Решение № 21 от 21.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Монтана, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500347 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 004 от 23.02.2024 г., постановено по гр. дело № 2620 по описа за 2020 г. Районен съд- Монтана е отхвърлил като неоснователни предявените от М. С. против С. „НББАЗ“ /НББАЗ/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, район *, ул.„*“ № *, ет.* искови претенции за присъждане на сумата от 4 000,00 лева - главница, предявени като частичен иск от 30 000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 19.12.2019 г.,; сумата от 9 000,00 лева - главница, предявен като частичен иск от 17 000,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствената вещ, от ПТП от 19.12.2019 г., искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на по 31,60 лева, предявени като частични искове,като е присъдил и на ответника направените в производството разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от М. С. с доводи за неправилност.

Твърди,че въпреки безспорните доказателства в тази насока,първоинстанционният съд е приел за недоказани уврежданията на пострадалия,като в тази насока са изложени подробни съждения.Поддържа,че неоснователно съдът е отхвърлил претенцията и за имуществени вреди ,тъй като по делото е безспорно,че ищецът е ползувател на лизинговия автомобил.

Предвид гореизложените твърдения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове, ведно със законните последици от това.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от С. „НББАЗ „ ,което чрез своя процесуален представител поддържа неоснователност на жалбата. Твърди,че атакуваното 1 решение е правилно по пордобно изложени съображения, поради което и моли същата да бъде потвърдено .

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата , приема следното:

Жалбата е

ДОПУСТИМА, а по същество е частично основателна,като съображениятията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че искът за неимуществени вреди е неоснователен предвид неговата недоказаност . Иска за имуществени вреди е отхвърлен с мотиви,че към датата на процесното ПТП товарен автомобил * с рег.№ *не е бил собственост на ищеца ,а на „М.Б. “ ЕООД,т.е. ишецът не е материално и процесуално легитимиран да търси обезщетение за щети на този автомобил, още повече - при установена тотална щета.

Настоящият въвзивен състав не споделя първоинстанционния съд по следните съображения: изцяло становището на

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 19.12.2019 г., на територията на *, на пресечката на Околовръстен път Д.С. с К. С., е настъпило ПТП между товарен автомобил * с рег.№ *, с прикачено ремарке (платформа) с рег.№ *, управляван от ищеца - М.С., и автомобил **с румънски рег.№ *, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при румънски застраховател. С писмо вх.№ 21473/25.06.2020 г. в НББАЗ с получено уведомление/искане за изплащане, на основание чл.515 от КЗ, в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Установено е, че ответната страна дала отговор на ищеца с писмо от 30.06.2020 година,като е отказала да извърши плащане.

От доказателствата по делото се установява също така,че * с рег.№ *,управляван от ищеца е увреден до степен тотална щета.

Спорът в случая,с оглед въведените от страна на ответника възражения се свеждат до установяване на получените вследствие на ПТП увреждания на ищеца и до дължимостта на възстановяване на имуществени щети на процесния автомобил.

За да отхвърли иска за неимуществени вреди за сумата от 4000 лв./ предявена като частичен иск от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди/, съдът е приел,че по делото липсват доказателства, установяващи твърдението на ищеца,че вследствие на ПТП е претърпял сочените увреждания.

Настоящата съдебна инстанция намира този извод за неправилен.

Действително, в представения протокол за разследване на меетопроизшествието от 19.12.2019 г. и Доклад с предложение за прекратяване № 379625/2019 от 23.03.2020 г., издадени от Полицейско управление на гр.Д* Т. С., сектор „Пътна полиция“, ишецът не е посочен сред лицата, получили телесни наранявания при процесното ПТП/ като такива са посочени пътникът, намиращ се на предна дясна седалка в лекотоварния автомобил *и водачът на румънския автомобил К.П.. / По делото липсват и първични медицински документи от датата на събитието, установяващи твърдените от ищеца телесни увреждания.

От представеното Съдебно - медицинско удостоверение № 201/2019 г. от 21.12.2019 г . се установява,че ищецът има кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на дясна предмишница в средната и трета,кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност на дясна предмишница в горната и третата . Това удостоверение е оспорено от ответника, но в случая са налице и гласни доказателства, установяващи ,че при ПТП ищецът е получил посочените увреждания.Св.Г.М., пътувал с колата на ищеца ,удостоверява,че при удара и последният е 2 получил телесни повреди.Повече информация се съдържа в показанията на св.С.В. ,който е пристигнал на произшествието след катастрофата. В. твърди,че М. се е оплаквал от много силни болки в гърдите и ръцете,като е видял и синините по ръцете и гърдите .

Предвид горното съдът намира за безспорно установено,че вследствие на ПТП ищецът е получил увреждания .По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, от която се установява,че посочените увреждания /кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на дясна предмишница в средната и трета,кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност на дясна предмишница в горната и третата/ са получени по описания от ищеца механизъм и е налице причинно-следствена връзка между същите и настъпилото ПТП.Анализирайки горното съдът намира,че на ищеца е причинена лека телесна повреда с разстройство на здравето ,която следва да бъде обезщетена .

