Решение № 243 от 18.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Хасково, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101948 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Ц. Г. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземания, произтичащи от Договора за потребителски кредит 40023114422, сключен между страните, изменен с Анекс №1 от 15.03.2024г. и Анекс №2 от 02.07.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег.

№548/27.05.2025г. по ч.гр.д. 20255640101328 по описа на РС-Хасково, както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 213,80 евро (418,17 лева), представляваща заемна сума по Договора за потребителски кредит № 40023114422, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата в размер на 39,27 евро (76,81 лева)– договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 25.02.2025 г.;

- с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 114,98 евро (182,46 лева) – възнаграждение за закупена услуга „Фаст”, дължимо за периода от 25.06.2024 г. до 25.02.2025 г.;

- с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 95,31 евро 1

(224,88 лева) – възнаграждение за закупена услуга „Флекси” , дължимо за периода от 25.06.2024 г. до 25.02.2025 г.;

- с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 49,32 евро (96,47 лева) - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 26.02.2024г.до 25.02.2025г.

Ищецът твърди да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми, по което е образувано ч.гр.д. № 20255640101328 по описа на РС-Хасково и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания. Правният си интерес от иска обосновава с получено разпореждане на съда по заповедното производство с указания за предявяване на иск. Твърди на основание Договор за потребителски кредит (ДПК) № 40023114422 да е предоставил на ответника заемна сума от 500 лв., със срок на изплащане от 11 месеца, при ГЛП 40,90% и ГПР 48,45% като общата дължима сума само по кредита (главница и лихва) да е 605,28 лв. По искане на ответника да са договорени две допълнителни услуги – услуга „Фаст“ на стойност 225 лв.(за приоритетно разглеждане и усвояване) и услуга „Флекси“ на стойност 275 лв. (за възможност за отлагане/намаляване на вноски). Тези суми да са разсрочени в погасителния план, като при това общото задължение да е нараснало на 1105.28 лв., разпределена в месечни вноски по 100.47 лв. Във връзка с ползване на услугата „Флекси“, ответникът да е подписала два анекса (от 15.03.2024 г. и 02.07.2024 г.) за отлагане и намаляване на вноски, което е увеличило броя на вноските в погасителния план на 13. Твърди ответникът да е изпаднала в забава като последната частично погасена вноска е била с падеж 26.02.2024 г. Иска съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата за главница в размер на 418.17 лв., договорна лихва в размер на 76.81 лв., услуга „Фаст“ в размер на 182.46 лв. и услуга „Флекси“ в размер на 224.88 лв., както и лихва за забава в размер на 96.47 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение. Претендира разноски, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът оспорва исковете. Признава да е сключила с ищеца процесния ДПК, на основание на който е получила от ищеца заемна сума в размер на 500лв., със срок на издължаване от 11 месечни вноски, при посочен ГЛП от 40,90% и ГПР в размер на 48,45%, като общата дължима сума само по кредита (главница и лихва) да е 605,28 лв. В договора да е предвидено плащане плащане на две допълнителни услуги – услуга „Фаст“ на стойност 225 лв. (за приоритетно разглеждане и усвояване) и услуга „Флекси“ на стойност 275 лв. (за възможност за отлагане/намаляване на вноски). Тези суми да са разсрочени в погасителния план, като при това общото задължение да е нараснало на 1105.28 лв., разпределена в месечни вноски по 100.47 лв. Твърди 2 договорът да е бланкетен, предварително изготвен от кредитора и да не е имала възможност да влияе на неговото съдържание (договор при общи условия). Твърди клаузите да са неясни и неразбираеми за потребителя.Сочи да има качеството „потребител“, което да изисква засилена съдебна проверка за неравноправни клаузи в договора. Твърди ДПК да е нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която да не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което да е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне наинтересите на потребителя на финансовите услуги на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът да не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът за потребителски кредит да не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора да не е включен размерът на месечния лихвен процент и да не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът да е нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК, и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР да е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на „услуга Фаст“ и „услуга Флекси“ договорна лихва.

