Решение № 5006 от 08.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5006 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330104744 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на М. К. И. срещу „Фератум България” АД, с която са предявени установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем ****г., в който била предоставена сумата от 4000 лева, с уговорена лихва отот 1400 лева, ГПР и срок за връщане от 18 месеца. В чл. 5 било уговорено обезпечаването на заема с поръчителство на трето лице, за което се дължало възнаграждение в размер на 4040 лева. Твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКлипса на условия за прилагане на лихвения процент и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Твърди, че сума за обезпечението е следвало да бъде включена в ГПР и невключването й заблуждава потребителя. Поради това намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Иска се установяването на нищожността на договора, а при условията на евентуалност на клаузата на чл. 5 като неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че страната можела да избере да предостави избран от нея поръчител или Фератум Банк. Въз основа на избраната възможност се генерирала и клаузата на чл. 5 от договора. Твърди, че изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК е спазено. Законът позволявал на всеки кредитор и длъжник да договарят обезпечение на основаното задължение, като в случая то било необходимо заради оценката за кредитоспособност 1 на потребителя. В погасителния план било направено и необходимото разграничение между погасяването на лихвата и главницата по всяка вноска. Счита, че са спазени всички изисквания на ЗПК и въведените в исковата молба основание за недействителност на договора били неоснователни. Иска се отхвърляне на претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада на делото обективиран в определение от 21.05.2023 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за кредит от **** г., че между ищцата и „Мултитюд банк“ бил сключен договора за гаранция, както и че възнаграждението по последния не е включено при изчисляването на ГПР в договора за кредит.

Съгласно постъпила отговор на исковата молба „Мултитюд Банк“ и „Фератум Банк“ са наименования на едно и също юридическо лице, представляващо кредитна институция лицензирана в М.

С оглед отделените за безспорни обстоятелства и приложените писмени доказателства, по делото се установява, че на ****г. страните са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит, по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило заем в размер на 4000 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането на 18 погасителни вноски. Уговорена е годишна лихва в размер на 35% и стойност от общо 1400 лева, а ГПР е посочен на 49.66%. В чл.

5 е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на Мултитюд Банк. Във връзка с него е сключен договор за гаранция (поръчителство) с посочена дата 07.10.2022 г., в който е уговорено плащането на възнаграждение (такса) от 4040 лева от потребителя. От изложените в отговора обстоятелства и отделните етапи от електронното кандидатстване за кредит, описани в СТЕ се установява, че предоставянето на поръчителство/гарант е задължително за отпускането на кредита, като ищецът е можел да избира единствено между това дали поръчител да е „Фератум банк“ (в момента с наименование „Мултитюд Банк“) или посочено от самия получател лице. От заключението е видно, че ответникът има информация и за размера на възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство) още към момента на кандидатстването на ищеца- лист 81, защото същото се извежда при избор полето за банкова гаранция.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.

2

9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния Закон за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 5400 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане от 4040 лева по договора за гаранция (поръчителство), който, както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер- 49.66%, съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията- 101 % и срока на договора- 18 месеца.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от 49.66% и обща дължима сума– 5400 лева, не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за кредит по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачествят като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 3

260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г. ; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./

ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото реално води до липса на необходима за потребителя информация.

Следователно договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Посочената в договора за гаранция (поръчителство) следваща дата на сключване- 07.10, не опровергава изводите, предвид изричната клауза на чл. 5 за обезпечаването на договора за кредит и установената от СТЕ последователност на стъпките при кандидатстване за кредит в електронната система на ответника.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Ето защо предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид горното, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 216 лева за д.т.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат М. следва да бъде присъдена сумата от 1008 лева за адв. възнаграждение с ДДС.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. К. И., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, че сключеният между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от **** г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на М. К. И., ЕГН **********, сумата от 216.00 лева– разноски по делото.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на адв. М.

В. М., АК-Пловдив, със служебен адрес – ******, сумата от 1008.00 лева– адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна помощ на М. К. И. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5