Решение № 922 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Варна, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100500287 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Балинов Агро“ ООД, ЕИК 203325990, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1935/06.12.2021 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 1942/06.12.2021 год., постановени по гр. дело № 20213110103372 по описа на РС-Варна за 2021 год., в частта му с която са уважени, предявени от М. Д. М. от гр. Варна против дружеството – въззивник искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Д. М. от гр. Варна, извършено със Заповед № 001/15.01.2021г. год. на управителя на Балинов Агро“ ООД, ЕИК 203325990, поради намаляване на обема на работата; М. Д. М. от гр. Варна е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "тракторист" в предприятието на ответника " Балинов Агро“ ООД, ЕИК 203325990 и работодателят "Балинов Агро“ ООД, ЕИК 203325990 е осъден да заплати на М. Д. М. от гр.

Варна, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата в размер на 5 344,50 ле в а представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м. юни 2020 год. – 15.01.2021 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъбиране на своевременно посочени и поискани от въззивника (ответник по исковете) доказателства, в резултат на което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е и необосновано.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ да се отхвърлят, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна, ищец по исковете – М.М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е 1 неоснователна. Настоява първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си; въззиваемият, лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата си молба ищецът М. Д. М. от гр. Варна е изложил следните твърдения:

Въз основа на сключен трудов договор № 011 /17.02.2020 г. е полагал труд по трудово правоотношение в ответното дружество "Балинов Агро“ ООД, ЕИК 203325990, със седалище гр. Варна, на длъжността „тракторист", при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 712, 60 лева. Независимо, че през целия период на действие на трудовия договор ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, за периода месец юни 2020 год. до 15.01.2021 год. вкл. ответното дружество не му е заплащало трудово възнаграждение. Общият размер на дължимите, но незаплатени трудови възнаграждения за периода юни 2020 г. до 15.01.2021 г. вкл. е 5 344, 50 лева.

Твърди още, че на 28.01.2021 г. е получил по куриер Заповед № 1 от 15.01.2021 г. , изд. от управителя на ответното дружество, за прекратяване на трудовия му договор. Според заповедта трудовия му договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата. Със заповедта е наредено да се заплати на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазено предизвестие, без посочена в заповедта сума, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 год. от 1 ден в размер на сумата от 35, 63 лева.

Ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото м у правоотношение - намаляване на обема на работата – не е налице. Твърди, че основният предмет на дейност на ответното дружество е производство и търговия със селскостопанска продукция; дружеството обработва земя под аренда и наем, като за целта използва собствена специализирана селскостопанска техника. В периода преди датата на уволнението работата на ответното дружество не е намаляла – количеството земя, която дружеството обработва, е непроменено. Няма прекратени договори за аренда и наем; ответното дружество не е продавало селскостопанските машини, с които работи. В случая обемът на работа на ответното дружество не е намалял по начин, който да засегне трудовата дейност на ищеца. Дружеството продължава да обработва земя със собствена селскостопанска техника в същите количества и обеми, ка кто и към датата на назначаване на ищеца и трудовата дейност, осъществявана от ищеца на длъжността „тракторист", не е засегната от намален обем на работата. Още повече, че ищецът е бил единственият служител на тази длъжност.

Навежда, че действителният повод за уволнението му са влошените взаимоотношения между неговата съпруга Й.Й.В.-М.а, която е съдружник в ответното дружество с дялово участие от 50 на сто от капитала на дружеството, и другият съдружник Б.С.Б., който е и управител на дружеството, както и влошените отношения между ищеца и съдружника (и управител) Б.С.Б.. На 16.12.2020 год. е било проведено Общо събрание на съдружниците, в което ищецът е участвал като пълномощник на съпругата си. На събранието било взето решение за изключването на съпругата му като съдружник; решението на ОСС е оспорено по съдебен ред и регистърното производство е спряно с Определение № 2191 от 22.12.2020 г. по т. д. № 1368/2020 на Окръжен съд - Варна. Твърди, че след описаните събития управителят на ответното дружество го уволнил.

Твърди също, че заради неспазения срок на предизвестие ответникът му дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, а именно – сумата от 712, 60 лева.

