Определение № 2550 от 15.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2550 гр. Бургас, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501433 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД , ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане №1549 от 21.07.2026 г. , постановено от РС – Айтос по частно гр.д.№886/2026 г. , с което изцяло и отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Към заявлението по чл.410 от ГПК се прилага договор за извършване на преценка от съда за наличие на неравноправни клаузи.

Според жалбоподателя съдът няма право да тълкува разширително разпоредбата на закона.

Промяната в субектите на облигационното правоотношение според страната е извън обхвата на хипотезата на чл.410 ал.3 от ГПК. Затова непредставянето на договора за цесия не се явява нередовност. Разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК в тяхната съвкупност дават възможност на съда за преценка наличието на неравноправност в клаузите на договора с потребител.Според жалбоподателя нормата на чл.410 ал.3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства , които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание да бъде тълкувана извън буквалния й смисъл. Сочи , че евентуално договорът за цесия и уведомлението на длъжника не са сред изчерпателно изброените доказателства.

Действително при цесията е налице сключване на нов договор със страна извън облигационното правоотношение между кредитор и длъжник , но цесията не може да се тълкува като договор с потребител , нито следва да бъде изискван. Този договор е неформален и не е задължително да бъде в писмена форма. Писмена форма ще бъде необходима за доказване на договор над 5000 лв. за евентуалното му доказване пред съда. , но това следва да бъде извършвано в един бъдещ исков процес , който би се развил след възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника на по-късен етап. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства за активната си легитимация в подкрепа на твърдението , че е придобил вземането. Според страната съдът няма задължение да проверява съдържанието на цесията , тъй като тя не се сключва с потребителя и води само до 1 промяна на едната страна по облигационното правоотношение. Договорът за цесия се явява ненужен от гледна точка на нормите на чл.411 и чл.410 от ГПК. Липсата на приложено уведомление към заявлението по чл.99 от ЗЗД също според страната не представлява основание да се откаже издаване на заповед за изпълнение. Сочи се от жалбоподателя , че освен това уведомлението не е елемент от фактическия състав на самата цесия и не е условие за действителността й както и за прехвърлителното действие. Според страната изследването на въпроса за уведомлението на длъжника за цесията няма място в заповедното производство. Няма основание за изискване и на договора за цесия , тъй като в случая чл.418 ал.2 от ГПК не е приложим за процедурата по чл.410 от ГПК. Отново се акцентира , че въпреки че цесията има връзка с установяване на изменение на правоотношението – т.е. – дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и дали вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на заявителя, то това е въпрос по същество , касаещи материалноправната легитимация на заявителя , които следва да бъдат разглеждани в исковото производство при евентуално възражения от длъжника , а не в производството по чл.410 от ГПК. Съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането противоречи на закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая според жалбоподателя не следва да се изисква договора за цесия , тъй като това касае нов договор , сключен с трето лице , а не с потребителя. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на въпроса.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по частно гр.д.№886/26 г. на районен съд – Айтос е инициирано по заявлението на „АСВ“ ЕАД против длъжника С. С. А. от с. *** , обл. *** , ЕГН ********** за вземане в размер на 153.39 евро – главница ведно със законната лихва от 14.07.2026 г. , договорна лихва в размер на 19.14 евро за периода 11.10.2024 г. до 21.03.2025 г. и мораторна лихва в размер на 25.11 евро за периода 12.10.2024 г. до 14.07.2026 г. Сочи се в заявлението , че на 04.10.2024 г. „Изи Асет Мениджмънт“АД е предоставила сума в размер на 300 лв. на С. А.. Заемателят се е задължил да върне общо сумата от 337.44 лв. ведно с лихвите съгласно погасителен план на 24 броя месечни погасителни вноски от по 14.06 лв. до 04.10.2025 г. Между страните е бил уговорен и договор за предоставяне на гаранция между С. А. и „Файненшъл България“ЕООД във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си по заплащане на погасителните вноски и задължението е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител , поради което заявителят е предявил претенцията по съдебен ред по чл.410 от ГПК. Сочи се , че на 04.08.2025 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „АСВ“ЕАД и „Файненшъл България“ЕООД е бил сключен рамков договор за цесия на вземането срещу С. А. като вземането е прехвърлено ведно с всички обезпечения и привилегии. Длъжникът е бил уведомен за цесията с уведомително писмо от 07.08.2025 г. , изпратено с известие за 2 доставяне от страна на цесионера „АСВ“ЕАД в качеството на пълномощник на цедента.