Кредиторът да не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Развива съображения, че поради нищожност на договора, да дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Поддържа клаузите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ да са нищожни поради липса на основание и противоречие с добрите нрави. Тези услуги да не са реално предоставени и да представляват прикрита цена на кредита, целяща заобикаляне на законовия таван на разходите по ЗПК. Изтъква общият размер на разходите по кредита да надвишава прекомерно предоставената сума, което да води до неоснователно обогатяване на кредитора и нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди анексите да не променят нищожността на първоначалните клаузи и да са наложени едностранно в ущърб на потребителя. Оспорва размерът на претендираните суми, като счита ищецът да не е доказал по какъв начин са формирани сумите за главница и лихви след подписването на анексите. Твърди претендираните суми да не съответстват на реално дължимото при обявяване на нищожност на допълнителните такси.

3

Претендира разноски, сторени в заповедното и исковото производство.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупности съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №20255640101328 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег. №9333/22.05.2025г. съдът е издал заповед за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 578/27.05.2025г. в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Ц. Г. К. за претендираните със заявлението суми, представляващи вземания по ДПК № 40023114422, сключен между страните.

Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 10.06.2025г. като длъжникът в срок е подал възражение. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е дал указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение, което е връчено на заявителя на 16.07.2025г. В законоустановения срок заявителят - ищец е подал иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

Предмет на предявените искове е установяване на вземанията, за които е издадена Заповедта за изпълнение.

Обявено е за безспорно установено между страните, а и се установява от приетия ДПК № 40023114422 от 25.01.2024г., че между тях е създадено кредитно правоотношение, по което ищецът се е задължил и е предоставил на ответника, а ответникът е усвоил заемна сума в размер на 500 лв., като се е задължил да я върне при посочен ГЛП от 40,90% и ГПР в размер на 48,45%, със срок на издължаване от 11 месечни вноски и обща дължима сума за главница и лихва в размер на 605,28 лв.

Обявено е за безспорно установено между страните, а и се установява от приетия ДПК № 40023114422 от 25.01.2024г., че страните са договорили едновременно с предоставяне на кредитната главница, кредитополучателят да закупи и две допълнителни услуги – „Фаст” - предоставя право на приоритетно разглеждане и „Флекси” - предоставя право на промяна на погасителни план на потребителския кредит, съответно - услуга „Фаст“ срещу възнаграждение на стойност 225 лв. и услуга „Флекси“ срещу възнаграждение на стойност 275 лв. като сумите по тези две допълнителни услуги са 4 разсрочени в погасителния план, като при това общото задължение е станало в размер на 1105,28 лв., разпределена в 10 месечни вноски по 100,47 лв. и една последна вноска от 100,58 лв.

Установява се, че ДПК е сключен при Общи условия.

Установява се от приетия Анекс № 1 към процесния договор, че на 15.03.2024 г. страните са се договорили за отлагане на погасителна вноска, но са уговорили, че ГЛП се запазва в размер на 40,90%, а ГПР след сключване на анекса става в размер на 40,42%. Видно от погасителния план към анекса, последната погасителна вноска по договора за кредит е с падеж 25.01.2025г.

Установява се от приетия Анекс № 2 към процесния договор, че на 02.07.2024 г. страните са се договорили за намаляване размера на дължимите вноски като новият размер на отлагане на погасителна вноска, но са уговорили, че ГЛП се запазва в размер на 40,90%, а ГПР след сключване на анекса става в размер на 35,16%. Видно от погасителния план към анекса, последната погасителна вноска по договора за кредит е с падеж 25.01.2025г.

Процесният договор за кредит е с предмет предоставяне на заемна сума, кредиторът е юридическо лице, което е банкова финансова, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, кредитополучателят е физическо лице, за което не се твърди и не са събрани доказателства да извършва професионална или търговска дейност.

Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК. Освен това, кредитополучателят има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а кредиторът качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП. Следователно, в отношенията между страните се прилагат защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите. В съответствие със задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следва служебно да обследва наличието на неравноправни клаузи в Договора за кредит (чл. 7, ал. 3 ГПК), които са относими към предмета на делото (главница, лихва, обезщетение за забава), за което е указал на страните.