Решение № 562 от 03.10.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Враца, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20221420100415 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Л. П., ЕГН ********** против „4финанс” ЕООД, ЕИК: 202393458.

В исковата се твърди, че на 17.10.2021 г. П. Л. П. сключил договор за кредит № ********** с „4финанс” ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 200.00 лева, а общата сума, която следва да върне П. П. е в размер на 258.45 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ бил в размер на 40.94 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.60 %. Също така в договора е уговорено, че П. П. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 51.72 лева. Твърди се, че ищецът заплатил на ответното дружество изцяло сумата по посочения договор в общ размер на 258.45 лева.

Навеждат се доводи, че описаният договор за кредит е нищожен, като са изложени следните съображения:

- Не е спазена предвидената от закона форма при сключването му;

- Не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като „4финанс” ЕООД не са предоставили на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са получили неговото валидно съгласие за сключване на договора, както и за условията, при които може да се откаже от него; освен това разменените електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния действителен автор /напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/;

- Нарушено е изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора;

- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият 1 размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание;

- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание, както и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК начин;

- ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, като липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира определеният в договора ГПР от 49,60 %, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК; не става ясно каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 40,94 %; в съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и такса за експресно разглеждане;

- В договора размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният размер от 288 % е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК;

Въз основа на тези и други подробно орисани в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „4финанс” ЕООД, с ЕИК: 202393458 да заплати на П. Л. П., ЕГН: ********** сумата в размер на 58.45 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.Извън срока е постъпило становище от същия с вх.№ 5446 / 12.04.2022 г.Със същото оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 18.10.2021 г. между „4финанс” ЕООД, ЕИК: 202393458 като заемодател и ищеца П. Л. П. като заемател е сключен Договор № ********** /18.10.2021 година за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата от 100, 00 лв. за срок от 1 месец, с падеж на 17.11.2021 г.

Уговорено е, че кредитът се олихвява с лихвен процент за срока на кредита в размер на 40,88 %, а възнаградителната лихва, дължима от заемателя, е 3,36 лв. Годишният процент на разходите е 49, 50%.Представен е и анекс към същия договор от 18.10.20121 г. за допълнителна сумата от 100.00 лева главница, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 261.59 лева, от които 6.72 лева възнаградителна лихва и 54.87 лева – такса бързо разглеждане.

Представени са Общи условия, уреждащи отношенията между „4финанс” ЕООД, ЕИК: 202393458 и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че общата сума, която П. Л. П. е изплатил на 03.11.2021 г. по договор за кредит № ********** и Анекс за допълнителна сума към Договор за кредит № **********/18.10.2021 г. е в размер на 258.45 лв. На 03.11.2021 г. при ответника е постъпила изплатената от П. Л. П. сума, като разпределението е следното:за главница - сума в размер на 200.00 лева, за лихва - сума в размер на 3.67 лева и за такса бързо разглеждане - 54.87 лв.Вещото лице е установило, че реално ГПР в проценти –възлиза на 350.70%.

2

Страните не са оспорили заключението на вещото лице, същото е прието и съдът го кредитира като правилно, обективно и пълно.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца П. Л. П., ЕГН **********, против “ВИВУС.БГ, ЕООД с предишно наименование „4финанс” ЕООД, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 58,45 лв., представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № ********** от 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 58,45 лв. по договора за кредит в полза на ответника, като част от общо платената сума от 258,45 лв. по договора, а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание за плащане на сумата, а именно: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 18.10.2021 г.; 2. че договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и при спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП; 3. реално предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор в твърдения размер; както и че е налице правно основание за задържане на процесната сума.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че между тях е бил сключен договор № ********** от 18.10.2021 г., както и анекс за допълнителна сума към договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 200, 00 лв., като ищецът е изпълнил задължението си да върне дължимите по договора суми в полза на ответника.

Между страните е налице спор относно действителността на договора.

Ищецът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 18.10.2021 г. има правната характеристика на договор, сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват 3 изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите съдържат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.

Самото оспорване на съществуването на договора от страна на ищеца с твърдения, че същият се явява неподписани и неотговарящ на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, в случая има характер на злоупотреба с права. По делото не се спори – самият ищец признава, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е получил сумата по договора за кредит, както и че е заплатил дължимите по него погасителни вноски, от което може да се направи извод, че не е оспорвал действителността на изявлението си за сключването му. При това положение същият не може да се позовава на евентуалната му нищожност поради несключването му в предвидената форма или неподписването му с електронен подпис.

Предвид гореизложеното, следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за нищожност на договора поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК и направените от ответника възражения в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е представено на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на договора.

Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент за срока на договора, изпълнено е и изискването да съдържа погасителен план,доколкото продължителността на договора е един месец, както и на анекса към него. Ищецът признава, че е получил заемната сума по договора /усвоил я е/ и след това е погасил кредита.