Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 06.04.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 549/2025
Вид
Решение № 140
Подписан
06.04.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. П., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100549 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищецът В. Б. В., с постоянен адрес в гр. С., бул. „Х. Б.“ № 100, ет. 4, ЕГН **********, е предявил против ответницата Р. И. П., с постоянен адрес в гр. П., ул.

„Г. Б.“ № 13А, ЕГН **********, първоначални искови претенции, насочени към:

- определяне на мерки за упражняването на родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката за бъдеще време на тяхното общо дете, което е малолетно;

- издаването на паспорт на детето и пътуването му в чужбина, без съгласието на майката.

Ответницата е релевирала срещу ищеца насрещен иск, с който претендира упражняването на родителските права спрямо детето да бъде предоставено на нея и при нея да бъде местоживеенето му, като на бащата се формира режим на лични отношения и той бъде осъден да заплаща издръжка за бъдеще време.

Ищецът пояснява, че с ответницата са били във фактическо съпружеско съжителство, от което е родено детето . В.в В., ЕГН **********. Заявява, че с майката на детето вече са окончателно разделени и не могат да постигнат разбирателство по въпросите, свързани с правното положение на последното, поради което те трябва да бъдат решени по съдебен път. Смята, че той следва да упражнява родителските права и местоживеенето на детето бъде при него, докато на майката бъде 1 определен режим на лични отношения (във вариант, очертан в първоначалната искова молба) и тя да заплаща издръжка за бъдеще време (в минималния размер). Счита, че с цел почивки и екскурзии детето има нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до страните от Европейския съюз, както и до Република Албания, Република Босна и Херцеговина, Република Косово, Република Северна Македония, Република Черна гора, Република Сърбия и Република Турция), за което му е нужен и паспорт, но с ответницата не могат доброволно да решат и тези проблеми.

Ответницата излага доводи, че: разполага с по-висок родителски капацитет от бащата и има нужните социално-битови възможности за отглеждане на детето; затова упражняването на родителските права трябва да бъде предоставено на нея и при нея да бъде местоживеенето на детето, а на бащата да се определи режим на лични контакти (визиран в насрещната искова молба) и той да заплаща месечна издръжка за бъдеще време (в размер на 600 лв. /306,78 евро/, „когато работи, а ако е безработен – 1/4 от минималната работна заплата“). Оспорва претенцията за пътуването на детето в чужбина и за издаването на паспорт, без нейно съгласие. Претендира съдебни разноски.

Съдът приема следното:

1.). Относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1.) Предварителни въпроси:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова на спорна съдебна администрация и когато постановява мерките, предвидени в тази разпоредба, съдът не признава и не отрича материални субективни права, а определя ред за упражняването им занапред (вж. Определение № 478 от 28.07.2011 г. по ч. гр. д. № 271/2011 г., IV г. о. на ВКС).

Тъй като тук водещ е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС), съдебното произнасяне трябва да включва служебно изследване на всички релевантни факти и обезпечаване на правилното приложение на материалния закон (съобр. мотивите и диспозитива на т.

1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Съдът е нужно да се произнесе по целия комплекс от въпросите, предвидени в чл. 127, ал. 2 СК (упражняване на родителските права, местоживеене, лични контакти и издръжка за бъдеще време на детето), независимо с кой от тях е бил изрично сезиран (вж. Решение № 30 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о. на ВКС) и без да е обвързан от предложените от страните параметри на мерките (вж. и Решение № 504 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г. о. на ВКС, а също и Решение № 525 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о. на ВКС).

2

1.2.) Упражняване на родителските права и местоживеене на детето:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

При равни други условия, ако става дума за дете, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС).

Ключова за преценката на съда е и нуждата от стабилност в семейната и социалната среда на детето, особено ако такава фактически вече е създадена при единия от родителите (вж. Решение № 164 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 1476/2023 г., IV г. о. на ВКС).

Правилното прилагане на маркираните принципни положения в контекста на разглежданата хипотеза предполага съобразяването им с данните, съдържащи се в събраната доказателствена съвкупност. В нея се включват писмените доказателства (удостоверение за раждане на детето, документи за завършено висше образование от майката, за трудовата ангажираност и за доходите на страните, договор за наем на недвижим имот в гр. С., служебни бележки, издадени за детето от детски учебни заведения, разпечатки от електронна кореспонденция, копия на материали от прокурорска преписка). Проведен е и разпит на четирима свидетели – О. Б. (приятел на ищеца), Б. В. (баща на ищеца), К. П. (сестра на ответницата) и А. П. (братовчед на ответницата). Двамата родители са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет., са приобщени социални доклади, представени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. и от Дирекция „Социално подпомагане“ – 3 гр. С., район „Красно село“, като е изслушано и устното становище на социалния работник Е. П.т първата дирекция.

Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за фактическите констатации, че:

- Понастоящем детето . В.в В. е на 2 години и 6 месеца.

- Страните в производството са неговите родители, като те не са сключвали граждански брак, а от 2021 г. до 2023 г. са се намирали в съпружеско съжителство, ползвайки жилище в гр. С., осигурено от родителите на ищеца, а за кратко и жилище под наем.

- Съвместното живеене на ищеца и на ответницата е било съпътствано от чести неразбирателства, което е довело и до окончателната им раздяла, случила се през месец 07.2023 г. (т. е. около 2 месеца преди да се роди детето).

- Още от раждането на детето то е живяло само с майката – първоначално в гр. С. (за около година, в наето жилище), а след това – в гр. П., в семейната й къща, където живеят също нейните родители и сестра.

- Бащата живее в гр. С., заедно със сестра му, където ползват жилище на техните родители. В същия град са установени двете баби на ищеца, а родителите му – в с. Р., обл. П., отстояващи на около 23 км. от гр. С..

- Както ищецът, така и ответницата могат да разчитат на посочените техни близки роднини и за помощ относно детето.

- В жилищата, ползвани и от двамата родители, има битови условия, позволяващи отглеждането на детето.

- Детето е записано в детско учебно заведение (детска градина) в гр. П..

- В периода от раждането на детето досега, през който темпорален диапазон то се отглежда от майката, същата, подпомагана от нейните родители и сестра, успява правилно да задоволява всичките му базисни потребности.

- Личните отношения както между страните, така и между техните близки роднини не са добри, но комуникацията между самите родители не е напълно прекъсната.

- И ищецът, и ответницата са заети по трудови правоотношения. Той реализира месечен брутен доход от около 1 830 евро, а тя – от около 1 125 евро. Липсва доказателствена информация страните да развиват други дейности или да притежават имуществени обекти, от които да получават допълнителни парични приходи, както и да са носители на кредитни дългове.

- По повод социалното обкръжение и на двамата родители не се събраха сведения някой от тях да е част от социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно и на детето.

- И двете страни изразяват категорично желание да упражняват 4 родителските права спрямо детето и то да живее при тях, като бащата настоява да има широка възможност за общуване с детето, ако родителските права в крайна сметка бъдат предоставени за упражняване на майката.

По делото е изслушана и съдебно-психологическа експертиза, изпълнена от вещото лице Д. А. (специалист „психолог“, с допълнителни квалификации по клинична и консултативна психология и детска психотерапия), от чието заключение става ясно, че:

- От психологическо гледище и двамата родители притежават родителски капацитет, в който не се наблюдават дефицити, които биха могли да се отразят на детето в негативен аспект.

- Между детето и майката има силно изразена емоционална връзка, до степен на страхови изживявания у първото от евентуална раздяла.

- Не е налице отчуждение между бащата и детето, в смисъла на „нарушена емоционална привързаност“, тъй като такава не е съществувала до момента, което се дължи на малката възраст на детето и на непълноценните досегашни контакти помежду им, които да оставят паметови и емоционални следи у детето за фигурата на бащата.

- Препоръчително е срещите „баща – дете“ да бъдат по-чести, а майката да осигурява подготовка за тях, чрез подкрепящи и успокояващи напътствия към детето, като постепенно се премине към срещи без присъствието на майката, а впоследствие няма пречка контактите да включват и преспиване на детето в дома на бащата.

- Конкретните отношения между двамата родители, включително наличието на неразбирателства помежду им, са резултат от разликата в техните характери, създадените от тях битови условия и социална среда за живот на детето, както и от различните им разбирания, ценностна система и очаквания към родителството и съвместния живот. Тези психологически особености у родителите обаче не застрашават отглеждането на детето, тъй като и двамата са загрижени за него, проявяват интерес и заявяват готовност за разрешаване на емоционалните преживявания и проблеми на детето.

Доказателствените данни, верифицирани чрез експертизата, подлежат на цялостно възприемане. Констатациите на вещото лице се базират на подробна и внимателна преценка на доказателствените материали, относими към експертното изследване, както и на личен преглед на страните и на детето. Направените изводи са ясни, мотивирани са в нужната степен и не се опровергават от другите доказателства.