Решение № 95 от 30.04.2025, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Исперих, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100865 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 4190/08.12.2024 г., уточнена с молба вх.№ 283/23.01.2024 г., С. С. К. и Ш. К. и двамата от с.Йонково, действащи чрез адв.С. Б. от АК Русе, срещу А. М. А. от с.Йонково и С. Ш. от Германия, с която молят да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с.Йонково, общ.Исперих, който е придобит въз основа на договор за покупко-продажба и давностно владение. Заявено е и искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА № 120 от 08.11.2019 г. и НА № 134 от 02.08.2021 г. - и двата на нотариус Р. А.. Претендират се и сторените в производството разноски

В исковата молба се твърди, че ищцата С. Кавълджъм е придобила собствеността на 7/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с.Йонково, общ.Исперих по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том 4, рег.№ 5153, дело 506/19.07.2019 г. на нотариус Р. А., като придобиването е станало по време на брака й с втория ищец Ш. Кавълджъм. Останалата 1/8 ид. ч. от имота първата ищца притежавала по силата на наследство от покойния й баща С. М.Х. (С.М.Д.). След неговата смърт наследниците му – съпруга и две дъщери решили да продадат имота, като ищцата закупила идеалните части на останалите наследници.

Двамата ищци преимуществено живеели в Турция. След изповядване на сделката през 2019 г. се върнали в Турция с намерение да дойдат в България на следващата година, за да почистят имота, но поради пандемията от Ковид 19 не могли да сторят това. В края на 2022 г. ищцата успяла да се върне в България и при опит да заплати данъците за имота в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Исперих разбрала, че няма задължения за данъци за процесния имот. Тъй като не разполагала с документ за собственост тя се прибрала в Турция и на следващата 2023 г. се върнала отново в България с дъщеря си. След направена справка в Община Исперих по представен НА установила, че имотът се води собственост на ответника С. Ш..

Ищцата ангажирала адвокат и след извършени справки в Агенция по вписванията 1 разбрала, че процесният имот през 2019 г. бил придобит по давностно владение от ответника А. М. А. с НА № 120, том 6, рег.№ 8846, дело № 885/08.11.2019 г. на нотариус Р. А., след което е прехвърлен на ответника С. Ш. с НА за покупко-продажба № 134, том 4, рег.№ 4954, дело № 491/02.08.2021 г. на Нотариус Р. А..

Считат, че по този начин ответниците са ги лишили от имот, който са придобили в резултат на възмездна сделка и по наследство. Заявяват, че никога не били изоставяли собствения си имот, като единствено поради ограниченията от пандемията Ковид 19 не са се връщали през последните години. Твърдят, че не са давали повод и основание първият ответник да придобие имота по давностно владение, като изтъкват факта, че НА за придобиване по давност е съставен 2-3 месеца след датата на закупуването на имота от страна на ищцата.

С тези обстоятелства обосновават и правния си интерес от водения установителен иск.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Упълномощения от тях повереник адв. С. Б. от АК – Русе, поддържа исковата молба и излага подробни съображения в представени писмени бележки.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. М. А., чрез адв. С. Д. от АК – Разград, депозира писмен отговор вх.№ 3601/02.10.2024 г., с който счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Твърди бил от с.Йонково и добре познавал както семейството на ищцата, така и процесния имот, в който преди време имало полу-съборена кирпичена къща. Тъй като преди време разполагал с повече финансови средства, решил да закупи празен дворен имот в селото и да го застрои. През месец април 2009 г. бил на гости в Турция и от свой познат разбрал къде живее семейството на ищцата. Лично ги посетил в дома им и заявил, че иска да закупи процесния имот в с.Йонково. Разговорът провел с майката на ищцата, която след консултация с дъщерите си определили цена от 2000.00 евро. Договорили се като собственоръчно ищцата С. Кавълджъм написала бележка на турски език, в която тя, по малката й сестра Сание/Станислава и майка им Хатче се подпиС., че продават бащиния си имот на ответника. Тогава му предали и заверен препис от съда на нотариалния акт, с който доказвали, че са собственици на този имот. Тъй като нямало как всички наследници на С. Хасанов да дойдели в България, за да му прехвърлят имота, разбрали се да изпратят пълномощни на ответника, но такива не били изпратени. Въпреки това ответникът влязъл във владение на имота. Консултирал се с нотариус, като го запознал с казуса и му представил документите – НА и бележка, но му било обяснено, че може да се снабди с НА за собственост по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение едва след като изтекат 10 години.

През следващите години ответникът се грижел за имота като изпращал хора да го почистват. След изтичането на 10 години се снабдил с документи за собственост по законовия ред. През 2020 г. по време на пандемията от Ковид 19 разбрал от свой съселянин, който бил изпратил да чисти имота, че ищците се били отказали от сделката с него, искали да му върнат парите и да си вземат мястото обратно. Ответникът се опитал да се свърже с ищцата и майка й по телефона, но те не отговаряли на обажданията му. Междувременно се разболял тежко и се отказал от идеята да строи в имота, поради което през 2021 г. го продал на втория ответник. Твърди, че не е знаел, че ищцата се била сдобила с нотариален акт за неговото място. Ако му бил известен този факт, той щял да заведе дело срещу тях.

Счита, че поведението на ищцата и семейството й било крайно възмутително и той се почувствал измамен, когато получил исковата молба, тъй като добросъвестно бил заплатил поисканата от тях сума за имота и е упражнявал владение върху имота повече от 10 години спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че е негов собственик и като такъв го е продал.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Ш. не депозира писмен отговор, не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени искания.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Упълномощеният от тях повереник адв.

