Протокол № 116 от 13.03.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 419/2023
- Вид
- Протокол № 116
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал.1 предл. 3 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 116 гр. С., 12.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря ИЛКА Й. И.А
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100419 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата М. В. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. Б. Х. от АК-С., надлежно упълномощен с пълномощно приложено по делото.
Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Т. Р. АК-С., надлежно упълномощена с пълномощно от 24.12.23 г.
Третото лице - помагач В. И. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор. № 6 - И. Н. З., редовно призован, не се явява.
Вещото лице д-р С. С., редовно призован, се явява лично.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. Х.: Поддържам исковата молба. Водя допуснатия до разпит свидетел при режим на довеждане. Нямам други искания към настоящия момент. Казали са на ищцата, че не трябва да се оперира. Съответно не може и да се мобилизира, защото е на рамото фрактурата близо до ключицата.
Адв. Р.: Поддържам писмения отговор. Поддържам доказателствените искания. Имаме искане за назначаване на авто-техническа експертиза, което поддържам.
1
Третото лице-помагач В. М.: Не оспорвам, че съм осъден за ПТП от Районен съд – К.. Пострадала е М.. Предоставям на съда да прецени основателността на иска и за размера на обезщетението. Познавам И. Н. З..
Той е от гр.К.. Не може да се яви в с.з., защото преди три месеца получи инсулт. Не е тежко състоянието му, но е бавно подвижен и трудно говори.
Предполагам, че за това не е тук. Аз щях да го докарам с моята кола. Може да върви, но говори малко провлачено.
Съдът прикани страните към спогодба, но такава не се постигна, поради което,на основание чл. 146 ал.1 ГПК, пристъпи към устен доклада на делото.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 17.03.2023г, около 11.40ч., в гр.К., на ул.“П.П.“ 41, пред офиса на „С.“ бил спрян лек автомобил „Х.А.“ с рег. № ....., управляван от В. И. М..
На отсрещния тротоар се движила ищцата като пешеходец, която решила да пресече пътното платно в посока на спрелия автомобил, като видяла, че същият е спряло положение. В този момент водачът предприел маневра на заден ход и тъй като пътят бил с наклон, той не запалил двигателя, а пуснал по инерция автомобила назад. В резултат на тази маневра, блъснал преминаващата ищца със задната част на автомобила, при което тя паднала на земята и претърпяла телесни увреждания.
По случая бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 112/2023г. по описа на РУ-К..
С молба от 16.02.2024г. ищцата уведомява съда за приключилото наказателно производство, като с одобрено от съда споразумение по НАХД № 13/2024г. водачът на автомобила е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а ал.1 б.А“ предл.2, вр. с чл. 343а ал.1 в.“б“ предл.2, вр. с чл. 342 ал.1 предл. 3 НК, и му е наложено административно наказание глоба.
Твърди, че след инцидента отишла в болница с оплаквания от болки в ляво рамо и дясна лакетна става. От извършените изследвания се установило счупване на горния край на лява раменна кост и контузия в областта на десния лакът, охлузвания в ляво около устата и по предните повърхности на двете колене.
На 21.03.2023г. била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал счупването на горния край на лятата раменна кост, отоци, кръвонасядания, охлузвания по дясна предмишница, двете колена, дясна предмишница в горна трета и лакетната става, която била с масивен оток и моравосин цвят.
Твърди, че възстановяването й било в домашни условия, като счупения крайник бил обездвижен, поради което за дълъг период от време не можела да си служи с него и сама да се грижи за битовите си нужди. Налагало се нейни близки да й помагат в ежедневните дейности. Изпитвала силни болки в 2 областта на счупването и пиела болкоуспокояващи, а в резултат на получения стрес от процесния инцидент, се оплаквала от тревожност, загуба на сън, сънуване на кошмари, свързани с ПТП, страхувала се, че няма да може пълноценно да използва ръката си и това ще се отрази на начина й на живот.