Заявителят претендира и заплащане на разноски – държавна такса от 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение от 25.56 евро. Приложени са договор ведно с всички приложения и пълномощно. Моли се за издаване на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Съдът се е произнесъл с обжалваното разпореждане 1549 от 21.07.2026 г. като е отхвърлил изцяло заявлението на „АСВ“ЕАД срещу С. А.. Констатирано е, че на заявителя с разпореждане №1487/16.07.2026 г.са били дадени указания за заплащане на дължимата държавна такса , за представяне на договора за цесия , за конкретизиране на претенцията , но изпълнение на указанията не е последвало. Съдът е посочил , че доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване на длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. Съдът е констатирал , че ГПР по договора възлиза на 63.87% , което ясно сочи , че кредиторът не включва възнаграждението по предоставяне на гаранцията към ГПР. Направен е извода , че не е спазен чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , който изисква в договора да е посочено не само какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР , но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи , които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР. Неспазването на закона във връзка с ГПР е основание договорът за кредит според първоинстанционния съд съответно и договорът за предоставяне на поръчителство да бъдат приети за недействителни според чл.22 от ДПК , съответно – чл.23 от ЗПК и длъжникът дължи само чистата стойност по кредита. В случая съдът обаче е посочил , че дори и тази чиста стойност не може да бъде присъдена , тъй като не са изпълнени указанията на съда и съдът е лишен от възможността за преценка какви компоненти съдържа сумата по главницата , предмет на заявлението. Заявителят въпреки дадената възможност е отказал да уточни размера на извършените плащания и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения. При това положение съдът е посочил , че само в рамките на едно състезателно производство може да се установят извършените плащания и правилно ли са отнесени платените суми като погашение по различните пера по договора , но не и за тях да се издаде заповед за изпълнение в заповедно производство. Освен това съдът е посочил , че служебно следва да следи дали заявителят е активно легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника. В процесния случай заявителят е предявил права , които принадлежат на трето лице. Твърди се , че същите са прехвърлени с договор за цесия , за което съдът е изискал доказателства – да се представи договора за цесия , с който са му прехвърлени правата по договора , както и че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия , но такива не са били представени от заявителя. По този начин съдът е заключил че не се установява дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника в заповедното производство. Поради това – поради неизпълнение на дадените указания и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК заявлението на „АСВ“ ЕАД е изцяло отхвърлено.

3

Жалбата на „АСВ“ЕАД е допустима – същата е депозирана от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт в законоустановения срок.Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Частната жалба на „АСВ“ЕАД е изцяло несъстоятелна и неоснователна.Настоящият съдебен състав не споделя изложените в същата аргументи относно извършената цесия и отхвърлянето изцяло на депозираното от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК. Дадените от ВКС разяснения по повод спора в процесната хипотеза в т.4 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора / в случая с извършената цесия в полза на заявителя/ на общо основание трябва да се представят доказателства за уведомяването на длъжника , тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него / чл.99 ал.4 от ЗЗД/ Задължителните разяснения по този текст на ТР №4/2014 са задължителни и приложими и в производството по чл.410 от ГПК / в тази насока е практиката на ВКС – Вж. Определение №50079 от 20.02.2023 на ВКС по гр.д.№2864/2022 на трето г.о. на ВКС. Поради това съдът като е изходил от обстоятелството , че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения срок и при указаните последици от неизпълнението, то съдът е отхвърлил изцяло заявлението на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 ал.3 от ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е изцяло съобразено със закона и задължителната практика на ВКС. В случая заявителят като цесионер е следвало да приложи към заявлението договора за цесия и доказателства за извършеното уведомление на длъжника за цесията за извършване на преценка валидността на извършените действия и правата на заявителя от заповедния съд. Неизпълнението на дадените в тази насока указания категорично водят до извода за отхвърляне на заявлението на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 ал.3 от ГПК.

По гореизложеното съдът намира , че обжалваното определение на РС - Карнобат се явява правилно и законосъобразно , частната жалба – неоснователна и като такава счита , че следва да я остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. Чл.272 от ГПК , Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенцията за събиране на вземания“ЕАД , ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №1549 от 21.07.2026 г. , постановено по ч.гр.д.№886/2026 г. по описа на РС – Айтос, с което изцяло е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________