С. Д. от АК – Разград, поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в представената писмена защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото, че ищцата С. Кавълджъм е от кръга на наследниците на С. М.Х. (С.М.Д.). Приживе наследодателят е закупил недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в чертите на с. Йонково, Разградско, от 2

1595 кв.м., от които ядрото от 866 кв.м., маломерни места от 735 кв.м., заедно с постройките в него: къща, дам, сайвант, плевня, съставляващо парцел I – 281 в квартал 61 по плана на селото, при съседи: от двете страни улици и И.М.Т. – НА № 129, том 1, дело 252/2968 г. на Исперихски народен съдия (л. 12 от делото).

През 1989 г. ищцата и сестрите й се изселили в Република Турция, където живели и до настоящия момент.

На 20,05,2005 г. наследодателят на ищцата починал.

На 01.11.2006 г. майката на ищцата – Х.Х.Д. се снабдила от Служба по вписванията гр.

Исперих със заверен препис от цитирания НА № 129/25,11,1968 г.

В началото на 2009 г. ответникът А. М. А. (А.М.А.) посетил семейството на ищцата в Турция с предложение да закупи наследствения им имот в с. Йонково. В резултат на проведения разговор наследниците на С. Хасанов се съгласили да продадат имота на ответника А. за сумата от 2000 евро. Била съставена разписка на турски език, с която Сание, С. и Хатидже заявили, че продават на Ахмед Пънгаш земята на баща си. Разписката била подписана, като срещу съответните три имена били поставени подписи. Подписът срещу името „С.“ (на латиница) в разписката е изпълнен от ищцата С. Кавълджъм, според заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза.

След постигнатото съгласие за продажба на наследствения имот, наследниците предали на ответника А. препис от НА № 129/25,11,1968 г., заверен на 01,11,2006 г.

В последствие А. А. заминал да работи в Германия, като периодично се завръщал в България. Междувременно плащал на хора от селото, които да почистват закупения от него имот. Старата кирпичена къща, която била почти разрушена, била премахната и дворното място разчистено.

На 08,11,2019 г. А. се снабдил с титул за собственост върху процесния недвижим имот по давностно владение – НА № 123, том 6, рег. № 8846, дело № 885 от 2019 г. на Нотариус Р.

А. с рег.№ 254 на НК (л. 7 от делото), а на 02,08,2021 г. го продал на ответника С. Ш. с НА № 134, том 4, рег. № 4954, дело № 491 от 2021 г. на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК (л. 8 от делото).

На 19,07,2019 г. с НА № 83, том 4, рег. № 5153, дело 506 от 2019 г. на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК (л. 6 от делото) наследниците на С. Хасанов – Х.Х.Д., Е.С.М. и С.С.М. продали на ищцата С. С. Кавълджъм 7/8 ид. ч. от процесния имот.

В трите посочени нотариални акта имотът е описан по следния начин: „Поземлен имот с начин на ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на с. Йонково, ул. „*** № 44, обл. Разград, за който съгласно действащия ЗРП, утвърден със заповед № 62/07,04,1987 г. е отреден УПИ I в квартал 28, образуван от имот 331, с площ на УПИ I - 1122 кв.м., при граници и съседи: УПИ ХХVIII и УПИ ХХIХ от кв. 0, УПИ ХII и УПИ II от кв. 28 по плана на селото“.

Съгласно удостоверение от 05,11,2019 г. на Община Исперих УПИ I-331 в кв. 28 по ПУП на с. Йонково, одобрен със заповед № 62/07,04,1987 г., представлява парцел I-281 в кв.

6 по плана на селото от 1935 г. (л.210 от делото).

Съгласно представената скица № 15-1071302-09.10.2023 г на СГКК – Разград и удостоверение за данъчна оценки от 18.01.2024 г. на Община Исперих към настоящия момент процесният имот се индивидуализира по следния начин: „Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Йонково, общ. Исперих, обл. Разград, по КК и КР, одобрени със Заповид РД-18105/07.12.2021 г., адрес на поземления имот: с. Йонково, ул. „*** № 44, с площ 1107 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 331, квартал 28, парцел I, при съседи: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** “ (л. 9 от делото).

В хода на съдебното дирене са разпитани две групи свидетели. В първата група е свидетелят на ищците – св.А.Д., който е брат на починалия наследодател. Същият твърди, че бащата на С. Кавълджъм й бил прехвърлил имота още докато бил жив. След неговата смърт ищцата и сестрите й обработвали дворното място, като сеели домати. Къщата я съборили комшиите. Знаел, че между ищцата С. и ответника А. е воден разговор в Турция за продажба на имота, като са се разбрали за това, но А. не дал обещаните пари. През годините в имота имало много храсти и гюрлюци, но новия собственик, на когото А. продал имота, поръчал 3 багер, който го изчистил.

Втората група свидетели са тези на ответниците – М.З.Р. и Е.А.Г.. Св. Рашид – кмет на с. Йонково свидетелства, че още през 90 – те години на ХХ век отв. А. заминал да работи в Германия, като периодично се връщал в селото – понякога за няколко дена, понякога за 5 – 6 месеца. През 2009 г. посетил Турция и там се уговорил със собствениците на процесното дворно място да му го продадат. Според свидетеля собствениците били три сестри – С., Фейме и Сание. Посочва, че лично е виждал една бележка, на лист от тефтер, на която пишело, че трите продават бащиния си имот в с. Йонково на А. и нямат никакви претенции.