Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2442 от 12.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4113/2023
Вид
Решение № 2442
Подписан
12.05.2023
В сила
12.05.2023
Състав
Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали

Цитирани разпоредби

  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2442 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100504113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Софийска вода“ АД по изпълнително дело №20238510400026 на ЧСИ М.П., рег. №851 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в постановление за разноски, изх. №13739 от 20.02.2023 г. да бъдат намалени приетите за събиране разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв. и приетата за събиране т.31 ТТРЗЧСИ в размер 24,00 лв. с ДДС, и е приета за събиране такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв. с ДДС. Излага оплаквания, че ЧСИ не е представил документи, обосноваващи приемането на посочените суми. Сочи, че таксата за изпращане не се дължи, тъй като съобщението не е изплатено по пощата, а по ел. поща. Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.

Взискателите по изпълнителното дело „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД в законовия срок оспорват жалбата.

ЧСИ М.П. е депозирал мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че сумите за издаване на изпълнителен лист се събират от съдебния изпълнител, както и че същите и тези за извършения банков превод са доказани. Сочи, че таксите по т.4 и т.31 ТТРЗЧСИ се дължат за реално извършени действия.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Въз основа на молба за образуване на изп. дело, вх. №3450/09.01.2023 г., подадена от „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД, и въз основа на представени в оригинал изпълнителен лист, издаден на 11.08.2022 г. от СРС, ІІ ГО, 24 състав, вр. решение №20039515 от 02.06.2022 г. по гр.д. №57284/2020 г., и договор за цесия от 25.07.2022 г., е образувано по описа на ЧСИ М.П., изп.д. №20238510400026 срещу длъжника „Софийска вода“ АД.

1

Предмет на образуваното изпълнително производство парично притезание в полза на взискателите, обективирано в посочения изпълнителен титул. Според приложения по делото оригинал на изпълнителен лист, длъжникът е осъден да заплати сумата от 52,40 лв., представляваща разноски по делото.

С молбата за образуване взискателят е претендирал и разноски по повод образуването и процесуалното представителство по изп. дело, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист от 5,00 лв.

Към молбата са представени разписка от 20.07.2022 г. за заплатена държавна такса по сметка на СРС за издаване на изпълнителен лист по посоченото по-горе гр. дело в размер на 5,00 лв. и такса от 1,00 лв., както и вносна бележка от 06.01.2023 г. за заплатена по сметка на ЧСИ М.П. такса за образуване на изп. дело в размер на 66,00 лв. и за банкова такса в размер на 5,00 лв.

С постановление за разноски, изх. №2047/09.01.2023 г., ЧСИ е приел за събиране следните разноски: т.1 – за образуване на изп. дело – 24,00 лв.; т.3 – извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6,00 лв.; т.5 – изготвяне и връчване на покана и др. – 24,00 лв.; т.9 – налагане на запор и др. – 18,00 лв.; т.26 – изпълнение на парично вземане – 31,60 лв.; т.31 – допълнителни разноски – 24,00 лв.; адвокатско възнаграждение – 200,00 лв. и държавна такса за издаване на изп. лист и такси за банков превод – 11,00 лв.

В отговор на поканата за доброволно изпълнение длъжникът на 25.01.2023 г. е поискал предоставяне на съответните документи във връзка с начислената такса по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв., както и е оспорил приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изп. лист и такси за банков превод.

С обжалваното постановление ЧСИ М.П.а е отказал да намали приетите за събиране разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв. и приетата за събиране т.31 ТТРЗЧСИ в размер 24,00 лв. с ДДС, и е приета за събиране такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв. с ДДС Съгласно ЗЧСИ, за заплатените от взискателя авансови такси и разноски по делото са издадени следните сметки: №275860/09.01.2023 г.; сметка №277970/10.02.2023 г.; сметка №280201/15.03.2023 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с постановлението за разноски от 09.01.2023 г., което е връчено на последния на 16.01.2023 г., и с постановлението за разноски от 20.02.2023 г., което е връчено на последния на 23.02.2023 г., поради което следва да се приеме, че двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ е спазен.

Производството по издаване на изпълнителен лист по ГПК се развива пред съда и 2 предхожда образуването на производството по принудително изпълнение, но разноските за издаването на изпълнителния лист се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл.79 ГПК, т.е. същите следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител. От описаните погоре разписка и вносна бележка се установява, че дължимите от длъжника разноски за изпълнителен лист и такси за банкови преводи са в общ размер на сумата от 11,00 лв., поради което и жалбата в тази и част се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл.31 ТТРЗЧСИ са предвидени допълнителни разноски, които ЧСИ може да начисли, които разноски също са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по закона за счетоводството. В случая от описаните по-горе сметки не се установява ЧСИ да е издал такава за тях, поради което и съдът не може да извърши преценка за какво са извършени и дали същите реално са извършени, респ. длъжникът също не може да прецени тяхната дължимост. Ето защо, тази разноски не се дължат от длъжника.

Съгласно т.4 ТТРЗЧСИ, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10,00 лв. Целта на тази разпоредба е да бъдат репарирани заплатените от ЧСИ разходи за пощенската услуга. В случая обаче описаното по-горе постановление за разноски от 20.02.2023 г. е изпратено на длъжника по ел. поща, за което ЧСИ не е извършил каквито и да е разноски, поради което и тези разноски не се дължат от длъжника.

С оглед на гореизложеното, таксите и разноските в изпълнителното производство следва да бъдат намалени само до размера от 10,91 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, Бизнес Център „Интерпред Цар Борис“ по изпълнително дело №20238510400026 на ЧСИ М.П., рег. №851 от РКЧСИ, постановление за разноски, изх. №13739/20.02.2023 г., в частта по отношение на разноските по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. и по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв., като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, със сумата от 24,00 лв. по т.31 ТТРЗЧСИ и със сумата от 12,00 лв. по т.4 ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3