Решение № 5479 от 27.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6092/2022
- Вид
- Решение № 5479
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Виктория Мингова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 4 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 69, ал. 2, т. 2 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 70, ал. 4 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 5479 гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Виктория Мингова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100506092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение №20018052/02.03.2022г., постановено по гр.д. №20382/2021г. по описа на СРС, 51 състав, е признато за установено, че А. А. А., конституиран на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на производството ответник А.Й. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ сумата от 1221,97 лева – стойност на топлинна енергия за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., доставена в апартамент №20, находящ се в гр. София, ж.к. „******* аб.№*******, ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението и на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 267,28 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018г. до 04.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №63246/2020г. по описа на СРС, 51 състав, като е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за разликата над 1221,97 лева до претендираните 1424,68 лева и за периода 1 от м.05.2017г. до м.10.2017г., искът по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 267,28 лева до претендираните 301,56 лева, както и исковете по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите 38,28 лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. и 8,46 лева – обезщетение за забава върху сумата от 38,28 лева за периода от 31.12.2017г. до 04.12.2020г. С решението е осъден А. А. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 480,07 лева – съдебни разноски в исковото производство, както и сумата от 71,78 лева – съдебни разноски в заповедното производство. Осъдена е „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на А. А. А. сумата от 64,01 лева – съдебни разноски за исковото производство, както и сумата от 48 лева – съдебни разноски за заповедното производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника А. А. А., чрез пълномощника адв. Д. К., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени.
Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и противоречиво. Поддържа, че в имота няма радиатори, поради което неправилно за същия била начислявана сградна инсталация.
Първоинстанционният съд кредитирал заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено изцяло въз основа на изходящи от ищеца и третото лице – помагач документи. Излага твърдения, че имотът не се ползва повече от шест години, а самите радиатори са демонтирани. В имота не се консумирал и ток, от което безспорно се установявало, че същият е необитаем. Бил представен от ответника констативен приемо-предавателен протокол за услуга доставка и монтаж от 01.07.2019г. за извършена проверка и допълнителен отчет на имота, при която било отбелязано, че тръбите са затапени, а радиаторите демонтирани. От посочения документ се установявало, че последен отчет и нов отчет са с показател нула. Не бил представен договор за дялово разпределение. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез 2 юрисконсулт И.М., с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.Й.С. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37606/2017г. на СРС, 52 състав.
Спорно между страните в настоящото производство е дали между тях е било налице през процесния период договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с 3 топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
4
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В случая не е спорно между страните по делото и се установява от приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.11.1990г., че наследодателят на ответника А.Й. А. е бил собственик на процесния топлоснабден имот към исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
5
С оглед на действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №*******. Вещото лице – топлотехник посочва, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за периода от 2017/2018г. абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет – протокол от 11.05.2018г. и за този период за всички отоплителни тела в имота е начислена служебна топлинна енегрия по максимален специфичен разход на сградата, а за период 2018/2019г. абонатът е осигурил достъп и е начислена само топлинна енергия от сградна инсталация. От заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 1221,94 лева.
Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cabec8c7-9eb0-49dd-801b-ff67b9ac1998