Решение № 5657 от 31.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5657 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно гражданско дело № 20261100507128 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7883/17.06.2026 г. на длъжника М. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. С.М.-САК, срещу разпореждане от 08.06.2026 г. по изпълнително дело № 20148400401327 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, с което е оставено без уважение като неоснователно искането на длъжника за прекратяване на производството по принудително изпълнение срещу него на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство, но частният съдебен изпълнител е отказал да стори това. Намира, че действително взискателят периодично е подавала молби с искане за извършване на изпълнителни действия, но по процесното изпълнително дело не са предприети валидни такива, които да спрат изтичането или да прекъснат давностния срок, нито са внасяни дължимите авансови такси. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от страна на взискателя М.Д.Т., ЕГН **********, чрез адв. Е.М., е постъпило становище по подадената жалба с вх.

№ 8284/29.06.2026 г., в което същата се оспорва като неоснователна. Застъпва се становище, че по делото не е налице непрекъснат двугодишен период, през 1 който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия, което представлява релевантният юридически факт, а не обстоятелството дали съдебният изпълнител е изпълнил всяко поискано действие своевременно.

Поддържа се, че твърдението за невнесени авансови такси не доказва перемпция. Жалбоподателят намира атакуваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което моли за потвърждаването му и оставянето без уважение на подадената от длъжника жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за допустима, но неоснователна. Излага съображения, че в хода на цялото изпълнително производство досега взискателят е проявявала процесуална активност, като регулярно е подавала молби за справки, извършване на нови пълни имуществени проучвания, налагане на обезпечителни мерки и насрочване на опис на движими вещи. Поддържа, че по делото редовно са налагани запори и са изпращани призовки, следователно твърдението на длъжника за настъпила перемпция се явява неоснователно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20148400401327 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, е образувано по молба от 19.12.2014 г. на взискателя М.Д.Т., ЕГН **********, чрез адв. Е.М., срещу М. И. Г., ЕГН **********, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 24.10.2014 г., издаден по гр.д. № 37/2010 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, за сумата от 3480 лв., представляваща разноски, както и по обратен изпълнителен лист от 01.12.2014 г., издаден по същото дело, за сумата от 122 275.91 лв., представляваща вземане по спогодба от 28.10.2008 г., сключена между страните, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.03.2010 г. до окончателното й плащане.

С молбата за образуване на производството по принудително изпълнение взискателят е поискала от съдебния изпълнител да наложи възбрана на недвижим имот с административен адрес в гр. София, кв. ****, както и да направи цялостно проучване за всички възможни активи, намиращи се в патримониума на длъжника – МПС, банкови спестявания, дружествени дялове и акции в търговски дружества, недвижими имоти, придобити лично или по наследство, и др. На частния съдебен изпълнител е възложено и извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 10.01.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 213/06.01.2015 г., с която е уведомен за образуваното изпълнително дело и наложените обезпечителни мерки. Със запорни съобщения от 06.01.2015 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника във всички банки, запор на трудовото му възнаграждение, а с постановление от същата дата е наложена и възбрана на недвижим имот.

Със запорно съобщение № 2755/28.01.2015 г. е наложен запор на 2 вземанията на длъжника по изп.д. № 2/2011 г. по описа на СИС при РС Чепеларе.

С постановление от 16.02.2015 г. е наложена възбрана на 1/48 ид.ч. от недвижими имоти на длъжника.

Със запорно съобщение № 6403/13.03.2015 г. е наложен запор на три броя моторни превозни средства, собственост на длъжника.

С молба с вх. № 2186/26.02.2016 г. взискателят е поискала да се насрочи опис на движими вещи на адрес на имот, собственост на длъжника. Нова такава молба с вх. № 2962 е подадена на 22.03.2016 г. С призовка с изх. № 3851/25.03.2016 г. длъжникът е уведомен за насрочения на 20.04.2016 г. опис на движими вещи. По делото е постъпила молба с вх. № 3545/05.04.2016 г. от И.М. Г. – трето лице по изпълнението, което твърди, че недвижимият имот – апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул. ****, е негова собственост, намира се в негово владение и всички вещи, находящи се на този адрес, са негова лична собственост.

С молба с вх. № 3713/11.04.2016 г. взискателят е поискала да се насрочи опис на движими вещи на адрес на друг имот, който длъжникът притежава. С призовка с изх. № 4781/12.04.2016 г. длъжникът е уведомен за насрочения на 26.05.2016 г. опис. По делото е постъпила молба с вх. № 4402/25.04.2016 г. от трето лице по изпълнението – М.Я.Х., която твърди, че на посочения адрес, а именно гр. София, район „Студентски“, ж.к. ****, пребивава единствено тя, като не са налице вещи на М. И. Г..

С протокол от 26.05.2016 г. е удостоверено извършването на опис на движими вещи, находящи се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. ****, за които присъстващото на описа лице М.Я.Х. изрично е посочила, че са нейна лична собственост.

