Решение № 345 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100512806 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 8310/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 28429/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, е отхвърлен предявеният от Й. С. С. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 405 ал. 1 КЗ, за признаване за установено спрямо ответника на вземане на ищеца за сумата от 186 лева, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 0201-001189/2018-01, настъпили на застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“ л. а. марка „БМВ“, модел „318i“, с рег. № В 0527 ВХ, ведно със законната лихва върху главницата от 03.05.2019 г. до изплащането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.09.2019 г. по гр. д. № 24568/2019 г. на СРС, 119 състав. С решението ищецът е осъден за заплати на ответната страна сумата от 500 лв., представляваща разноски за исковото производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която е посочено, че обжалваният акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като по делото били установени всички предпоставки за присъждане на застрахователно обезщетение: сключен с ответника застрахователен договор със заплатена по него застрахователна премия, настъпване в рамките на периода на застрахователно покритие на застрахователно събитие, размер на щетите по застрахования автомобил и причинно-следствена връзка между щетите и събитието. Съдът неправилно 1 отхвърлил иска поради недоказан от ищеца на механизъм на събитието. В случая ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото на 13.12.2018 г. застрахователно събитие, при което при разминаване на застрахования с друг автомобил от последния изхвърчал камък, който увредил предното челно стъкло, предния капак и предния десен калник на автомобила на ищеца.

Поради липсата на свидетели на събитието ищецът се възползвал от възможността сам да попълни предоставената от застрахователя бланка за деклариране на щети, като същите били установени и от представител на ответника в деня на предявяване на претенцията. Приетото по делото заключение на САТЕ установявало, че описания от ищеца механизъм съответствал от техническа гледна точка на настъпилите вреди, като увредените детайли не били посочени в предходни увреждания по автомобила.

Така щетите нямало как да са възникнали преди настъпване застрахователното събитие, а ответникът не е доказал неизпълнение на задължение от страна на застрахования, което да представлява основание за отказ от заплащане на обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, искът да бъде уважен изцяло и да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“, в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно.

Описаният в жалбата механизъм на настъпване на събитието не отговарял на събрания по делото доказателствен материал, като в първоинстанционното производство жалбоподателят, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест, не е направил доказателствени искания в подкрепа на твърденията си.

В решението си районният съд, след пълен и всестранен анализ на установените по делото обстоятелства, мотивирано приел, че липсват основания за уважаване на иска, поради което това решение следвало да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

2

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 405 ал. 1 КЗ, за признаване за установено спрямо ответника на вземане на ищеца за сумата от 186 лева, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили на застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“ л. а. марка „БМВ“, модел „318i“, с рег. № В 0527 ВХ, ведно със законната лихва върху главницата от 03.05.2019 г. до изплащането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.09.2019 г. по гр. д. № 24568/2019 г. на СРС, 119 състав.

За да отхвърли иска в мотивите към решението си съдът е приел, че за периода 27.04.2018 г. - 26.04.2019 г. процесният автомобил е бил застрахован при ответника по силата на застрахователен договор от 25.04.2018 г., като ищецът е платил третата вноска по договора чрез застрахователен посредник.

На 13.12.2018 г. ищецът е представил пред застрахователното дружество уведомление за щета, в което е посочил, че на 10.12.2018 г. е управлявал застрахования автомобил по републикански път III-2008 в посока от с.

Езерово за гр. Варна, като при разминаване с насрещно движещ се автомобил от гумите на последния изхвърчали дребни камъчета, които причинили увреждания на автомобила на предното челно стъкло, предния капак и предния десен калник. В заключението на приетата по делото САТЕ било посочено, че увреждането на предния капак било налично още при сключване на застрахователния договор, а увреждането по десния преден калник нямало как да се намира в пряка-причинно следствена връзка с описаното събитие, тъй като този калник не е бил от страната на насрещно движещото се превозно средство. Съдът е кредитирал изводите в това заключение като е постановил, че посоченото в исковата молба събитие изобщо не е настъпило по описания в исковата молба начин.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема изцяло правните констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ предполага доказване на следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; настъпили в причинна връзка с това събитие 3 вреди и техният размер; както и изпълнение на задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок.

При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че част от повредите на застрахования автомобил (на предния капак, причинени от съприкосновение с малък тъп предмет) са били налични още към сключване на застрахователния договор 25.04.2018 г., с начало на застрахователното покритие от 27.04.2018 г., поради което за тях не е налице покрит от застрахователя риск.

По тази причина, настоящият състав намира че описаните повреди на автомобила са настъпили преди срока на посочения застрахователен договор и не представляват покрит от застрахователя риск. Както е посочено в т. 9.17 от ОУ към договора за застраховка „Каско“, за тези увреждания застрахователят – ответник не дължи обезщетение.

От посочения в заключението на вещото лице вероятен механизъм за настъпване на останалите щети се установява, че друга част от тях (върху предния десен калник) няма как да са настъпили от изхвръкнали камъчета при разминаване между два автомобила на двупосочен път с движение на всеки от автомобилите в дясната лента.

По отношение на щетите по предното стъкло на автомобила, вещото лице е посочило, че същите биха могли да настъпят от описания в исковата молба механизъм на произшествието. Вероятността за настъпването им обаче не е равнозначна на доказан от застрахованото лице механизъм на настъпване на тези вреди, което обстоятелство е в негова доказателствена тежест.

Посочената по-горе невъзможност за получаване на част от уврежданията върху автомобила по описания от въззивника начин разколебават още повече твърденията му за пораждането на другите вреди от същото събитие.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8310/20.07.2022 г., постановено по гр. д.

№ 28429/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, е отхвърлен предявеният от Й.

С. С. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ установителен иск с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 405 ал. 1 КЗ, за признаване за установено спрямо ответника на вземане на ищеца за сумата от 186 лева, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 0201001189/2018-01, настъпили на застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“ л. а. марка „БМВ“, модел „318i“, с рег. № В 0527 ВХ, ведно със законната лихва върху главницата от 03.05.2019 г. до изплащането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.09.2019 г. по гр. д. № 24568/2019 г. на СРС, 119 състав.

ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5