Безспорно е,че в настоящата хипотеза следва да намери приложение румънското материално право, съобразно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“).

Пред първоинстанционния съд е правено възражение,че полученото от ищеца увреждане не подлежи на обезщетение, но това твърдение се опровергава от приложените към делото нормативни материали и справки от Министерството на правосъдието на *.

Съгласно чл.11 от Закон № 132/2017г. застрахователят е длъжен да обезщети пострадалото лице за телесни повреди или смърт/чл.6,ал.4 и 5 от закона/,като съобразно разпоредбите на чл.1387,1388,1389,1391 и 1392 от ГК във вр. с чл.1385 следва да се отчете тежеста на моралните щети, продължителността и силата на физическите и психическите болки и др.

Отчитайки тежеста на полученото увреждане, пълното възстановяване,липсата на каквито и да е последствия в здравословно отношение,както и обстоятелството,че катастрофата е настъпила през 2019 г.,съдът намира,че ищецът следва да бъде обезщетен със сумата 2000 лв. В случая обаче на същият може да се присъди единствено сумата 1250 лв.,като съображенията за това са следните:

Пострадалият е предявил първоначално иск за сумата 1250 лв.,предявен като частичен от 30 000 лв.за обезщетение на неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.08.2020 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.516, ал.2 от КЗ до окончателното изплащане на присъдената сума,като в съдебно заседание по молба на ищеца е допуснато увеличение на иска от за сумата над 1250 лв. до сумата от 4000 лв.

От страна на ответника е постъпило възражение за погасяване по давност на предявените искови претенции.

Съгласно чл. 2517 от Новия Граждански кодекс на *, „срокът на давност е 3 години, ако законът не предвижда друг срок". В настоящия случай, процесното ПТП е настъпило на 19.12.2019 г., а увеличението на исковете е направено от ищеца и допуснато от съда в проведеното на 12.12.2023 г. съдебно заседание по делото, т.е. след изтичане на предвидената в приложимия румънски закон погасителна давност. Съгласно т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2016 от гр.София, 22.04.2019 год. по ТД № 3/2016г. предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането,поради което исковата претенция в увеличената част е погасена по давност.

Ответникът дължи и законна лихва върху тази сума, считано от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане.

Предвид горните съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да 3 бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди над сумата 1250 лв. до сумата 4000 лв.

По отношение претенцията за имуществени вреди:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че процесният автомобил * с рег.№ *не е собственост на ищеца, а на „М.Б. “ ЕООД. Видно от споразумение от 23.02.22/л.133 към първоинстанционното дело/,по отношение на процесния автомобил е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността ,като лизингодател е „М.Б.“ ЕООД , а ищецът е лизингополучател.

Съгласно разпоредбата на чл. 384,ал.2 ,т.2 от КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.

Предвид горното е видно,че право да получи обезщетение има единствено лизингодателя .По делото не е представен Договора за финансов лизинг, предмет на който е бил процесният автомобил, поради което не и може да бъде направен извод за наличие на евентуални права на лизингополучателя М. С. при увреждане на лизинговата вещ.

Видно от доказателствата по делото, ищецът никога не е придобил правата върху автомобила,в каквато насока е твърдението на жалбоподателя.С посоченото по-горе споразумение същият изрично е заявил отказа си да получи собствеността върху автомобила , а желае единствено да получи собствеността върху останките на автомобила. С оглед на това правилен се явява изводът на първоинстанционния съд ,че ищецът не е материално и процесуално легитимиран да търси обезщетение за щети на този автомобил, още повече при установена тотална щета.

Предвид горното решението в тази си част се явава правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни.

Ищецът има право на разноски и в първоинстанционното производство.Общо претендираните такива са в размер на 1915,20 лв.С оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК и предвид уважената част на иска на същия следва да бъдат заплатени от ответника сумата 184,15 лв. За въззивната инстанция липсват данни такива да са били направени.

С оглед обстоятелството,че ищецът е защитаван безплатно от адвокат на основание чл.38,ал.2 ЗА,на адв.Й.Д. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1000 лв./по 500 лв.за всяка инстанция/,съобразно уважената част на иска,което следва да се заплати от ответника.

Ответникът претендира да е направил разноски пред първата инстанция в размер на 10 991,31лв.,от които адвокатски хонорар в размер на 6816 лв.Въпреки направено искане от страна на процесуалния представител на ищеца за намаляне на адвокатския хонорар,съдът не се е произнесъл, а е присъдил цялата претендирана сума.Съобразявайки направеното възражение,сложността на делото и продължителността на същото съдът намира,че дължимия адвокатски хонорар е в размер на 3000 лв.Общият размер на дължимите разноски,съобразявайки отхвърлената част, дължими от ищеца ,е в размер на 6 456,17 лв. на