С молба с вх. № 10695/03.10.2016 г., подадена от адв. Е.М. в качеството й на пълномощник на взискателя, е поискано извършването на справки на имуществото на длъжника, извършването на опис на движими вещи на постоянния и настоящия адрес на последния, както и пристъпване към принудително изпълнение върху МПС при наличие на такова.

С молба с вх. № 7355/26.06.2017 г. взискателят е поискала насрочването на опис на движими вещи по постоянен адрес на длъжника.

С призовка с изх. № 11671/27.06.2017 г. длъжникът е уведомен за насрочен на 21.07.2017 г. опис на движими вещи на адрес. По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 8068/12.07.2017 г., подадена от И.М. Г., в която се твърди, че на адреса в гр. София, ул. ****, ап. 17 не са налице движими вещи на длъжника, както и че имотът е собственост на това трето лице за изпълнението.

С молба с вх. № 10850/20.09.2017 г. взискателят е поискала да се насрочи опис на движими вещи на адреса на длъжника.

С призовка с изх. № 17140/25.09.2017 г. длъжникът е уведомен за насрочения на 13.10.2017 г. опис на движими вещи. По делото е постъпила молба с вх. № 11755/13.10.2017 г., подадена от Р.К.П., в която е посочено, че 3 длъжникът М. И.а Г. не живее на адреса в гр. София, район „Студентски“, ж.к.

****, както и, че находящото се в този имот имущество е нейна собственост.

С молба с вх. № 11485/26.09.2018 г. взискателят е поискала насрочването на опис на движими вещи, находящи се в недвижимия имот, собственост по нотариален акт на длъжника, както и налагането на запор на всички МПС, собственост на лицето.

Изготвена е призовка с изх. № 5039/18.03.2019 г. за насрочен на 17.04.2019 г. опис на движими вещи на адрес на длъжника, но няма удостоверяване същата да е връчена на последния.

С молба с вх. № 3197/15.09.2019 г. взискателят е поискала да се насрочи опис на движими вещи на адреса на длъжника, както и да се наложи запор на всички МПС, собственост на длъжника.

С молба с вх. № 14125/15.11.2019 г. взискателят е поискала да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

С молба с вх. № 11924/05.11.2020 г. длъжникът е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 17.11.2020 г. е оставено без уважение.

С молба с вх. № 13841/16.12.2020 г. взискателят е поискала да се насрочи опис на движими вещи на адреса на длъжника и да се направи ново цялостно проучване на имуществото на последния.

Със запорно съобщение с изх. № 21213/16.12.2020 г. до СУСО е наложен запор върху пенсията на длъжника до размера на дълга му по изпълнителното дело.

Със запорно съобщение с изх. № 21212/16.12.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.

Изготвена е призовка с изх. № 21214/16.12.2020 г. за насрочен на 28.01.2021 г. опис на движими вещи на адреса на длъжника, но не е удостоверено връчването й на последния.

С молба с вх. № 16529/13.12.2021 г. взискателят е поискала извършването на цялостно проучване на имуществото на длъжника, както и опис на движимите вещи по негов постоянен и настоящ адрес.

С призовка с изх. № 25265/14.12.2021 г. длъжникът е уведомен за насрочен на 31.01.2022 г. опис на движими вещи, находящи се на неговия адрес. По делото е постъпила отново молба от третото лице по изпълнението Р.К.П. с вх. № 923/25.01.2022 г., в която е посочено, че длъжникът М. Г. не живее на адреса в гр. София, район „Студентски“, ж.к. ****, както и, че там не се намират негови вещи, поради което се явява безпредметно извършването на опис.

С молба с вх. № 7189/04.07.2023 г. взискателят е поискала да се насрочи опис на движими вещи на постоянния и настоящия адрес на длъжника и да се направи ново цялостно проучване на имуществото му.

С молба с вх. № 11610/11.09.2024 г. взискателят е поискала да се насрочи 4 опис на движими вещи на адреса на длъжника и да се извърши ново цялостно проучване на имуществото му.

С призовка с изх. № 20994/18.09.2024 г. длъжникът е уведомен за насрочен на 21.10.2024 г. опис на движими вещи на адреса на длъжника.

С молба с вх. № 1387/02.02.2026 г. взискателят е поискала насрочването на опис на вещите на длъжника, както и извършването на цялостно проучване на имуществото му.

Изготвена е призовка с изх. № 5248/06.03.2026 г. за уведомяването на длъжника за насрочен на 30.04.2026 г. опис на движими вещи на адреса му.

На 04.06.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила процесната молба с вх. № 7310, подадена от адв. С.М. като пълномощник на длъжника И.М. Г., с искане за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С разпореждане на частния съдебен изпълнител от 08.06.2026 г. същата е оставена без уважение.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изрично и изчерпателно предвидени основанията за прекратяване на производството по индивидуално принудително изпълнение. Изпълнителното производство подлежи следователно на прекратяване, когато: 1./ длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2./ взискателят е поискал това писмено; 3./ изпълнителният лист бъде обезсилен; 4./ с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5./ посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6./ не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 ГПК; 7./ бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК или 440 ГПК и 8./ взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.