Ответникът му дължи и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен 2 годишен отпуск за 2021 год. за 1 работен ден в размер на 35, 63 лева, която сума е посочена и в заповедта за уволнение.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:

За осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осонвание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 5 344, 50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода юни 2020 год. до 15.01.2021 год. вкл., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба – 05.03.2021 год. до окончателното и́ изплащане; за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, извършено със Заповед № 001/15.01.2021 год. на управителя на “Балинов Агро” ООД, с ЕИК 203325990, със седалище гр. Варна; за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – “тракторист” в “Балинов Агро” ООД, с ЕИК 203325990, със седалище гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 712, 60 лева – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването исковата молба до окончателното и́ изплащане; за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 35, 63 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 год. за 1 р. д., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването исковата молба до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът “Балинов Агро” ООД, със седалище гр. Варна, оспорва исковете. Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ твърди, че всички трудови възнаграждения на ищеца, дължими за периода юни 2020 год. до 15.01.2021 год. са му заплатени, а ведомостите за заплати не са подписани от ищеца, поради отказ на последния да ги подпише, независимо, че е получил трудовите си възнаграждения за горния период. Твърди също, че уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1/15.01.2021 год. на управителя на дружеството, е законно. Излага, че поради намаления обем на работата в дружеството и преди да пристъпи към реално прекратяване на трудовия договор на ищеца, е извършен подбор между ищеца и другия нает работник - Р.Ж.Т., изпълнявал към онзи момент длъжността „водач селскостопански машини“, предвид идентичните им трудови задължения по длъжностни характеристики. Извършеният подбор е обективиран в Протокол №1/13.01.2021 год. Ответното дружество твърди, че притежава само един трактор марка „Claas AXION 840", с прилежащия му прикачен инвентар. Останалата техника, ползвана от дружеството, е била под наем, поради което и наличие на трудово правоотношение с втори тракторист е неоправдано и от финансова гледна точка. Излага, че за прекратяването на трудовия му договор ищецът М. Д. М. е бил уведомен още на 16.12.2020г. – на проведеното на посочената дата ОС на съдружниците на „Балинов Агро" ООД, на което на ищеца, присъствал на ОС в качеството си на пълномощник на съпругата си – съдружник в дружеството, му е било връчено Уведомление № 1 от 16.12.2020 год. за прекратяване на трудовият му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работа, при условията на отказ за получаването му, който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели, присъствали на ОСС. През време на 30 -дневното предизвестие (чл. 326, ал. 2 от КТ) на ищеца е предоставено ползването на полагаемия му се платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 18 дни, поради което и искът 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие също е неоснователен.

По тези съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

В първоинстанционното решение липсва произнасяне по исковете на ищеца по чл.

220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Районният съд е приел, че посочените два иска са предявени в условията на евентуалност спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно – и с оглед уважаването на този иск, е приел, че не е налице прекратено трудово правоотношение, поради което и не дължи произнасяне по 3 исковете за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.

Настоящият състав намира, че всички предявени от ищеца М.М. искове са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване и съдът дължи произнасяне по всеки иск, но тъй като липсва подадена молба от някоя от страните за допълване на първоинстанционното решение по реда и в сроковете по чл. 250 ГПК, съотевтно липсав и произнасяне и по тези искове, то и посочените две претенции са извън обхвата на настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от съдържащите се в ЛТД на ищеца писмени доказателства, че въз основа на трудов договор № 11/17.02.220 год. ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността “тракторист” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева и допълнително трудово възнаграждение от 0, 06 % за ТСПО.

С уведомление № 1 от 16.12.2020 год., изд. от управителя на ответното дружество, ищецът е уведомен, че трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата, считано от 16.01.2021 год. и уведомлението да се счита за законоустановеното предизвестие от 30 календарни дни, съгл. чл. 326, ал. 2 от КТ. В уведомлението няма подпис на ищеца, удостоверяващ връчването му.

Отбелязано е, че същото е връчено на 16.12.2020 год., на ОСС на “Балинов Агро”, като М.М. е отказал да подпише пред свидетели, присъствали на ОС и в действителност не предприел действия. Горните обстоятелства са удостоверени с подписите на двама свидетели: Т. Хр. Т. и Ц.Н., за които е посочено, че са присъствали на ОС на съдружниците. По същество изявленията на посочените две лица представляват свидетелски показания в писмен вид, като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че уведомлението за прекратяване на трудовия му договор е било връчено на ищеца на посочената дата – 16.12.2020 год., но същият е отказал да го получи.