Решение № 2444 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2444 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100500288 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13269/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 53 459/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Р. Ц. В., установителни искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: сумата от 774,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: град София, ж.к. ****, с абонатен номер 226943, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 93,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 54,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 05.02.2024 г.

С решението е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно сумата от 10,64 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 241515/ 24.07.2024 г., дата подаване по и1 мейл 23.07.2024 г. от Р. Ц. В. срещу решението в частта, с която искът срещу нея за сумата от 93,16 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., е уважен.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в сочената част. Въззивникът ответник оспорва да е поставен в забава.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 01.11.2024 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е неправилно и следва да бъде отменено относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ. В останалата част решението не е обжалвано.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник Р. Ц. В. е оспорила исковете единствено по основание, но не и по размер. С отговора на исковата молба Р. Ц. В. оспорва да е собственик или ползвател на имота в исковия период; позовава се на давност. Ответницата оспорва да дължи лихва за забава върху главницата за ТЕ поради неполучаването на покана.

Във въззивната жалба се съдържат доводи единствено относно недължимостта на сумата от 93,16 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., поради което СГС е ограничен до тези въпроси при извършване на въззивната проверка.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Установява се в исковия период ответникът да е вещен ползвател на имота по силата на запазеното вещно право на ползване съгласно нот. акт от 19.12.2023 г.

Поради това ответникът е потребител на ТЕ за исковия период, като в исковия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до имота е доставена ТЕ на стойност 774,18 лева.

Основателно е оплакването на ответника във въззивната жалба за недължимост на мораторна лихва върху главницата за ТЕ.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни 2 да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.

Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Неправилно с обжалваното решение искът е бил уважен и в тази част решението следва да бъде отменено.

По разноските. Предвид изхода на спора за заповедното производство ответникът дължи на ищеца вместо 74,14 лева сумата от 67,41 лв. – разноски, а за исковото – вместо 489,35 лева, сумата от 439,87 лв. разноски. На адвоката на ответника се дължат допълнително 35,87 лв. разноски за производството пред СРС. За въззивното производство на адвоката на ответника се дължат 200 лв. при съобразяване на обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на спора.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 13269/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 53 459/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав, В ЧАСТТА, с която по предявен от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против Р. Ц. В. ЕГН **********, установителен иск с пр. осн.

3 чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,16 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за която сума по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 05.02.2024 г., както и в ЧАСТТА относно разноските, с която Р. Ц. В. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски за исковото и заповедното производство над размера от 67,41 л в . до определения за нея размер от 74,14 лева и над размера от 439,87 лв. до определения размер от 489,35 лева, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против Р. Ц. В. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,16 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за която сума по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 05.02.2024 г.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М.Л.Л., с ЕГН ******** от САК, допълнително възнаграждение за производството пред районния съд в размер на 35,87 лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат К. И. Б. ЕГН ********, разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 200 лева / или 102,26 евро/.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5