ.

Същата, съобразно първоначалната САТЕ, се равнява на 3 244,15 евро.

Настоящият състав съобразява, че в производството по гр. д. № 6978/2023 год. на ВРС, съдът е приел, че е налице тотална щета. Това негово заключение обаче е свързано със стойността на разходите за необходимия ремонт и действителната стойност на автомобила, които обаче са предмет на изследване и доказване и в настоящото производство с оглед преценка за основателността на иска. По тази причина, при установено и в настоящото производство с първоначалната САТЕ наличие на тотална щета, то не се явява преклудирано искането на ответника за определяне на стойността на запазените автодетайли, поставен като допълнителен въпрос към първоначалната експертиза, наложило провеждането на допълнителна и повторна такава, имайки предвид, че определянето на стойността на запазените части касае размера на настоящия иск, по който не е формирана сила на присъдено нещо. Съдът кредитира единствено заключението по повторната допълнителна експертиза, доколкото това по допълнителната не дава парична оценка на запазените части, а посочва единствено в процентно отношение спрямо цялото превозно средство процента на уврежданията и този на запазените детайли, а и доколкото същото е изготвено от едно вещо лице, а повторната експертиза – от три, заемащи идентична позиция по поставения им въпрос. Съгласно цененото заключение, тъй като не може да бъде дадено категорично становище относно всички запазени части и цената, която би била получена от тяхната реализация на свободния пазар, то стойността им не следва да бъде взимана предвид при определяне на дължимото обезщетение. Отчетена и съответно приспадната от действителната стойност на автомобила трябва да бъде посочената в заключението средната пазарна цена, която би била получена при предаването му за скрап – 155,94 евро (305 лв).