По отношение на увреждащия автомобил била сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“, валидна от 24.08.2022г. до 23.08.2023г.
Твърди, че на 11.05.2023г. предявила пред него своята писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същия пътен инцидент, като й било обезщетение в размер на 14 000 лв., с което размер не е съгласна, тъй като бил занижен.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 30 000лв. - частичен иск от общо 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпилите при ПТП на 17.03.2023г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от 11.05.2023г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК.
Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за процесния автомобил „Х.А.“ с рег. № ......
Не оспорва, че на посочената дата и място е настъпило ПТП с участието на застрахования лек автомобил, тоест не оспорва настъпване на застрахователно събитие.
С оглед на влязлата в сила присъда по НАХД № 13/2024г. на РС-К., не оспорва и вината на водача на застрахования автомобил.
Оспорва иска и по размер, твърдейки, че не е съобразен с твърдените неимуществени вреди, принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, неблагоприятните последици от ПТП и съдебната практика.
Оспорва, че в резултат на ПТП са и причинени описаните в ИМ телесни увреждания.
Оспорва техния вид, естество и продължителност на лечебния процес Допълва описания в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че действително пред офиса на С. е бил спрян застрахования при ответника автомобил, но зад него е бил спрян друг автомобил, който тръгнал и освободил мястото, което е заемал. Тогава водачът на процесния автомобил решил да заеме неговото място, като пуснал назад автомобила по инерция, без да пали двигателя, за да ползва естествения наклон на платното за движение.
В този момент, на отсрещния тротоар се е намирала ищцата, която е започнала да пресича платното за движение на нерегламентиран участък, без пешеходна пътека. Тя не е видяла движещия се назад автомобил и се блъснала странично в задната му дясна част. С това допуснала нарушение на чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, който регламентирал, че при пресичане на платното за движение, пешеходците са длъжни да преминават по 3 пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди на навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите ППС и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, нито да се спират без необходимост на платното за движение.
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която като нарушила цитираната разпоредба на ЗДВП, с което спомогна за собственото си увреждане. Твърди, че тя не е положила достатъчна грижа за съхранение на своя живот и здраве и сама поставила себе си в опасност, блъскайки се в задната част на автомобила поради недоглеждане, тъй като носила шал на главата си, наподобяващ качулка и не е видяла, че автомобилът пред нея се движи бавно назад, с което създала предпоставка за настъпване на ПТП.
Затова счита, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД.
Правна квалификация на предявения иск:
Предявен е пряк частичен иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена - 30 000лв. от общо 40 000лв. обстоятелства, които се признават от ответника:
- че към датата на процесното ПТП е имало валидно сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Х.А.“ с рег. № .....
- че на 17.03.2023г е настъпило ПТП с участието на същия автомобил, причинено виновно от неговия водача, при което ищецът, като пътник в този автомобил е получил телесни увреждания;
- че по НАХД № 13/2024 г. по описа на РС-К. е одобрено споразумение, което има правни последици на влязла осъдителна присъда за деликвента.
- че е отправена от ищцата застрахователна претенция до ответника, който й е определил размер на застрахователно обезщетение, с който тя не е съгласна.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: тези, които са обхваната от задължителната сила на присъдата, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно авторството, противоправността на деянието и вината, както и наличие на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на процесното ПТП при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.
В тежест на ищеца е да докаже единствено вредата, нейния вид и размер, както и че е претърпяна в причинна връзка от ПТП.
В тежест на ответника е докаже възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от деликт ищец.
Третото лице - помагач не носи тежест на доказване.
Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
4
Дава възможност на страните да изразят становище по доклада и предприемат съответните процесуални действия.
Адв. Х.: Нямам възражения по доклада.
Адв. Р.: Не възразяваме по доклада.
Съдът констатира, че назначената съдебномедицинска експертиза е изготвена в срока по чл. 199 от ГПК, поради което пристъпва към разпит на вещото лице и сне неговата самоличност.